Решение № 793 от 16.10.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Добрич, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230100577 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Т. А. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „****“ № 29, вх. Б, ет. 4, ап. 11 срещу Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „***“ № 9, вх. 1, ап. 6, ет. 2, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2556, 46 евро (5000, 00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника на 29.08.2023 г., чрез подаване на жалба до Районна прокуратура Велико Търново, в която е нарекъл ищеца „хомосексуалист“ и „гей“, ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателно изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че страните се познават от повече от десет години. Учили са в един университет, но не са поддържали връзка.

Преди няколко години станали при ятели във „Фейсбук“. Ищецът блокирал ответника, след като последният и негови близки започнали да отправят заплахи срещу Т. Е. и да публикуват обидни постове.

Сочи се, че на 29.08.2023 г. ответникът е депозирал жалба в Районна прокуратура – Велико Търново срещу ищеца. В документа изложил твърдения, че през последната година и половина Е. му е споделял за хомосексуалната си ориентация, желаел го, харесвал го и го обичал.

Ответникът заявил също, че отказвал да удовлетвори желанията и нуждите на ищеца. Твърдял, че в чат и по телефон ищецът му е казвал, че е гей като него.

Ищецът настоява, че не е хомосексуалист, а е хетеросексуален.

1

Подчертава, че изпитва неудобство от твърдението, че е гей, което е узнато от кварталния полицай. Впоследствие е станала достояние на неограничен кръг от лица, тъй като жалбата на ответника е била приложена по пр.пр. № 4006/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Добрич.

Счита, че ответникът е уронил доброто му име, честта и достойнството. Твърденията, че е гей са повлияли негативно на обществения му престиж и репутация.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Последният потвърждава, че е подал жалба до Районна прокуратура – Велико Търново, за да бъде извършена проверка на ищеца.

Действията му са били предизвикани от факта, че срещу него са били депозирани множество жалби до различни институции. Сочи, че в жалбата е изразил становище, позиция, съждение, че автор на тези жалби е ищецът, а причина за поведението му е сексуалната му ориентация.

Изтъква, че подаването на жалба представлява изразяване и разпространяване на мнение, както и реализация на законоустановено право.

Твърди, че процесната жалба не е разгласявана пред трети лица, а е станала достояние единствено на служебно ангажирани лица от системата на правоохранителните органи. Отделно заявява, че думата „гей“ не е унизяваща, защото има общоприета употреба за посочване на определен тип сексуалност.

Ответникът настоява, че е използвал думата единствено, за да обясни от кого и по каква причина се изпращат жалби и сигнали срещу него. Счита, че думата „гей“ не изпълнява критериите за клевета, защото е използвана като средство за съобщаване на информация, а не като оскърбление.

Прави искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ищецът се представлява от адвокат В. Златарова, която поддържа исковете. Пледира за уважаването им в пълен размер.

Ответниците не се представляват в открито съдебно заседание. Не представят и отговори на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е депозирал жалба до Районна прокуратура - Велико Търново на 29.08.2023 г. В същата е обяснил, че Т. Е. е извършвал спрямо него и негови познати системни престъпни действия – пишел фалшиви сигнали, клевети, измислици, лъжи и заплахи. В тази връзка е разказал следното:

„През последната година и половина същият неколкократно ми е споделял за хомосексуалната ориентация и също, че ме харесва, желае и дори обича. Аз, от своя страна, всеки път съм му заявявал категорично и недвусмислено, че съм хетеросексуален, нямам абсолютно никакво влечение към мъжкия пол и че няма как да удовлетворя неговите желания, нужди и т.н. Казвал съм му, че в най-добрия случай можем да бъдем само приятели 2 и/или колеги (тъй като и двамата сме завършили психология).“ „Т., от друга страна, често ми е казвал в чат и по телефон, че е твърдо убеден, че за съм „гей“ като него и че съм лъжец, защото крия и не признавам това. Той не само не може да повярва, че не съм хомосексуалист, ами и всеки път се ядосва, когато се опитам да му обясня истината.“ „Когато съм се опитвал да го разбера, да постигнем споразумение, да изследвам мотивите му – той винаги посочва главно тези условия – че ще спре да ни тормози, ако ние прекратим контакт (т.е. аз и В.) и ако аз си призная, че съм „гей“.

„Това видимо си личи от цялата информация/комуникация, идваща от Т. – той силно вярва, че аз съм „гей“ и ме представя пред различни хора като такъв (с изключение на съобщенията към споменатия И. Пейчев).“ Изготвена е съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установи, че кореспонденцията в месинджър на л. 30-37 от делото е осъществена между Д. Т. с мобилен номер +***** и потребител с имена „Talat Efraimov“. Кореспонденцията във Вайбър е осъществена между Т. Е. с мобилен номер *** и Д. Т. с мобилен номер +*****.

Според вещото лице, липсват следи от манипулация, редакция или монтаж в кореспонденцията.

Заключението е обективно и професионално изготвено, поради което съдът го приема в цялост.

По делото се събраха гласни доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани Р. К., С.Б., Е.С., К. Т. и П.Д..

Свидетелката Р. К. потвърди пред съда, че е запозната с процесната жалба на Д. Т., приложена по пр.пр. № 4006/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Добрич. В тази връзка е снела обяснения от ищеца Свидетелите С.Б. и Е.С. разказаха, че познават Т. Е. от години.

Обясниха, че последният им е споделил, че Д. Т. го е нарекъл „гей“ в жалба.

Така е накърнил честта и доброто му име. Почувствал се унизен. Свидетелите считат, че ищецът е хетеросексуален, защото са го виждали с жена. Били хванати под ръка.

Свидетелят К. Т. обясни, че познава ищеца от пет години. Последният го е съдил за неимуществени вреди. Пред съда поясни, че Т. Е. е подавал множество сигнали в различни институции срещу него, срещу други хора и срещу брат му Д. Т.. Сигналите са били за изнудване на жена за пари; за купуване на гласове; за проституция и трафик на малолетни и непълнолетни деца. Имало е сигнал и до университета, в който ответникът е докторант. По този повод Д. Т. е депозирал жалба в Районна прокуратура – Велико Търново.

Със същата е заявил, че зад подадените сигнали стои Т. Е., който е демонстрирал хомосексуални наклонности. Свидетелят сподели, че с брат му са комуникирали с ищеца по вайбър. Последният много често им е правил сексуални намеци, флиртувал е с тях, казвал им е че ги обича. Вярвал също, че 3

К. и Д. са хомосексуалисти и настоявал да си признаят.

Свидетелката П.Д. разказа, че познава ответника от 2012 г., когато са следвали „Психология“. През 2016 г. се е запознала с ищеца в магистърската програма по „Психология“. Обясни, че Д. е разказвал, че ищецът е подавал сигнали до различни институции. В същите твърдял, че Д. е педофил, че е обратен и че купува гласове. В тази връзка ответникът е подал жалба до Прокуратурата. Свидетелката сподели, че е виждала скрийншотове от кореспонденция между страните по делото. Там ищецът пишел на ответника, че го обича. Допълни също, че ищецът се е интересувал от ответника.

Разпитвал я дали се чува и вижда с Д.. П.Д. обясни, че и срещу нея и работодателката са подавани сигнали, че е сутеньор и свързва шефката с млади момчета; че е педофил и прави незаконни неща с непълнолетни деца.

Свидетелката уточни, че ищецът е искал от работодателя да я освободи. По този повод е образувано дело за принуда срещу Т. Е..

Съдът не приема за достоверни показанията на всички свидетели в частта относно сексуалната ориентация на ищеца. Този факт е част от личния интимен живот на ищеца е не може да бъде установен посредством свидетелски показания. В останалата част показанията на свидетелите са ясни и не съдържат противоречия, поради което съдът ги приема в цялост при формиране на фактическите и правни изводи по делото.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е подал жалба на 29.08.2023 г. до Районна прокуратура – Велико Търново (приложена и по пр.пр. № 4006/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич), в която го е нарекъл „хомосексуалист“ и „гей“; противоправността на деянието; претърпени неимуществени вреди; причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД ).

Правото на всеки да изрази мнение и да го разпространи свободно чрез слово - писмено или устно, чрез звук или изображение или по друг начин, е установено в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България. Видно от втората алинея на чл. 39, правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение не може да бъде използвано за накърняване на правата и доброто име на другиго. Следователно честта, достойнството и добро име на личността са онези ценности, които ограничават правото на свободно изразяване и разпространяване на мнения. Именно тези ценности са обект на посегателство при обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму).

Деликтната отговорност представлява нормативно средство за защита 4 на тези ценности, както и за санкциониране на нарушителите. В Решение по гр.д. № 1438/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че „Правото на изразяване на мнение, включва правото да се съобщават достоверни факти и правото да се дадат оценки за тези факти. Мнението може да се разпространява свободно - когато не се касае за превратно упражняване на право по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ тоест, когато свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго.“ Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът е подал жалба на 29.08.2023 г. до Районна прокуратура – Велико Търново (приложена и по пр.пр. № 4006/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич). В същата са използвани думи и изрази относно сексуалната ориентация на ищеца Т. Е.. Използването им в разглеждания случай не е противоправно, защото жалбоподателят Д. Т. не е целял да унижи ищеца и да увреди доброто му име, а да получи защита на личните си права. В подкрепа на този извод са множество обстоятелства – използваният документ; органът, до който е подаден документът и съдържанието на същия.

Документът, в който се съдържат изразите относно сексуалната ориентация на ищеца, представлява жалба до Районна прокуратура – Велико Търново. Същата е легитимно средство, посредством което може да бъде упражнено конституционноустановеното право на защита на гражданите, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси. Тя, разбира се, може да бъде използваня и като средство за разгласяване на позорни обстоятелства за определено лице. Поради тази причина е правилен изводът, че жалбата може да бъде средство за упражняване правото на защита, но и средство за извършване на престъпление. На тази основа трябва да бъдат изследвани намеренията на жалбоподателя, за да се установи дали с жалбата е целял да обиди, да разгласи позорни обстоятелства за Т. Е. или да потърси защита на собствените си права и законни интереси.

Показанията на свидетелите К. Т. и П.Д., кореспонденцията в месинджър на л. 30-37, както и твърденията на страните, по категоричен начин обосновават извод за съществуването на сериозен конфликт между Т. Е. и Д. Т.. Стана ясно, че срещу Д. Т., К. Т., П.Д. и други лица са подавани сигнали до различни институции за извършени от последните престъпления – за изнудване на жена за пари; за купуване на гласове; за проституция и трафик на малолетни и непълнолетни деца и т.н. Свидетелите Димовска, Т. и ответникът много ясно обясниха, защо подозират ищеца като автор на сигналите. Техните твърдения намират опора в материалите от ДП № 1292/2023 г. по описа на РУ гр. Велико Търново и в заключението на съдебнотехническата експертиза. Следователно, ответникът е имал основание както да търси защита на правата си, така и да подозира ищеца в изпращането на сигналите. При това положение действията му по подаване на жалба срещу ищеца се явяват необходими и оправдани, защото това е бил единственият правомерен начин за преустановяване на осъществявания по отношение на 5 него и на близките му онлайн тормоз.