Решение № 114 от 22.10.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Раднево, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100473 по описа за 2025 година

Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание чл.

150 от СК във вр. чл. 143 от СК.

Производството е образувано по искова молба на В. И. К., действащ чрез своята майка и законен представител Ж. Р. Ж., срещу И. Й. К., с която се предявява иск за увеличение на издръжка с правно основание чл. 150 във вр. чл. 143 от СК. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща и с влязло в сила решение №18/08.03.2022 г. по гр.д. № 845/2021 г. на РС – Раднево, родителските права спрямо детето В. И. К. били предоставени на нейната майка, а ответникът по настоящото дело бил осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 260 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от 10.12.2021 г. Твърди, че от постановяване на решението са изминали повече от 3 години и значително са се променили обстоятелствата, при които е била определена издръжката – детето вече е на ** години и половина, нуждите му нараснали, тъй като навлиза в нов етап от развитието си, който е свързан с по – големи финансови разходи. В исковата молба се твърди, че детето В. К. е записана като ученичка за предстоящата 2025/2026 учебна година в **** клас, поради което към обичайните разходи за храна, облекло, лечение и почивка се прибавят и такива за закупуване на 1 учебни помагала, спортни екипи, извънкласни занимания и ученически екскурзии. Твърди се, че във финансово отношение майката на малолетното дете получавала подкрепа от своите близки и често се налагало да неглижира своите потребности, за да не липсва нищо на детето й. Твърди се, че ответникът рядко прави подаръци на детето и не се интересува от нуждите и проблемите й. Изнесени са твърдения, че ответникът работи по трудов договор в ********* и получава високо трудово възнаграждение, като освен това полага и допълнителен труд и разполага с достатъчно финансови средства. Освен това определената първоначална издръжка по гражданско дело № 845/2021 г. по описа на РС – Раднево била под нормативно определения минимум.

Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща занапред ежемесечна издръжка в размер на 450 лв., считано от датата на предявяване на иска до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Й. К. чрез адв. Д., в който взема становище по допустимостта и основателността на иска.

Не оспорва, че е баща на детето В. И. К., което е родено от съвместното му съжителство с Ж. Р. Ж.. Твърди, че до момента точно и добросъвестно изпълнявал постановеното с решение № 18/08.03.2022 г. по гражданско дело № 845/2021 по писа на РС – Раднево, както по отношение на присъдената издръжка, така и по отношение на определения режим на лични отношения на детето. Твърди, че подпомага майката в отглеждане на детето, като й закупува дрехи, обувки, играчки, лекарства, води я на семейни почивки.

Твърди, че организира и заплаща рождения ден на детето. Оспорва твърдението в исковата молба, че не се интересува от дъщеря си, че не полага грижи за нея и, че не й купува нищо. Относно твърдението на в исковата молба, че майката неглижира собствените си нужди, за да покрива разходите по издръжката на детето, ответникът счита, че това се дължи на факта, че съжителят й е безработен, поради което се налага тя да покрива всички разходи в домакинството и това задължение не следва да бъде вменено на него. Твърди, че поради здравословни проблеми не полага допълнителен труд и не получава допълнителни средства извън тези по получаваното от него трудово възнаграждение. Твърди, че живее на квартира и заплаща месечен 2 наем в размер на 320 лв.

С оглед гореизложеното моли съда да определи издръжката в минималния предвиден от закона размер или близък до него.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 от СК следва да е налице и трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК).

С протоколно определение от 09.10.2025 г. е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в определение от 18.08.2025 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът И. Й. К. е баща на детето В. И. К., че с влязло в сила решение по гр.д. № 845/2021 г. на РС – Раднево, ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на ищеца в размер на 260 лв., както и че са изминали повече от 3 години от тогава и нуждите на детето са нараснали.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже променени обстоятелства от предходно определената издръжка и икономическата обстановка понастоящем в страната с оглед минималния размер на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, нейните нужди и възможностите на ответника да нуждите си и възможността на ответникът да дава исканата издръжка, а ответникът следва да докаже насрещните си възражения.

От прието удостоверение за раждане /л.5/ е видно, че детето В. И. К. е родена на ******* г., тоест към момента е на ** навършени години и ** месеца.

От приетата по делото удостоверение изх. № **** от 18.07.2025 г. /л.46/ е видно, че детето е записано в *** клас през учебната 2024/2025 година във 3

**** училище „*******.

От приетият по делото списък за присъствие г. /л.51-56/ се установява, че детето е посещавало спортни танци при **** градина ****гр. Раднево.

Приети са и амбулаторни листи /л.49-50/, от които е видно, че детето В. има поставена диагноза **********. От приетата по делото етапна епикриза, издадена от личния лекар на детето към 15.07.2025 г. се установява, че В. е често боледуващо дете от *****, *****, ***** и често приема антибиотици, както и че от 1-2 години детето е с периодични *** болки и ****, поради което провежда лечение с детски гастроентеролог. В съдебно заседание е представен и болничен лист /л.64/, издаден на майката Ж. Р. Ж. за придружаване и гледане на болно дете, от който се установява, че детето се е разболяло от вирусна инфекция на 15.09.2025 г. , както и 15 бр. касови бележки /л.65-69/ за закупуване на медикаменти, издадени за периода от месец май 2025 година до месец октомври 2025 година.

Прието е като писмено доказателство удостоверение изх. № *** от 04.08.2025 г., издадено от *******/л.47/, от което е видно, че майката на детето получавала през последната една календарна година месечен нетен доход от трудово възнаграждение около 763 лв. /базирано на общата получена сума за 12 месеца/.

От приложения по делото социален доклад на ДСП- ***** се установява, че детето В. И. К. живее със своята майка от раждането си до настоящия момент, като родителите се разделят, когато В. е на 3 г. По данни на майката с бащата не се придържат към съдебното решение относно режима на лични контакти на детето с бащата. Обяснява, че бащата рядко взема детето при себе си, а когато го прави е за не повече от 24 часа, като обяснението му за това е, че е трудово ангажиран.

По данни на бащата майката на моменти затруднява контактите му с детето, с което го лишава от правото му като родител да участва в отглеждането и възпитанието на В.. При разговор с детето то споделило, че би искало да прекарва повече време с баща си, но той винаги бил на работа и не отговарял на телефонните обаждания. Разказало, че когато е при баща си, той й позволявал да си купува всичко, което поиска. От представеното с исковата молба решение № 18 от 08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 845/2021 г. по описа на РС Раднево, се установява, че по посоченото дело родителските 4 права спрямо детето са предоставени на майката, а бащата е заплаща ежемесечна издръжка в размер на 260 лв. месечно. осъден да

От приетия договор за наем от ***** г. /л.23/ се установява, че ответникът заплаща месечен наем за жилище в гр. ****, в размер на 320 лева.

В съдебно заседание от процесуалния представител на ответника бяха представени и приети като доказателства по делото удостоверение за получавана работна заплата за периода от месец януари 2025 г. до месец юни 2025 година, както и фишове за получаване на трудово възнаграждение за периода от месец януари до месец юни 2025 година.

По делото е приложена и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от ответника /л.81/, в която последният е декларирал, получава трудови възнаграждения в размер на 2200 лв., както и че притежава МПС и недвижим имот в гр. *******.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Т.Р. Ж.

/леля по майчина линия на ищцата/, от чиито показания се установява, че основните грижи за детето се полагат от неговата майка. Свидетелства, че детето действително боледува често, поради което се налага нейната пълнолетна дъщеря да помага в отглеждането на детето, тъй като тя и майката на ищцата са трудово ангажирани. Заявява, че не й е известно бащата да купува подаръци или каквото и да било за детето. Свидетелства, че за подготовката за **** клас на В., бащата не е участвал, а майката сама е закупила всичко необходимо на стойност около 500 лева. В показанията си свидетелката твърди, че за всичко свързано с издръжката и гледането на детето се грижи неговата майка, както и че се е случвало майката да не дава детето на бащата съобразно определения режим на лични контакти в решението за предоставяне на родителските права над малолетната ищца.

Заявявява, че доколкото й е известно ответникът работи “на частно”, като извършва различни ремонтни дейности. Посочва, че сестра й получава финансова помощ за отглеждането на детето единствено от тяхната майка, която работи в чужбина.

По делото като свидетел е разпитана и В.Г.Н., която свидетелства, че познава и двамата родители на детето, тъй като била съседка с тях и към настоящия момент живее в един жилищен блок с майката и детето В.. В показанията си твърди, че бащата често взима детето и го води на разходка в 5 гр. ****** и е виждала как детето се прибира с торбички с покупки след среща с баща си. Свидетелства и за случай, в който бащата е организирал рождения ден на дъщеря си в заведение в гр. *****, където самата тя работела като готвач и приготвила храната за празненството.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като взе предвид близката връзка на св. Ж. с ищцата по делото. Поради изложеното показанията се кредитират в частите им, в които кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е свързано с каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка, като това зависи от възможността на същия да предоставя такава - арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете.