Решение № 387 от 17.11.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Перник, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500441 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1949/10.06.2021 г., уточнена с молба с вх. № 3482/27.07.2021 г. (наименувана „конкретизация на въззивна жалба“), подадена от И. И. Д., чрез назначения особен представител адв. А.П., против Решение № 76 от 20.05.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 108 от 09.06.2021 г. по гр.д. № 05033/2020 г. на ПРС, в частите, с които:

1. е признато за установено по отношение на Община Перник, че дължи на „Топлофикация-Перник“ ЕАД сумата от 1856.07 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в ***, от които: главница 1575.02 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 281.05 лева за периода 10.07.2018 г. – 23.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и заплащане на направените по делото разноски;

2. И. И. Д. е осъдена да заплати по обратния иск на Община Перник разликата над сумата от общо 371,21 лева до целия присъден размер от 1856.07 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в ***, в това число разликата над сумата от 315 лева до целия присъден размер от 1575.02 лева- главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2020 1 г. до окончателното изплащане, както и за разликата над сумата от 56,21 лева до целия присъден размер 281.05 лева- лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2018 г.-23.07.2020 г.;

3. И. И. Д. е осъдена да заплати на Община Перник разликата над сумата от 237,12 лева до целия присъден размер от размер на 571.24 лева. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при сериозен доказателствен дефицит, поради непълно и неясно разпределена доказателствена тежест и недадени указания за степента и тежестта на доказване, след въведеното с отговора на исковата молба възражение за липса на качеството „потребител“ на топлинна енергия. Твърди, че неправилно било прието, че дяловото разпределение на суми заплащане, в т.ч. и исковите главници, било извършвано законосъобразно през процесния период. Неправилно било прието и че отговорността за незаплатените консумативи, в т.ч. ТЕ за процесния имот, тежи единствено върху титуляра по наемното правоотношение с ответната община, като се твърди, че мотивите на първоинстанционния съд били неясни, непълни и противоречали на материалния закон и на общата правна теория. Сочи, че неправилно отговорността по обратния иск била възложена върху въззивната жалбоподателка и не било взето предвид, че топлоснабдения имот се обитавало и от още пет лица, и в тази връзка твърди, че понятието „ползвател на ТЕ“ включвало всички фактически обитатели, като твърди, че отговорността на Д. следвало да бъде ангажирана до размер на 1/5 част от исковите суми и от разноските, при общо шест обитатели на имота. Поддържа, че съдът формално се бил позовал на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК по отношение солидарната отговорност на съпрузите, без да били изложени мотиви защо отказва да ангажира отговорността на останалите обитатели на процесния имот. Решението не било съобразено и с Решение от 05.12.2019 г. на Съдът на ЕС, в което решение бил закрепен принципа за безусловно участие на собствениците в разпределението на разходите за ТЕ, независимо, че индивидуално не са в договорни отношения с доставчика, и че възприемането на този принцип в националните правни системи не противоречи на общностното право. Поддържа, че правилното решение би било да се приеме, че отговорността за консумативи е разделна и че ответницата по обратния иск и нейният съпруг отговарят солидарно за 1/5 от задълженията за имота, а за останалите 4/5 отговаряли разделно останалите четирима обитатели.

Въззиваемата страна „Топлофикация-Перник“ ЕАД не е подала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е взела становище по жалбата.

Насрещната по обратния иск страна – Община Перник, чрез ю.к. А. е подала отговор по въззивната жалба, с който е оспорила същата като неоснователна. В отговора излага доводи, че правилно районният съд е приел солидарност между съпрузите съгласно чл. 32 СК. Поддържа, че семейството било настанено в общинско жилище със заповед на кмета за задоволяване на нуждите на семейството, поради което като членове на едно домакинство, били солидарно отговорни за процесните суми. Твърди, че е била налице особена хипотеза за възникване на наемно правоотношение, при която всеки от наставените в общинското жилище следвало да отговаря солидарно за задълженията по наемния договор въз основа на настанителната заповед на кмета на общината, като настанените в общински жилища следва да заплащат консумативните разноски за ток, вода и отопление, а неизпълнението на това задължение – основание за прекратяване на наемния договор. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постави решение, с което да се остави жалбата без уважение, като претендира присъждане на разноските за двете съдебни 2 инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, представителят на жалбоподателката пледира за решение, с което депозираната въззивна жалба бъде уважена така, както е предявена и на основанията, изложени в нея. Прави уточнение по отношение на въззивната жалба, като сочи, че в същата, вместо четирима е посочил петима обитатели.

Въззиваемите страни – „Топлофикация Перник“ АД и Община – Перник, в нарочни писмени молби, пледират за решение, с което първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 и чл. 124, ал.

1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от "Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, с адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ срещу Община – Перник, с ЕИК: 000386751, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А.

В исковата си молба "Топлофикация – Перник“ АД твърди, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партидата от друга страна, е налице облигационна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която се доказва с представените общи условия за битови нужди, действали за процесния период. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 150 ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че задълженията на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно чл. 139в от ЗЕ, задължението на лицето /ФДР/ е да отчита и разпределя тази енергия, съответно задължение на потребителя е да заплаща в срок дължимите се суми за начислена топлинна енергия. Уточнява се, че в случая е налице неизпълнение на задълженията от страна на ответника, изразяващо се в липса на извършено плащане на дължимите се суми за доставена и ползвана топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в *** за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г. Топлофикационното дружество твърди, че се дължи и законна лихва за забава в размер на 281,05 лева за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответника Община – 3

Перник е посочил, че оспорва предявените искови като неоснователни. Сочи, че в процесното жилище е настанено лицето И. И. Д., заедно със семейството й, съгласно Заполед № *** на Кмета на Община Перник.

Ведно с писмения отговор, Община Перник е предявила обратен иск срещу И.

И. Д., с който се иска, в случай, че бъдат уважени предявените установителни искове от „Топлофикация- Перник“ АД срещу Община Перник, то И. И. Д. бъде осъдена да заплати на Община Перник сумите за главница и лихва, за които е осъдена Общината.

В депозирания обратен иск се твърди, че в процесното общинско жилище е настанено лицето И. И. Д., заедно със семейството си, като от датата на настаняване до 19.12.2018г., когато със Заповед № *** на Кмета на Община Перник е прекратено наемното правоотношение, именно същата е била потребител на топлинна енергия, поради което посочените в исковата молба суми се дължат от нея.

Ответникът по обратния иск – И. И. Д., чрез назначения й особен представител адв. А.П. – ПАК, е оспорил основателността на предявените искове, като намира същите за недоказани по основание и размер. Намира, че ответницата И. И. Д. следва да отговаря за 1/5 от задълженията относно процесния недвижим имот, доколкото същата обитава последното заедно с членовете на нейното семейство.

С решението си, Пернишкият районен съд е уважил установителните искове на „Топлофикация Перник срещу Община -Перник за дължими суми за главница за ползвана, доставена, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в *** за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 1575,02 лева, както и акцесорния иск за законна лихва за забава в размер на 281,05 лева за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г.

С решението си съдът е уважил обратните искове на Община - Перник срещу И. И. Д. за заплащане на сумата от 1856,07 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в ***, от които: главница в размер на 1575,02 лева за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г. и законна лихва за забава в размер на 281,05 лева за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.08.2020г. до окончателното й изплащане.

За да уважи главния иск, Пернишкия районен съд е приел, че е установено за безспорно, че ответника Община – Перник е собственик на процесния имот, поради и което се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на 154 ал. 1 ЗЕ. Приел е, че за процесния период от време редовно са били отчитани показанията на общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба. Приел е, че изслушаните и приети СИЕ и СТЕ установяват, че сумите са коректно начислени, няма погасени по давност, няма и частични плащания, т. е. сумите се дължат така, както са предявени.

4

По отношение основателността на обратните искове, първостепенния съд е приел, че Община Перник е доказала наличието на наемно правоотношение между нея и И. И. Д., отнасящо се за апартамент, находящ се ***, възникнало по силата на сключен помежду им договор за наем и настанителна заповед. По отношение на релевираното възражение от ответника по обратния иск, относно размера на отговорността, ПРС е приел, че обстоятелството, че ответницата има съпруг, както и роднини – възходящи и низходящи, които обитават жилището, ползват топлоенергия и топла вода, не освобождава титуляра на настаняването от задължението да заплаща консумативите така, както са фиксирани в условията на наемодателя. По отношение на съпруга на ответницата, ПРС е приел, че двамата съпрузи отговарят солидарно, без да са необходими другари и кредиторът може да насочи иска си срещу всеки един по избор, тъй като са в бездялова СИО.