Определение № 891 от 17.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 891 гр. Перник, 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ

Членове:

ДЕСИСЛАВА Г. МАНАСИЕВАЖЕКОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500598 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18683/26.05.2026 г., подадена от подадена от К.

Е. И., в качеството му на баща и законен представител на малолетния М. К. И., чрез адв. С.

Г., срещу Определение № 1377/27.04.2026 г. по гр. д. № 9056/2025 г. на Районен съд – Перник, с което исковата молба с вх. № 35262/22.12.2025 г. е върната, а производството по делото е прекратено поради прието неизпълнение в срок на указанието за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 87,74 евро.

В частната жалба се поддържа, че указанието е изпълнено в определения срок, тъй като на 03.04.2026 г. държавната такса е внесена и в Районен съд – Перник е подадена молба с приложен платежен документ. Посочването на гр. д. № 56/2025 г. вместо гр. д. № 9056/2025 г. се сочи като техническа грешка. Иска се отмяна на прекратителното определение и продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Нередовността относно дължимата за въззивното производство държавна такса е отстранена своевременно. Жалбата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С Разпореждане № 7553/13.03.2026 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на Районен съд – Перник държавна такса от 87,74 евро, като в същия срок представи с писмена молба платежния 1 документ. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищеца на 30.03.2026 г., поради което срокът е изтекъл на 06.04.2026 г.

От представената пред въззивната инстанция молба се установява, че на 03.04.2026 г. в регистратурата на Районен съд – Перник е постъпила молба с рег. № 12043/03.04.2026. Тя е подписана от адв. С. Г. като пълномощник на ищеца и съдържа изявление, че към нея се прилага документ за внесена по сметката на Районен съд – Перник държавна такса в размер на 87,74 евро. Към молбата е приложена разписка № *** за извършена на 03.04.2026 г. в 11:42:32 ч. вноска по банковата сметка на получателя „Районен съд Перник – държавни такси“. В разписката е отразена внесена сума 87,74 евро, отделно такса за платежната услуга 1,97 евро и общо платена сума 89,71 евро. Като наредител е посочена С. Г., а като основание – „ДТ ГРД 56 ОТ 2025 НА ПРС“.

В молбата за отстраняване на нередовностите е посочено гр. д. № 56/2025 г. на Районен съд – Перник, вместо правилния номер гр. д. № 9056/2025 г. Същият неправилен номер – 56/2025 г. – е посочен и в основанието на приложената платежна разписка.

Следователно грешката е допусната едновременно в двата документа. Установено е, че по гр. д. № 56/2025 г. не е съществувало задължение на ищеца или на лице, представлявано от адв. С. Г., за внасяне на държавна такса в размер на 87,74 евро, като адв. Г. не е била страна или пълномощник по това дело. С молба вх. № 16411/08.05.2026 г. процесуалният представител е уточнил, че плащането и представянето на документа на 03.04.2026 г. са били предназначени за изпълнение на Разпореждане № 7553/13.03.2026 г. по гр. д. № 9056/2025 г.

Съгласно чл. 128, т. 2 ГПК към исковата молба се представя документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. При констатирана нередовност съдът е длъжен по чл. 129, ал. 2 ГПК да посочи на ищеца конкретния недостатък, действието, което следва да бъде извършено за отстраняването му, срока за това и последицата при неизпълнение. Връщането по чл. 129, ал. 3 ГПК е допустимо само ако страната не изпълни именно така даденото, ясно индивидуализирано и изпълнимо указание. Неблагоприятната процесуална последица не може да бъде основана на допълнително изискване, което не е било поставено пред страната като нередовност, нито на формален недостатък, чието отстраняване съдът не е поискал.

Този подход е трайно застъпен в практиката на Върховния касационен съд. В Решение № 60103/06.10.2021 г. по т. д. № 2104/2020 г. на ВКС, I т. о., е прието, че неизпълнението на неточни или неясни указания не влече неблагоприятни последици за ищеца и не съставлява основание за прекратяване на производството. Смисълът на изискването по чл. 129, ал. 2 ГПК е страната да бъде поставена в положение действително да разбере какъв е порокът и какво точно се очаква от нея, а не едва при постановяване на прекратителния акт да узнае, че съдът е придавал решаващо значение на обстоятелство, което не е било предмет на даденото указание.

Същата логика е потвърдена и в Решение № 251/22.08.2025 г. по т. д. № 957/2023 г. на 2

ВКС, II т. о. При обсъждане на задължението за отстраняване на нередовности ВКС изхожда от необходимостта указанията да бъдат точни, ясни и подробни и да обхванат конкретното несъответствие, което препятства надлежното упражняване на процесуалното право.

Частичното или неясно указание не може да бъде основание страната да понесе последица за недостатък, който не й е бил надлежно съобщен. Този извод е в съответствие и с т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която отстранимите нередовности следва да бъдат констатирани и страната да получи възможност да ги поправи, преди производството да бъде приключено поради тях.

В разглеждания случай с Разпореждане № 7553/13.03.2026 г. на ищеца е указано да представи доказателства за внесена по сметката на Районен съд – Перник държавна такса в размер на 87,74 евро и в същия срок да представи платежния документ с писмена молба. Не е дадено указание относно начина, по който следва да бъде индивидуализирано плащането в банковия документ, не е изрично изисквано в молбата и платежния документ да бъде вписан пълният номер на делото и не е посочено, че грешка в този реквизит ще бъде приравнена на неизпълнение на указанието за внасяне и доказване на таксата.

До изтичането на срока страната е извършила действията, които действително са й били указани. На 03.04.2026 г. е внесена точно сумата 87,74 евро по сметката на получателя „Районен съд Перник – държавни такси“, а същия ден в регистратурата на съда е подадена подписана от процесуалния представител молба с приложена разписка за плащането. И плащането, и представянето на документа са извършени преди изтичането на срока на 06.04.2026 г. Следователно не е налице бездействие нито по отношение на самото плащане, нито по отношение на доказването му пред съда.

Безспорно е същевременно, че грешката не се съдържа само в единия от документите.

Както в молба рег. № 12043/03.04.2026 г., така и в основанието на приложената платежна разписка е посочено гр. д. № 56/2025 г. вместо гр. д. № 9056/2025 г. Това обстоятелство е релевантно, защото номерът на делото служи за индивидуализиране на производството, към което се отнася плащането. То обаче следва да бъде преценено заедно с всички останали данни, а не изолирано. Плащането е извършено в точния размер, по сметката на компетентния съд и в рамките на дадения срок, платежният документ е представен със същата молба, с която се заявява изпълнение на указанието, по гр. д. № 56/2025 г. не е съществувало задължение на ищеца или на лице, представлявано от адв. Г., за такса от 87,74 евро, а процесуалният представител не е участвал по това дело. Поради това грешно посоченият номер не кореспондира с реално друго задължение и не създава конкурираща се възможност плащането да е било предназначено за друго производство.

При тези факти последващата молба от 08.05.2026 г. не замества пропуснато процесуално действие и не придава обратно действие на закъсняло плащане. Тя уточнява принадлежността на вече извършено в срок плащане и на вече представен в срок платежен документ. Следователно спорният въпрос не е дали държавната такса е била внесена и документът за нея е бил представен своевременно, а дали допуснатата техническа грешка при индивидуализиране на плащането е могла сама по себе си да обуслови санкцията по чл.

3

129, ал. 3 ГПК, без съдът предварително да посочи именно този недостатък и да даде възможност за поправянето му.

По този въпрос е необходимо да бъде съобразена и практиката, в която ВКС придава съществено значение на правилното посочване на номера на делото. В Определение № 398/07.06.2013 г. по ч. т. д. № 2423/2013 г. на ВКС, I т. о., е потвърдено връщане на частна касационна жалба при платежен документ с неправилно посочен номер на делото.

Фактическата обстановка по този акт обаче е съществено различна от настоящата. Там, след констатиране на грешния номер, на страната изрично е било указано да представи вносен документ за платена държавна такса с посочване на действителния номер на конкретното дело. Въпреки това тя повторно е представила същия документ с грешния номер. Именно при наличие на такова конкретно и надлежно съобщено указание ВКС е приел, че последвалото връщане е закономерен резултат от неизпълнението му.

Ето защо Определение № 398/07.06.2013 г. не налага извод, че всяко неправилно изписване на номера на делото в платежен документ автоматично е равнозначно на липса на внесена държавна такса, независимо от съдържанието на дадените указания и от останалите индивидуализиращи обстоятелства. Решаващо в разгледаната от ВКС хипотеза е било, че съдът вече е констатирал конкретния порок и изрично е указал начина за неговото отстраняване, а страната не е изпълнила точно това указание. Настоящият случай е обратен: първоинстанционният съд не е дал последващо указание, че грешният номер в молбата и платежния документ препятства индивидуализирането на плащането, нито е предоставил срок този конкретен недостатък да бъде поправен.

Това разграничение се подкрепя и от Определение № 224/28.03.2019 г. по ч. т. д. № 358/2019 г. на ВКС, II т. о., постановено при спор относно платежен документ, в който номерът на делото е бил посочен некоректно. ВКС отменя връщането на жалбата, като при преценката на изпълнението на дадените указания отчита съдържанието на самото разпореждане и дали страната е била поставена в положение да отстрани точно констатирания недостатък. Значението на този акт за настоящия спор е именно в разграничението между първоначалното изискване да бъде внесена и доказана държавната такса и евентуално възникналия след представяне на платежния документ отделен проблем по индивидуализиране на плащането. Последният не може да бъде основание за връщане, преди да е съобщен на страната по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Към същия извод води и Определение № 643/14.02.2024 г. по ч. гр. д. № 4501/2023 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В него е разгледан въпросът за действието на подадена в срок до компетентния съд молба, в която е посочен различен номер на дело. ВКС изхожда от правилото на чл. 62, ал. 2, изр. второ ГПК и приема, че своевременното постъпване на молбата за отстраняване на нередовности в компетентния съд не губи действие само поради неправилното означаване на номера на делото. Грешката може да има значение за деловодното насочване и за индивидуализиране на процесуалното действие, но не заличава факта и момента на неговото извършване.

Макар Определение № 643/14.02.2024 г. да се отнася до своевременното подаване на 4 процесуална молба, а не непосредствено до реквизитите на платежен документ, възприетата в него логика е относима към настоящия спор. Тук процесуалният представител не е изпратил документ до друг орган и не е извършил плащане по сметка на друг съд. И молбата, и платежният документ са постъпили в компетентния Районен съд – Перник, а таксата е внесена по неговата сметка. Грешката се изчерпва с номера, използван за вътрешна индивидуализация, при положение че останалите данни обективно сочат на изпълнение на конкретното указание по гр. д. № 9056/2025 г.