Присъда № 5 от 22.01.2025, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №5/22.01.2025Г. НА РС- ПАЗАРДЖИК

ПО НОХД №1534/2024Г.

Обвинението е повдигнато от РП- Пазарджик против А. Н. С. ЕГН:

********** от гр.София за това, че в с.Калугерово, обл.Пазарджик, след като е бил осъден с Решение/съдебно одобрена спогодба/ №167 от 04.03.2015г. по гр.д. №3830/15г. по описа на Районен съд- Пазарджик, влязло в законна сила на 04.03.2015г., да издържа свой низходящ- непълнолетния Н. А. С., роден на ****г., чрез неговата майка и законен представителА.А.А от с.Калугерово, обл.Пазарджик, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски по 120 лв., за периода от м.октомври 2021г. до м.септември 2024г., включително, общо в размер на 4200 лв.- престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

По делото не са конституиран частен обвинител.

Съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХХVІІІ /чл.370 – чл.374/ от НПК, в частност хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК, е обявил използването на направеното самопризнание за посочените факти, без да събира доказателства за тях.

В проведеното открито съдебно заседание представителят на РППазарджик поддържа обвинението, като твърди, че с оглед събраните по делото доказателства същото е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпно деяние. Моли, при индивидуализация на следващото му се наказание, решаващият орган да съобрази чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Приема за справедливо и годно да удовлетвори целите на санкцията за индивидуална и генерална превенция, заложени в текста на чл.36 от НК, наказание от вида „пробация”, в размер малко над минималния, предвиден от законодателя.

Служебният защитник на подсъдимия- адв.Г. В. при АК- Пазарджик, излага становище за реализация на обективните признаци на състава на престъплението, за което е предявено обвинение на неговия подзащитен.

Счита, че при определяне вида и размера на наказанието съдът следва да изходи от чистото съдебно минало на подсъдимия. Пледира за налагане на „пробация“, като изразява съгласие с прокурора при определяне на неговия размер.

Подс.С. редовно призован, се явява в съдебно заседание, като признава по реда на чл.371 т.2 от НПК всички фактически обстоятелства от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява за тях да не бъдат събирани доказателства. В своя лична защита по същество подсъдимият заявява, че поддържа изложеното от своя защитник в пледоарията му, а в 1 последната си дума моли да му бъде наложено наказание „пробация“ в минимален размер.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали /поотделно и в съвкупност/, взе предвид доводите и възраженията на страните, при спазване на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът от първа инстанция по фактическите обстоятелства, предвид направеното от подсъдимия самопризнание по реда чл.371 т.2 от НПК и с оглед определението на съда по чл.372 ал.4 от НПК, приема за доказано следното:

Подсъдимият А. Н. С. е роден на ****г. в гр.Самоков, обл.Софийска, живущ в гр.София, ****, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подс.С. и св.Анета А сключили брак на 14.05.2006г. От съвместното съжителство на двамата на ****г. се родило детето Н. С.. През м.март 2015г. подс.С. и св.А се разделили, като св.А заживяла, заедно с детето си, в дома си на ул.17-та №32 в с.Калугерово, обл.Пазарджик. Бракът между двамата бил прекратен с развод с Решение №167 от 04.03.2015г. по гр. дело №3830/15г. по описа па РС- Пазарджик, влязло в законна сила на 04.03.2015г. С посочения съдебен акт било утвърдено и постигнатото между двамата споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете било предоставено на майката- св.Анета А. Бащата А. С. се задължил да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 120 лева.

След влизане в сила на съдебния акт подс.С., макар и със забава, изпълнявал задължението си за плащане на издръжка, като превеждал различни суми на св.А. През м.октомври 2021г. той преустановил плащането на дължимите суми за издръжка. По този повод св.Анета А сезирала прокуратурата с жалба. След извършена предварителна проверка било образувано и досъдебно производство по описа на РУ- Пазарджик, в хода на проведеното разследване по което св.Анета А потвърдила изложеното в сигнала си, конкретизирайки, че е получила от бившия си съпруг на няколко пъти суми, включително и през 2022г., като уточнила, че платеното от него покрива задълженията му за плащане на издръжка до м.септември 2021г., включително. Поради това обвинението било повдигнато именно за инкриминирания в ОАкт период.

Изложената фактическа обстановка, предвид основанията, посочени в чл.373 ал.3 от НПК, се подкрепя изцяло от самопризнанията на подсъдимия.

Същите съдът прие за подкрепени и от събраните по делото доказателствени материали, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Анета А и Н. С., депозирани в хода на разследването по досъдебното производство; писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост, характеристична справка и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, справка 2 за МПС, справка от Агенция по заетостта, заверен препис от Решение №167 от 04.03.2015г. по гр. дело №3830/15г. по описа па РС- Пазарджик, влязло в законна сила на 04.03.2015г., и копия от разписки за извършени преводи на суми по „Изи пей“ с основание издръжка за минали периоди от 11.06.22г., 12.10.22г., 16.09.22г., 07.09.22г., 03.08.22г., 30.07.22г. и 01.07.22г., всички приобщени на основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.283 от НПК и обсъдени по реда на чл.107 ал.5 от НПК.

Съдът анализира събрания по делото доказателствен материал и прие, че не е налице противоречие между гласните доказателства по делото и приобщените писмени такива. Самопризнанието на подс.С. се подкрепя от показанията на свидетелите Анета А/майка/ и Н. С./дете/, които настоящият състав намира за последователни, подробни и обективни. Двамата свидетели са категорични, че след развода подсъдимият се е дезинтересирал от своето дете и нерегулярно е изпълнявал задължението си да му предоставя месечна издръжка, като очертават и продължителността на неговата забава, което напълно съвпада с установеното по делото. Споделят непосредствените си възприятия върху проявеното от бащата поведение, като сочат, че отсъствието на инициатива да изпълнява паричното си задължение е било мотивирано с причини, излизащи извън липсата на финансови средства и свеждащи се не до обективни пречки, а до строго лични подбуди. Не се намират основания за изключване показанията на двамата свидетели от съвкупността на достоверните източници на факти в процеса, доколкото, макар и заинтересовани от изхода на производството, липсват данни за тенденциозност в поведението им и стремеж да бъдат изопачени релевантните към предмета на доказване обстоятелства. Свидетелите Анета А и Н. С. пресъздават събитията с присъщата на утвърден спомен логична последователност, поради което и заявеното от тях дава ясна представа относно поведението на подсъдимия и реализираното от него противоправно бездействие.

Съдът се довери и на приетите по надлежния процесуален ред писмени доказателства, доколкото същите допълват и подкрепят гласните доказателства по делото, като изясняват в пълнота фактическата картина на престъплението, извършено от подс.С.. Въз основа на тях съдът установи релевантните по делото обстоятелства. Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при тяхната интерпретация, а това обстоятелство не налага детайлното им обсъждане /per argumentum a contrario от чл.305 ал.3 изр.2-ро от НПК/.

Въз основа на справката за съдимост съдът установи, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Липсват данни и за други противообществени прояви.

При съвкупният анализ на всички доказателствени материали, събрани по делото, съдът достигна до категоричен и несъмнен извод, че подс.С. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.

3

Обективната страна на изпълнително деяние на престъпния състав, ситуиран в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК, се проявява във формата бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер две или повече месечни вноски.

Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като от гледна точка на въздействието върху непосредствения обект на защита, законът не изисква настъпването на някакъв допълнителен резултат, освен самото неплащане на издръжката. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа свой низходящ. Съгласно чл.68 б.“а” от Закона за задълженията и договорите паричните задължения са носими, т.е. тяхното местоизпълнение следва да бъде извършено в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Имайки предвид естеството на алиментното задължение за издръжка, а именно да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена, поради което не трябва да се изчаква неговото изтичане.

В конкретният случай подс.С., след като е бил осъден с Решение /съдебно одобрена спогодба/ №167 от 04.03.2015г. по гр.д. №3830/15г. по описа на Районен съд- Пазарджик, влязло в законна сила на 04.03.2015г., да издържа свой низходящ- непълнолетния Н. А. С., роден на ****г., чрез неговата майка и законен представителА.А.А от с.Калугерово, обл.Пазарджик, не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски по 120 лв., за периода от м.октомври 2021г. до м.септември 2024г. включително, общо в размер на 4200 лв. Видно от приложените по делото справки от Агенция по заетостта, през очертания в обвинението период от време подсъдимият не е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“, поради което не липсват доказателства за това същият да не е разполагал с достатъчно средства, за да обслужва своето алиментно задължение поради безработица. Същевременно, приобщената към материалите справка от Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик относно притежаван и ползван от него лек автомобил способства да се заключи, че той не е бил лишен от материални възможности да заделя средства за издръжката на своето дете, а дори и да удовлетвори и гарантира неговите нужди от месечни постъпления от стойността на превозното средство при неговата продажба.

Този съд не възприема дори временните затруднения по намиране на работа за извинителни за задължения родител да престира издръжка, когато същият е в трудоспособна възраст, здравословното му състояние не е белязано от усложнения, които обективно да го възпрепятстват да полага труд, като отсъстват и данни за други обективни и стоящи извън волята му фактори, които да са повлияли в отрицателен аспект върху способността му да се грижи за своето дете. Без значение за наказателната отговорност на дееца се явява обстоятелството, дали другият родител разполага с достатъчно финансови средства, за да обезпечи отглеждането на детето. Същевременно, неведнъж в 4 своята практика върховният съд е подчертавал, че съставомерността на престъплението по чл.183 ал.1 от НК не се влияе от липсата или наличието на образувано изпълнително производство за събиране на вземането, доколкото укоримо е именно съзнателно мотивираното бездействие в насока изпълнение на задълженията на осъдения родител. Възпитанието и осигуряването на препитание на низходящите родственици, които не са способни сами да се грижат за себе си е възложена в тежест на двамата родители. Осъзнаването на тази отговорност е дълг на всеки гражданин, поради което позоваване на фактори от субективен характер не може да екскулпира вината.