Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1212 от 24.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9520/2023
Вид
Решение № 1212
Подписан
24.02.2026
Състав
Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231100109520 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца Х. В. Х. срещу ответника „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 465, ал.1 от КЗ (съобразно допуснатото изменение на предявените искове в проведеното на 29.01.2026 г. открито съдебно заседание), за заплащане на сума в общ размер от 49 997.41 лв., представляваща сбор от погасените суми от ищцата по Договор за потребителски кредит №92861/22.06.2020 г. в размер на сумата от 18 733.72 лв. и по Договор за потребителски кредит №71461/04.04.2018 г. в размер на сумата от 31 263.69 лв. Претендира сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е наследник по закон на К.А. Х., починал на 23.11.2022 г. Сочи, че наследодателят й е сключил два договора за кредит с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – Договор за потребителски кредит № 92861/22.06.2020 г. и Договор за потребителски кредит № 71461/04.04.2018 г.

За обезпечаване на изпълнението по договорите за кредит бил сключен договор за застраховка „Живот‘‘, полица № 22001000001 с ответника „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД, в полза на кредитора - „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по смисъла на чл. 382 от КЗ.

Излага твърдения, че К.А. Х. е починал внезапно на работното си място, 1 като няколко часа по-късно д-р К.Г. съставил съобщение за смърт № 335/23.11.2022 г., в което като причина за смъртта е посочено - ,,внезапна сърдечна смърт”, а като други важни състояния, способстващи за настъпването на смърт било посочено ,,хипертонична сърдечна болест”. Сочи, че тези констатации не отговарят на истината и оспорва съобщението за смърт досежно вписаната в него причина за смъртта.

Твърди, че след като уведомила устно „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за смъртта на застрахованото лице, кредиторът е изпратил до ответното застрахователно дружество заявление за изплащане на застрахователни суми.

За да покрият задълженията по кредитите със сумите по застраховката, наследниците на К.А. Х. завели щета № 001/22/3380 и щета № 001/22/3383 пред ответника, с оглед заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката и същевременно възстановяване на вече платената от наследниците сума. С уведомление с изх. № 2-101-4102-9476/09.12.2022 г. наследниците били уведомени, че ответното дружество отказва да изплати застрахователно обезщетение на основание чл. 108, ал. 1, т. 2 от КЗ, тъй като наследодателят К.А. Х. не е отбелязал наличието на заболявания – хипертонична болест на сърцето, диагностицирана през 2017 г., при попълване на съгласието за сключване на застрахователна полица (на 20.03.2018 г. и на 20.06.2020 г.).

Навежда доводи, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, е изцяло незаконосъобразен, тъй като не са налице условията на чл. 363, ал.4 от КЗ и отговорността на застрахователя следва да се ангажира, въпреки че застрахованото лице е декларирало, че е клинично здраво. Излага твърдения, че не се установява причинно-следствена връзка между установеното заболяване при К.А. Х. – „хипертония”, и настъпилата смърт на лицето. Сочи, че здравословното му състояние е било нормално, без пристъпи на високо кръвно налягане и че той редовно посещавал лекар за неговото проследяване.

Ищцата твърди, че наследодателят й К.А. Х. не е бил запознат с Общите условия на застрахователния договор, както и че те съдържат неравноправни и недействителни клаузи по смисъла на чл. 143 и чл. 145 от ЗЗП.

Ответникът „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД, в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва 2 предявените искове по основание и по размер.

Излага твърдения, че е налице причинно-следствена връзка между заболяването – „хипертонична сърдечна болест”, и настъпилата смърт на К.А.

Х.. Навежда доводи, че е налице изрично изключен риск, съгласно приложимите Общи условия към застраховка „Живот" в т. 11.1.16, както и неизпълнение на задължението, вменено на застрахованото лице по силата на т.9.1.1.2 за предоставяне на информация относно здравословното му състояние. Твърди, че е налице хипотезата на чл.363, ал.4 от КЗ. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото е безспорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че между кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и кредитополучателя К.А. Х. са сключени Договор за потребителски кредит № 92861/22.06.2020 г. и Договор за потребителски кредит № 71461/04.04.2018 г.

Безспорно е, че по повод сключване на горепосочените договори за кредит кредитополучателят К.А. Х. е включен в групова застраховка "Живот", като по застраховката ползващо се лице е кредиторът „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, а застрахован - кредитополучателят К.А. Х.. Сключен е застрахователен договор по Групова застраховка "Живот" между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД .

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че кредитополучателят К.А. Х. е починал на 23.11.2022 г., като е оставил за свои наследници по закон ищцата Х. В. Х. (съпруга), и К. К. Х. (дъщеря) и А. К. Х.

(син).

Към датата на сключване на застрахователния договор, а и към датата на смъртта му кредитополучателят К.А. Х. е бил под 70 години, като според застрахователния договор покрит риск съставлява "смърт в резултат на злополука или заболяване". Безспорно е, че в предвидените съгласно застрахователния договор срокове наследник на починалото лице е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като са приложени всички необходими документи.

От представеното по делото писмо с изх.№2-101-4102-9476/09.12.2022 г. н а „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД се установява, че ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по заведените от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД щети с № 001/22/3380 и № 001/22/3383, тъй като при попълване на съгласие за включване в застрахователна полица от 20.03.2018 г. и 20.06.2020 г., К.А. Х. не е отбелязал наличие на заболявания, а от представените документи при предявяване на 3 претенцията за изплащане на обезщетение е било установено, че лицето е имало заболяване – хипертонична болест на сърцето, диагностицирана през 2017 г.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза (СМЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че под внезапна сърдечна смърт се разбира: “….естествена смърт, дължаща се на сърдечни причини, съпроводена със загуба на съзнание до един час от началото на острите симптоми….“. Основните механизми (начин на настъпване) на внезапна сърдечна смърт са ритъмно-проводни нарушения: камерна тахикардия, камерно мъждене и екстремна брадикардия. Освен хипертоничната болест („хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност" други по често срещащи се причини за внезапна сърдечна смърт са: коронарната болест на сърцето, кардиомиопатии (идиопатична дилатативна, хипертрофична, аритмогенна дисплазия на дясна камера и др.), миокардити, каналопатии (генетични заболявания с аритмии) и др. Артериалната хипертония и коронаросклерозата са фонови заболявания, които водят до внезапна смърт.

Най сигурният начин за установяване на причина за смърт е извършването на оглед и аутопсия на човешкото тяло. Това е и включително в случаите когато се касае за „внезапна сърдечна смърт“.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза (ССчЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че по Договор за кредит №71461/04.04.2018 г. (реф. № 273RLPA1809400011) към 23.11.2022 г. (датата на смъртта на кредитополучателя), непогасената сума по кредита, съгласно погасителен план е 30 119.14 лв. редовна главница и 1 144.55 лв. възнаградителна лихва. След 23.11.2022 г. по кредита са отчетени погасявания от ищцата Х. В. Х. в общ размер на 31 263.69 лв., от които 30 119.14 главница и 1 144.25 лв. възнаградителна лихва. По Договор за кредит №92861/22.06.2020 г. (реф.№ 271RLPA201770001) към 23.11.2022 г. (датата на смъртта на кредитополучателя), непогасената сума по кредита, съгласно погасителен план е 18 407.57 лв. редовна главница и 326.15 лв. възнаградителна лихва. След 23.11.2022 г. по кредита са отчетени погасявания от ищцата Х. В. Х. в общ размер на 18 733.72 лв., от конто 18 407.57 лв. главница и 326.15 лв. възнаградителна лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.456, ал.1 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 456, ал. 1 КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на 4 иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.

Искът с правно основание чл. 456, ал. 1 от КЗ предпоставя твърдение в исковата молба за плащане от трето лице на задължението към кредитора (банката) при наличие на правен интерес. Под термина плащане на "законно основание" следва да се има предвид изпълнение на задължението (свое или чуждо), което освобождава длъжника, осъществено при наличие на правен интерес.

По делото е безспорно, че ищцата Х. В. Х. е наследник по закон на починалия длъжник К.А. Х. по договорите за кредит, поради което има правен интерес от предявяване на иска.

Основателно е възражението релевирано в исковата молба за неравноправност и нищожност на клаузата съдържаща изключение от застрахователното покритие поради наличие на заболявания предхождащи сключването на застрахователния договор. Както е прието в Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/20 г на ВКС, I ТО, законодателят с чл. 362, ал. 1 КЗ е въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията "съществени за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал. 2 предл. 1 КЗ .

Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахования дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на застрахования.

Според ВКС преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/установена по реда на чл. 362 КЗ, а не на отрицателна информация към застрахования в смисъл "застрахователят не би изплатили обезщетение ако.. ". Дори и в този случай, обаче, следва да е налице 5 конкретика и съответната клауза да е формулирана ясно и разбираемо.

Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК, неравноправна е всяка клауза в договор с потребител, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Въпросната клауза – чл. 11.1.16 от ОУ на практика позволява на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД процесната клауза за изключение от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна.

На следващо място, дори да не бъде приета за нищожна клаузата на чл.