Решение № 202 от 19.12.2019, Административен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ град Ловеч, 19.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 141/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК във връзка със ЗКПО и ЗДДС.

Административното дело е образувано по жалба на „*****” ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „*****” № 12, ет.2, ап.1, представлявано от управителя А.К., против Ревизионен акт № Р-04000418000020-091-001 от 23.11.2018г. на органи по приходите към НАП, в частта, която не е отменена с Решение № 23/15.02.2019г. на Директор дирекция ОДОП Велико Търново към ЦУ на НАП.

В жалбата се иска отмяната изцяло на ревизионния акт като незаконосъобразен и необоснован, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се прави възражение за изтекла погасителна давност на задълженията, установени по реда на ЗКПО за 2010г. и 2011г. ведно с лихвите върху тези задължения, вкл. и лихвите върху невнесените авансови вноски за тези две години. Като процесуално нарушение се сочи неизвършването от органа на проверка на немското дружество „Scorpio Commerce”, аналогична на проверката на кипърско дружество, въпреки направеното искане за това от оспорващия. По отношение задълженията по ЗКПО се твърди, че същите са определени при неправилно приложение на материалния закон. Доводите са, че органът неправилно не е признал за данъчни цели разходите по две фактури за покупка на мебелен обков и мебели, вкл. и начислените амортизации, след като тези мебели се ползват като офис-обзавеждане за дейността на дружеството. За определените в РА допълнителни задължения по ЗДДС, възраженията са разделени в две групи.

Първата е по отношение непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) по две фактури към немското дружество „Scorpio Commerce” за продажба на консерви от лозови листа. Оплакванията са, че на проверяващите са представени всички необходими документи, доказващи ВОД – два броя фактури, същите са платени от купувача и осчетоводени от дружеството, а задължението за представяне на други документи (конкретно за превоз на стоките и напускането им на страната) органът е следвало да изиска служебно от немското дружество. Втората група оплаквания касаят отказаното право на данъчен кредит по фактури с издател „Дрийм Трейд“ ЕООД за доставка на боб. Доводите са, че неправилно органът е отказал данъчен кредит само поради обстоятелството, че не е намерил доставчика на декларирания от него адрес; фактурите и плащанията по тях са осчетоводени от оспорващия, а „Дрийм Трейд“ ЕООД е потвърдил извършените доставки чрез включването на фактурите в дневника за продажби и СД по ДДС за м. 09.2012г. Въпреки че РА се обжалва изцяло, в жалбата изрично се излага, че същата не засяга признатите с РА за реални извършени ВОД към кипърското дружество „Theo Foodstuffs Trading Limited”.

В подадено уточнение на жалбата на л.213 се конкретизира, че се иска отмяната на РА само в частта, която не е отменена с решението на Директор дирекция ОДОП Велико Търново, както и че не се оспорва РА в частта, с която са определени лихви за невнесени авансови вноски за 2012г. в размер на 79,52 лв. Изрично в уточнението се сочи, че задълженията по ЗДДС и ЗКПО, неотменени с решението на горестоящия орган, се оспорват само по основание като недължими, не и по размер.

В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира съображения по същество и моли ревизионния акт да бъде отменен в обжалваните му части.

В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и оставяне в сила на РА като правилен и законосъобразен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001116007187-020-001/18.10.2016г. е възложена ревизия на „*****” ООД. В резултат е издаден РА № 04001116007187-091-001 от 31.05.2017г., който след обжалване по административен ред е отменен изцяло с Решение № 244/04.09.2017г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново и преписката е върната за възлагане на нова ревизия с указания.

В изпълнение на горното, новата ревизия е възложена със ЗВР № Р-04000418000020-020-001/02.01.2018г. Последната заповед е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000418000020-020-002/19.04.2018г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000418000020-020-003/22.05.2018г. Със заповеди ревизията е била спряна, съответно възобновена за периода от 12.06.2018г. до 11.09.2018г. на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК. За резултатите е изготвен Ревизионен доклад (РД) №

Р-04000418000020-092-001/09.10.2018г., връчен на оспорващото дружество на 20.10.2018г. по електронен път. Срещу констатациите в доклада е представено писмено възражение, което е обсъдено от органите по приходи, но е прието за неоснователно.

Ревизията е приключила с издаването на оспорения РА №

Р-04000418000020-091-001 от 23.11.2018г., с който на „*****” ООД са определени за внасяне задължения в общ размер на 10 585,30 лева (от които задължения за довнасяне 6 575,90 лв. и лихви за просрочия към тях 4 009,40 лв.), както следва: корпоративен данък за периода от 2010г. до 2013г. общо в размер на 955,58 лв. и лихви в размер на 892,60 лв., в т.ч. и лихви за авансови вноски в размер на 291,89 лв. (за 2010г. – 46,62 лв., за 2011г. – 165,75 лв. и за 2012г. – 79,52 лв.), и ДДС за данъчни периоди м.11 и м.12.2012г.; м.08.2015г. и м.05.2016г. общо в размер на 5 620,32 лв. и съответните лихви в размер на 3 116,80 лв.

Допълнително определеният за внасяне корпоративен данък в общ размер на 955,58 лв. за периода 2010-2013г. е определен в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл.26, т.1 от ЗКПО с разходи, несвързани с дейността и непризнато намаляване на финансовия резултат на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО по две фактури за закупуване на мебелен обков и мебели, и начислени лихви общо в размер на 892,60 лв., в т.ч. лихви върху невнесени авансови вноски в размер на 291,89 лв.

Определеният за внасяне ДДС е следствие от:

- отказано на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 860,00 лв. по 3 фактури с предмет на доставката „боб” и с издател „Дрийм Трейд” ЕООД, отразени в Дневника за покупки през м.11 и м.12.2012г., както и начислените в тази връзка лихви в общ размер на 2 905,20 лв.

- допълнително начислен ДДС на основание чл.86 от ЗДДС за данъчни периоди м.08.2015г. и м.05.2016г. за непризнати ВОД към „Scorpio Commerce” с VIN DE815422728, общо в размер на 760,32 лв. и лихви по ЗДДС в размер на 211,60 лв.

РА е връчен на „*****” ООД по електронен път на

28.11.2018г. и срещу него е подадена жалба от дружеството до Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново по куриер в законовия 14-дневен срок по чл.152, ал.1 от ДОПК, която е входирана в ТД на НАП София на 11.12.2018г. Горестоящият административен орган след обсъждане на възраженията на оспорващия издава Решение № 23/15.02.2019г., с което отменя РА в частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010г. в размер на 12,34 лв. и съответната лихва 9,63 лв. по фактура за закупен мебелен обков, и потвърждава акта в останалата му част като правилен и законосъобразен.

По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице излага, че трите фактури за закупен боб от „Дрийм Трейд” ЕООД са платени касово в брой, осчетоводени са в съответните счетоводни регистри на оспорващото дружество, а получените материали (боб) са използвани за производство и реализация на готова продукция – консерви от боб. За продадените консерви лозови листа на немското дружество „Scorpio Commerce” експертът сочи, че суровината от лозови листа е закупена от земеделски производител през 2012г. и 2016г., материалите са заскладени и вложени в производството, като доставката, производството на готовата продукция и продажбата на последната са осчетоводени чрез кредитиране и дебитиране на съответните счетоводни сметки, като има натурална и парична съпоставимост между закупените суровини (лозови листа) и произведената и продадена на немското дружество готова продукция (консерви от лозови листа). Плащането от „Scorpio Commerce” е станало по банков път по издадена от „*****” ЕООД проформа-фактура от 17.08.2015г., а след произвеждането на готовата продукция оспорващият е издал и процесните фактури от 27.08.2015г. и 20.05.2016г., по които не е начислен ДДС по причина ВОД. На въпрос какви документи, съпътстващи доставките от/към жалбоподателя, са налични при него, вещото лице отговаря, че са налични само описаните фактури за доставки и продажби.

По отношение фактурата за покупка на мебели от ЕТ

„Геотан – Г. Бойчев” вещото лице излага, че фактурата е заплатена в брой, за което е кредитирана счетоводна сметка „Каса в левове”, дебитирани са счетоводни сметки „Стопански инвентар” с данъчната основа по тази фактура и „ДДС покупки” със стойността на ДДС по покупката, т.е. отчетено е плащане на задължение към доставчици, ДДС на покупката с право на данъчен кредит и отчитане на покупка на ДМА. Мебелите са заведени като ДМА по счетоводна сметка „Стопански инвентар” и са им начислявани амортизации от 01.04.2010г. до 30.04.2013г., когато балансовата им стойност е занулена. Вещото лице сочи, че мебелите се намират в предприятието на дружеството, но не може да даде категоричен отговор дали разходите за закупуването им са свързани с дейността му. В заключение излага, че дружеството води счетоводството си редовно и в съответствие със законовите изисквания.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като дава информация за воденето на счетоводството на дружеството и отразяването на процесните фактури. Отново изрично потвърждава, че за доставката на боб и продажбата на консервите от лозови листа освен описаните фактури, няма други документи, свидетелстващи за приемо-предаване и за получаване на стоките. За закупените мебели излага, че за периода от 2010г. до 2016г. по инвентарна книга няма друга покупка на мебели, поради което счита, че същите съществуват и все още се намират в предприятието. Заключението е прието без възражения от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено и отговарящо на поставените въпроси, касаещи основно начина на водене на счетоводството на оспорващия.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК (решението на горестоящия административен орган е връчено на „*****” ООД по електронен път на 26.02.2019г. – удостоверение на л.26, а жалбата е подадена на 11.03.2019г., видно от пощенското клеймо върху плика на л.10), след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол. Оспореният РА съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.