Разпореждане № 10156 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10156 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 8-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело № 20261100102241 по описа за 2026 година

,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от А. И. И. установителен иск за постановяване на решение, с което да се признае на територията на Република България чуждестранен съдебен акт – Постановление от 10.11.2022 г., издадено от Съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, окръг Стамфорд, щата Канектикът, Съединени американски щати (САЩ), с което се одобрява и допуска за валидно завещание от 04.02.2020 г. (и съпътстващите го изменения/допълнения на завещанието (кодицили), ако има такива) на А. В. И., починал на 05.07.2020 г., и А. И. И. се одобрява за фидуциар и му се дава пълномощие като изпълнител на завещанието.

В исковата молба са изложени твърдения, че са спазени изискванията на чл.117, т.1-5 КМЧП, доколкото Съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, окръг Стамфорд, щата Канектикът, САЩ е бил компетентен да постанови съдебния акт, тъй като към момента на смъртта си наследодателят е имал обичайно местопребиваване в гр.Стамфорд; от съдържанието на постановлението е видно, че съдът е констатирал редовно уведомяване на всички заинтересовани лица; между страните относно същото правоотношение няма висящо производство пред български съд и няма влязло в сила решение на български съд, удостоверено с представена от ищеца декларация и последиците от признаване на постановлението, което е влязло в сила, не биха противоречали на българския обществен ред. Позовава се на нормите на чл.118, ал.1 и чл.119 КМЧП.

С уточнителна молба от 24.03.2026 г., по реда на чл.129, ал.2 ГПК, като страна в производството, в качеството на заинтересовано лице е посочен наследника по закон на покойния и негова майка Л. Г. И.а. Уточнено е, че ищецът е племенник на починалия и внук на заинтересованото лице, която е запозната с производство и не оспорва направеното искане (твърденията са подкрепени от изявление на наследника по закон в заявление от 24.03.2026 г.). Изложени са съображения, че искането по съществото си не е насочено към разрешаване на правен спор между страни, а към признаване действието на вече постановен съдебен акт. Правният си интерес от провеждане на иска ищецът извежда при твърдения за 1 необходимостта да бъде легитимиран пред българските институции като лице, на което са признати права по завещанието, потвърдено със съдебното постановление, провокирана от нуждата от уреждане и управление на имущество на наследодателя, включително движими вещи и банкови активи, намиращи се на територията на Република България. Посочено е, че с провеждане на производство се цели признаване действието на постановлението на чуждестранния съд и по този начин даване на официална гласност на съществуването на завещанието пред българските институции, както и заявяване на намерението на ищеца да упражни правата си като бенефициент по него, да се легитимира като лице, не което са признати права по завещанието. Уточнено е, че наследствената маса включва движими активи, банкови средства и недвижими имоти, находящи се на територията на Република България. Въпреки това производството не цели уреждане на вещни права върху недвижими имоти и не е насочено към извършване на действия по отношение на тях или вписване на завещанието в Имотния регистър, а единствено признаване действието на постановлението на чуждестранния съд с оглед легитимацията на ищеца като правоприемник. Изложени са твърдения, че завещателят А. В. И. е бил български гражданин към момента на съставяне на завещанието и към момента на откриване на наследството, пребивавал е постоянно в САЩ, където е съставено завещанието и е проведено съдебно производство за неговото валидиране и одобрение. По отношение на завещанието не са предприемани действия по вписване в Службата по вписванията. Поддържа се, че постановлението, чието признаване се желае представлява съдебен акт, постановен в производство по разглеждане на завещание, в рамките на което съдът е извършил проверка относно действителността на завещателния акт и е потвърдил валидността на завещанието, както и правата на лицата, посочени в него, поради което има характер на съдебен акт относно действието на завещанието и подлежи на признаване съгласно разпоредбите на КМЧП.

Представено е по делото завещание, съставено пред нотариус в гр.Стамфорд, окръг Феърфийлд, Кънектикът, САЩ на 04.02.2020 г. в присъствие на двама свидетели от А. В. И., имащо характеристиките на такова по чл.24 ЗН, чийто предмет включва недвижими имоти, а видно от уточнението на сезиращата молба от 24.03.2026 г. и такива, разположени на територията на Република България. С оглед разпоредбата на чл.69 КМЧП и доколкото съдилищата са длъжни да зачетат материалноправните последици на подобни завещания, ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни (в случая при приложение на чл.90, ал.2, т.1 и чл.91, т.9 КМЧП по правото на САЩ, щат Кънектикът), то съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването му, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон, а вписването ще осигури спазване на целта на закона – да се даде гласност на завещанието - че то съществува и бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него (Определение № 225 от 23.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4414/2019 г., I г. о., Определение № 50234 от 14.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2678/2022 г., I г. о.). Отказът да бъде вписано завещанието в Службата по вписванията, с което би се постигнал оповестително-защитния 2 ефект на вписването (оповестяване на завещателното разпореждане) обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 577 и чл. 569 ГПК. би подлежал на

В случая завещанието е съставено според приложими закон на САЩ, щат Кънектикът, поради което се обявява според законодателството на тази държава, тъй като тази процедура гарантира, че завещанието отговаря на законовите изисквания за форма в съответната държава и не се обявява от български нотариус. Този публичен акт по обявяване подлежи на заверка с Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г. Разрешенията са относими и за вписване на завещание с предмет недвижими имоти в Република България, съставено от български гражданин на територията на САЩ при спазване на изискванията за форма на закона по местосъставянето му.

Посоченото в сезиращата молба Постановление от 10.11.2022 г., издадено от Съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, окръг Стамфорд, щата Канектикът, САЩ, по съществото си представлява публичен акт по обявяване на завещанието, снабден със заверка Апостил на подписа на издалото го длъжностно лице (Определение № 594 от 4.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 385/2023 г., II г. о). Посоченият акт не подлежи на екзекватуриране по реда на чл.118 и чл.119 КМЧП, на които се позовава ищеца.

В Определение № 808 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5686/2015 г., IV г. о., ГК върховната съдебна инстанция е имала повод да посочи, че с влизане в сила на 20.05.2005 г. на КМЧП е променен общият режим на признаване на чуждестранното решение /на съд или на друг орган/ и действащият до този момент режим, уреждащ признаване на чуждестранно съдебно решение чрез нарочно съдебно производство пред СГС се запазва само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения /чл. 119 КМЧП/ като правилото на чл.118 КМЧП намира приложение, когато е налице решение извън обсега на правото на Европейския съюз и непопадащо в обхвата на друг международен източник. С цитираната разпоредба се уреждат два вида признаване на чуждестранно съдебно решение /като тук става въпрос за установителни и конститутивни решения; осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по чл. 119 КМЧП/ - пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, което се извършва от органа, пред който се представя (чл. 118, ал. 1 КМЧП) и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС (чл.

118, ал. 2 КМЧП).

При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП органът, пред който е представен чуждестранният акт, след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП, може да признае решението като зачете правните му последици (силата на присъдено нещо на установителното решение и сила на пресъдено нещо и конститутивното действие на конститутивното решение) или да откаже признаването. В тази процедура търсената правна защита се дава с положителното решение на органа, което поражда действие за страните.

Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл.117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС (чл.118, ал.2 КМЧП), в каквато насока в 3 случая липсват твърдения и данни, а дори и да бяха налице такива, то завещателното разпореждане на покойния А. В. И., с характеристиките на такова по чл.24 ЗН, следва да се зачитат по повод на неговото представяне (чл.124 КМЧП). Последното може да стане предмет на съдебно разглеждане, да последва произнасяне от българския съд единствено в случай на повдигнат материалноправен спор относно други правоотношения, а не в самостоятелно производство за неговото представяне (Определение № 461 от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2073/2020 г., ІІІ г. о).

Целеният от ищеца правен резултат не изисква провеждане на установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП, по чл.119 КМЧП или екзекватура по друг ред.

По изложените съображения производството по делото е недопустимо и подлежи на прекратяване, а исковата молба – на връщане.

Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Връща искова молба с вх. № 29024/02.03.2026 г. на А. И. И., с която е предявен установителен иск за постановяване на решение, с което да се признае на територията на Република България чуждестранен съдебен акт – Постановление от 10.11.2022 г., издадено от Съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, окръг Стамфорд, щата Канектикът, Съединени американски щати, с което се одобрява и допуска за валидно завещание от 04.02.2020 г. (и съпътстващите го изменения/допълнения на завещанието (кодицили), ако има такива) на А. В. И., починал на 05.07.2020 г., и А. И. И. се одобрява за фидуциар и му се дава пълномощие като изпълнител на завещанието.

Прекратява производството по гр. дело № 2241/2026 г. по описа на СГС, ГО, VIII брачен състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4