Решение № 470 от 06.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000501829 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 262302 от 7 април 2021г. по гр. д. № 8436/2018г.

Софийски градски съд, ГО, 6 състав е отхвърлил предявените предявените от Е. Д. А. против ЗД „Бул инс” АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв.

/тридесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 30.03.2017г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц180“ с ДК № *** - застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016г. до 07.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане30.03.2017г. до окончателното изплащане; осъдил ищцата да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника сумата от 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лв./ разноски, направени от ответника.

1

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищцата Е. Д. А. срещу посоченото решение на СГС. Поддържа, че исковата й претенция е доказана. Не е вярно според жалбоподателката, че протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелството, а именно: в коя от двете пътни ленти се е движил автомобилът, потеглил ли е от място или се е движил без да спира, имало ли е други автомобили в съседната на процесния автомобил пътна лента, с какъв ход се е движила пешеходката. Счита, че фактите и обстоятелствата, отразени в протокола за ПТП, неоспорени от страните „се приемат за безспорни относно това ПТП и той се ползва с абсолютна доказателствена стойност“.

Поддържа още, че съдът не е взел становище по показанията на бащата на водача на МПС, който е заявил, че е разбрал от сина си за процесното ПТП и, че пострадалата е възрастна жена, която по невнимание се е блъснала в управлявания от него автомобил. Ответникът от своя страна, също не оспорил състоялото се ПТП, нито механизма на същото. Липсвала в случая СТЕ, въз основа на която да бъде прието, че установеният механизъм на ПТП изключва отговорността на водача, управлявал застрахованото МПС. Ответникът от своя страна, подчертава жалбоподателката, чрез способите на пълно и главно доказване, не е оборил фактите, възпроизведени в протокола за ПТП, доказващ настъпването на застрахователното събитие. Доказана била и датата на постъпването й в болница след ПТП. С тези доводи обосновава неправилност на обжалваното решение и иска отмяната му и вместо това, изводимо от оплакванията, - уважаване на предявения от нея иск.

Ответникът по жалбата ЗД „Бул инс” АД е депозирал отговор на жалбата, с който е оспорил основателността й с доводи, че водачът на автомобила не е осъществил непозволено увреждане. Преповтаряйки възраженията от защитата си по същество срещу иска, сочи, че в случая няма събрани доказателства за конкретен механизъм на ПТП, при който е пострадала ищцата. Изтъква, че тя е постъпила за пръв път в болница на 17.04.2017 г., повече от две седмици след твърдяното ПТП, а вещото лице в съдебно заседание е заявило, че не може да се каже с категоричност дали мекотъканната увреда на 30.03.2017г. е били същата като установената на 17.04.2017г. Евентуално поддържа, че обезщетението, което претендира ищцата не отговоря на действителната вреда, то е и прекомерно, а евентуално би възлизало на 1 000 лв. Обобщено е от ответника, че твърдените телесни 2 увреждания, вследствие на ПТП от 30.03.17г., не са удостоверени категорично с представени първични медицински документи. Ответникът поддържа и евентуалното си възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която според него е „можела да избегне удара с автомобила, но не е направила необходимото, като с поведението си се е поставила в превишен спрямо нормалния риск“.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установен чрез пълно и главно доказване механизмът на ПТП, от което ищцата твърди, че е пострадала, като представеният констативен протокол за ПТП не удостоверява непосредствено възприети от длъжностното лице, негов съставител, факти, относими към механизма.

Според първоинстанционния съд доказано е настъпването на ПТП, но поради липса на доказателства в коя от двете пътни ленти се е движил автомобилът, потеглил ли е от място или се е движил без да спира, имало ли е други автомобили в съседната на процесния автомобил пътна лента, с какъв ход се е движила пешеходката, не може да се направи и еднозначен извод за вина на застрахования при ответника водач. По тези съображения е приел и,че отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.

Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание 3 застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба и насрещните доводи в отговора на жалбата, и в приложение на императивните норми на материалния закон, за които съдът следи служебно, въззивният съд, за да разреши спора по същество, приема за установено на първо място следното относно механизма на ПТП:

Ищцата Е. Д. А. основава иска си за заплащане на обезщетение като пострадало лице, предявен срещу застраховалия гражданската отговорност на застрахования при ответника делинквент – водач на автомобил, - на увреждане, настъпило в резултат от ПТП, станало на 30.03.2017г. в гр. София по бул. „Константин Величков”. Посочила е, че на 30.03.2017г., около 15 ч. водачът Б. Б. Б.., управлявайки л.а. „Мерцедес Ц180“ с ДК № ***, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060, валидна от 08.07.2016г. до 07.07.2017г., движейки се по бул. „Константин Величков“ с посока на движението от ул.

„Цар Симеон“ към бул. „Ал.Стамболийски“ и в района на спирка МГТ № 1051 не спира зад спрелия на спирката трамвай и не пропуска пресичащия към него пешеходец, в резултат на което я блъска и й причинява следните телесни увреждания: контузия и навяхване на десен глезен, сериозни охлузвания на кожата и тъканта на крайника, силно разтежение на глезенните връзки, отоци и синини по гърба от удара с огледалото на автомобила и падането на пътното платно. След оказана й спешна помощ, е извършена имобилизация с шина на десния долен крайник, която е свалена на 01.05.2017г., като до този момент ищцата твърди, че се е придвижвала с инвалидна количка, проходилки и патерици, тъй като не е могла да стъпва на контузения крайник. В периода 17.04.2017г.-26.04.2017г. е провела 4 рехабилитация. Ищцата не можела да се придвижва без помощта на технически средства и чужда помощ в продължение на около три месеца.

През цялото това време е изпитвала силни болки и страдания, душевен и физически дискомфорт, имала силно главоболие, страдала от безсъние, нямала желание да излиза навън, не можела да се самообслужва при хранене и лична хигиена, поради което имала нужда от чужда помощ. И към м.05.2018г., когато е подадена исковата молба, не била в състояние да движи крака си в пълен обем в глезенната става, като се придвижва с помощта на бастун и продължава да изпитва силни болки в ставата. Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 30.03.2017г. до окончателното й изплащане.

Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е оспорил причиняването на непозволено увреждане от застрахован при него водач, счита, че е налице случайно деяние, като е оспорил и отразеното в констативния протокол за ПТП. Възразил е и, че твърдените увреждания, вследствие на ПТП от 30.03.2017г., не са удостоверени категорично с първични медицински документи, а ищцата е представила епикриза, която е от 17.04.2017г. Оспорил е и размера на търсеното обезщетение, като счита, че евентуално 1 000 лв. биха обезщетели вредите. С евентуално възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата иска намаляване на отговорността си, като поддържа, че тя е можела да избегне удара с автомобила, но не е направила необходимото,като с поведението си се е оставила в превишен спрямо нормалния риск. Оспорил е и искането за присъждане на лихва за забава от датата на ПТП. С тези възражения от защитата си по същество, както се посочи, е обосновал и своите доводи срещу въззивната жалба.

В констативния протокол, съставен по повод процесното ПТП, в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено от съставителя на протокола, че л. а. „Мерцедес Ц180“ с ДК № ***, управляван от Б. Б. Б., се е движил в гр.София по бул. „Константин Величков“ с посока на движението от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Ал. Стамболийски“ и в района на спирка МГТ № 1051 не спира зад спрелия на спирката трамвай и не пропуска пресичащия към него пешеходец Е. Д. А., за която е посочено е освободена от Пирогов с контузия и навяхване на десен глезен. Вещото лице по назначената автотехническа експертиза за отговор на задачи, свързани с механизма на ПТП, е 5 посочило, че от приложения протокол не може да се събере информация в коя от двете пътни ленти се е движил автомобила, потеглил ли е от място или се е движил без да спира, имало ли е други автомобили в съседната на процесния автомобил пътна лента, с какъв ход се е движила пешеходката. По тези причини е в невъзможност да отговори на поставените от страните задачи. С оглед заявеното от вещото лице ищцата е оттеглила искането си за изслушване на АТЕ, като се е позовала на протокола за ПТП и отразените обстоятелства в него относно механизма на ПТП, за който в хода на производството е заявила, че е съставен в Пирогов, въпреки че в него е удостоверено, че мястото на ПТП е посетено.

В показанията си св. Б. – баща на управлявалия л. а. „Мерцедес Ц180“ с ДК № *** Б. Б. Б. - е заявил, че знае от сина си, че за ПТП, станало с него, – от него научил, че пешеходката се е блъснала в колата, станала и продължила.