Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18586 от 24.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45124/2024
Вид
Определение № 18586
Подписан
24.04.2025
В сила
28.05.2025
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18586 гр. София, 24.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20241110145124 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца Д. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.хд бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ж.к.Яв, ул.“хо“ № 74, ет.1, ап.1, с която се иска изменение на постановеното по делото решение по отношение на разноските, присъдени в полза на ответника „ск“ ООД.

В молбата се сочи, че съдът не е отчел действителната фактическа и правна сложност на спора, както и материалния интерес по делото по главния и по насрещния иск. След направен анализ в тази насока, ищецът иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение на ответника „ск“ ООД.

В срока за отговор, насрещната страна по молбата – „ск“ ООД, чрез адв.М., е депозирала такъв, с който се оспорват доводите на ищеца.

Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

Молбата за изменение на постановеното по делото решение за извършените от ищеца разноски, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес. Същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.хд бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90, с която е предявен иск против „ск“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Сцш“ № 115Е, ет.5, за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***/23.02.2023 г., сключен между страните, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност за обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.11, ал.1 от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 вр. ал.4 от ЗЗД.

В производството е приет за разглеждане и предявен в срока по чл.131 от ГПК насрещен иск от „ск“ ООД, насочен срещу Д. В. С. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.

1 чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 284.50 лв., частично предявена от общия размер на иска от 1100.00 лв., представляваща дължима главница, дължима по процесния договор за потребителски кредит № ***/23.02.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното плащане.

По делото е постановено решение № 5320/26.03.2025 г., с което исковете са изцяло уважени и са присъдени разноски единствено на ищеца.

Видно от данните по делото, ищецът по насрещния иск – „ск“ ООД е представило доказателства за ангажирана правна помощ за процесуално представителство и защита чрез адв.дружество „ну, М.“ единствено по насрещния иск. За това дружеството е заплатило възнаграждение в размер на 480.00 лв. с ДДС /л.139-140 и л.163 от делото/.

При тези данни следва на първо място да се отбележи разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, коато предвижда, че при частични искове /какъвто е процесния насрещен иск/, възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът. В случая, действително предявеният насрещен иск е с цена 284.50 лв., но това е само част от пълния размер от 1100 лв.

От друга страна, според настоящия състав, независимо от цената на иска, на адвоката, осъществяващ процесуално представителство и защита на страна по делото, е необходимо сходно по продължителност време за запознаване със същото – с твърденията на насрещната страна, с представените доказателства; за изграждане на защитната линия на неговия клиент; за преценка какви доказателства да се ангажират и т.н. Т.е. независило дали се касае за спор за 284.50 лв. или за 3760.71 лв. /какъвто е размера на главните искове/, процесуалният представител на страната следва да положи еднакви усулия, за да изпълни задълженията си и да окаже необходимата правна помощ и съдействие.

С оглед на това, настоящият състав намира, че изцяло е съобразил данните по делото и е определил правино разноските и на двете страни за адвокатско възнаграждение, като съобразно изхода на всеки един от разгледаните искове, е присъдил съответната пропорционална част от тях.

Ето защо съдът приема подадената от Д. В. С. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разносите, за неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.хд бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90, подадена чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ж.к.Яв, ул.“хо“ № 74, ет.1, ап.1, за изменение на постановеното по настоящето гр.д.№ 45124/2024 г. решение № 5320/26.03.2025 г., досежно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на „ск“ ООД, ЕИК *** .

2

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3