Решение № 689 от 25.08.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Добрич, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20263230103532 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Делото е образувано по молба на П. В. С., ЕГН **********, срещу И. И.

А., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, за защита от домашно насилие.

В молбата се твърди, че след 03.07.2026 г. ответникът И. А. е отправял към молителката обиди и заплахи, проявявал е агресивно поведение, упражнявал е контрол върху личния й живот, проверявал е мобилния й телефон и е ограничавал контактите й, с което е предизвикал у нея основателен страх за личната й сигурност.

Молителката сочи, че поведението на ответника не представлява изолиран случай, а е част от продължаващ психически тормоз, като поради това се страхува за живота и здравето си.

Конкретно се твърди, че на 21.07.2026 г. ответникът отправил към нея заплахи, че ще я убие, ако има приятел. Заявил, че не се страхува от полицията, че ще счупи прозорците в дома и ще я удуши.

Сочи се, че подобно поведение се е проявило и на 27.07.2026 г.

В хода на производството молителката поддържа молбата си и сочи, че 1 ответникът продължава да я търси, да й пише и да й се обажда, както и да търси контакт с дъщеря й. Посочва, че независимо от издадена заповед за защита той продължава да я търси и когато тя не му отговаря, идва до адреса й.

Молителката сочи още, че страните имат две деца – момче и момиче, като между тях е имало съдебно производство относно родителските права и ответникът има определено право да взема децата в събота и неделя.

В съдебно заседание на 17.08.2026 г. молителката е заявила, че ответникът е лежал в затвора за нарушаване заповед за защита срещу домашно насилие, както и че има присъди за кражба на велосипед и за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Тези твърдения са заявени от молителката в рамките на обясненията й, като съдът е изискал служебно справка за съдимост на ответника.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание на 17.08.2026 г. съдът е приел като доказателство представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и е приобщил изисканата служебно справка за съдимост, както и е пристъпил към изслушване на аудиозаписи, съдържащи се във флаш памет с наименование „MP3“.

От протокола от съдебното заседание се установява, че на флаш паметта се съдържат 56 звукозаписа, представени от молителката като гласови съобщения в приложението „Месинджър“.

При възпроизвеждането на записите съдът е констатирал, че в запис от 22.07.2026 г. се чува мъжки глас, който настоява молителката да излезе на терасата, отправя към нея обидни и нецензурни изрази и със заплашителен тон заявява, че няма да напусне мястото, докато тя не излезе.

При друг запис от същата дата мъжкият глас нарича молителката с обидни квалификации, обвинява я в сексуални контакти и посочва конкретни места, на които твърди, че тя извършва такава дейност.

В друг запис се чува настояване молителката да отблокира телефона си и да включи камерата.

В следващи записи мъжкият глас отправя упреци във връзка с парични средства, издръжката и разходите за електроенергия и вода, както и други 2 нецензурни изрази и заплахи.

При възпроизвеждането на запис от 27.07.2026 г. се чува мъжки глас, отправящ нецензурни изрази и заплахи за убийство, както и заплаха, че ще счупи „джама“.

Съдът е констатирал също, че на 22.07.2026 г. са изпратени общо 38 съобщения с подобно съдържание.

Съдът е допуснал до разпит като свидетел майката на молителката – М.

К. С..

В съдебното заседание на 20.08.2026 г. молителката се явява лично, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Молителката заявява, че ответникът непрекъснато й звъни, настоява да излезе на терасата, за да я види, настоява да изведе детето и съзнателно нарушава издадената заповед за защита. Посочва също, че ответникът спи в беседката и че отново се е наложило да бъде повикана полиция.

Съдът приема служебно изготвената справка за съдимост на И. И. А..

Осъжданията на И. И. А. могат да бъдат докладвани накратко, както следва:

1. НАХД № 701/2007 г. – РС Добрич – освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК за незаконно държане на наркотично вещество; глоба 500 лв.

2. НОХД № 568/2012 г. – РС Добрич – държане на акцизни стоки без бандерол; 3 месеца лишаване от свобода, първоначално условно, впоследствие приведено в изпълнение.

3. НОХД № 1654/2012 г. – РС Добрич – престъпление по чл. 343в НК; наказание „пробация“.

4. НОХД № 1753/2014 г. – РС Добрич – незаконно държане на високорискови наркотични вещества; 8 месеца лишаване от свобода при строг режим и глоба 2 000 лв.

5. НОХД № 1276/2019 г. – РС Добрич – управление на МПС след употреба на наркотично вещество; 4 месеца лишаване от свобода и глоба.

6. НОХД № 773/2021 г. – РС Добрич – кражба при опасен рецидив; 10 месеца лишаване от свобода при строг режим, изтърпени ефективно.

7. НОХД № 693/2023 г. – РС Добрич – маловажен случай на незаконно държане на високорисково наркотично вещество; глоба 400 лв., 3 впоследствие включена в кумулация.

8. НОХД № 1404/2025 г. – РС Варна – повторно управление на МПС след употреба на наркотични вещества и незаконно държане на високорискови наркотични вещества; определено общо наказание 6 месеца лишаване от свобода при строг режим и глоба 1 000 лв.

9. НОХД № 530/2025 г. – РС Добрич – закана с убийство към молителката в условията на продължавано престъпление и домашно насилие; 1 година лишаване от свобода при строг режим.

10. НОХД № 916/2025 г. – РС Търговище – квалифицирана кражба при опасен рецидив; 1 година лишаване от свобода.

Разпитана е свидетелката М. К. С., майка на молителката.

Свидетелката заявява, че И. А. е бивш съжител на дъщеря й и че до преди около месец е бил в затвора. Посочва, че след излизането му той непрекъснато притеснява дъщеря й, хвърля камъни по прозорците, за да я накара да излезе, и постоянно се намира около блока.

Свидетелката сочи, че живее заедно с дъщеря си в апартамент на първия етаж.

Относно 21.07.2026 г. свидетелката заявява, че ответникът постоянно иска пари и се заканва да убие дъщеря й, ако тя има приятел. Посочва, че й изпраща гласови съобщения, които свидетелката е чувала, тъй като дъщеря й ги е възпроизвеждала.

Свидетелката заявява още, че ответникът постоянно ги притеснява, че е взел пари от внучката й, дебне дъщеря й, когато излиза навън, и че ако тя има пари, му дава.

По отношение на децата свидетелката сочи, че страните имат две деца – момче и момиче, като ответникът взема малкия и го води в своето жилище на ул. „Гривица“ № 5. Според свидетелката в това жилище няма ток и вода.

Свидетелката заявява, че ответникът постоянно заплашва дъщеря й, че ще я убие, като конкретно посочва заплахите „Ще те убия!“ и „Ще вляза вътре, ще Ви избиеся“.

Свидетелката сочи, че това поведение продължава около месец след излизането на ответника от затвора, че дъщеря й много се страхува от него, не може да води нормален живот, страхува се да отиде дори до магазина, а 4 ответникът постоянно я следи и се намира около блока.

Посочва още, че когато дъщеря й тръгне нанякъде, той тръгва след нея, като дори в деня на съдебното заседание двете са се притеснявали да не ги следва до съда.

След приключване на разпита на свидетелката страните не са направили други доказателствени искания.

Съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на устните състезания.

В тях молителката е поискала да бъдат наложени всички ограничителни мерки спрямо ответника, като е заявила, че желае да води нормален живот и да може спокойно да ходи на работа.

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА И ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ЗАЩИТА

Молбата е процесуално допустима.

Страните са били във фактическо съпружеско съжителство и имат две деца, поради което отношенията между тях попадат в приложното поле на чл.

3 от ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот, извършено спрямо лице, което се намира или е било в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или в друга от хипотезите, посочени в закона.

Молбата е подадена в предвидения от закона срок, доколкото твърдените конкретни актове са от месец юли 2026 г., а производството е образувано през същия месец.

По силата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН в производството могат да бъдат събирани доказателства по реда на ГПК, като съдът извършва служебно определени проверки, включително относно съдимостта и предходни мерки по ЗЗДН.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН при уважаване на молбата съдът налага една или повече мерки за защита. Законът не обвързва съда с необходимостта да наложи всички предвидени мерки, а предоставя преценката за техния брой, вид и срок според конкретните факти и необходимостта от защита.