Решение № 720 от 19.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Варна , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503687 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЕОРГИ Г. Г. вх.рег.№ 283838/23.11.2020г против решението на ВРС-LІІс-в № 260903/27.10.2020г по гр.д.№ 1567/2020г, с което са отхвърлени предявените от него срещу Областна дирекция на МВР – гр.Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.181 ал.1 вр.чл.142 ал.1 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 4320лв, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120лв всеки месец за периода 01.02.2017г–31.01.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2020г до окончателното й изплащане, както и сумата 623,87лв, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна в размер на 120лв месечно за периода 01.02.2017–31.07.2019/, начислено за периода 01.03.2017г–29.01.2020г.

Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна и постановяване на положително такова.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА .

Производството е образувано по исковата молба на Г. Г. Г.

В исковата си молба Г. Г. Г. излага, че от 2007г е държавен служител, като със 1 заповед от 2.02.2017г на Министъра на вътрешните работи е преназначен за държавен служител в ОДМВР–Варна, съгл.чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР.

Твърди, че за времето от 1.02.2017г до 29.01.2020г, както и към настоящия момент, заема длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР – Варна.

До 1.02.2017г му била изплащана ежемесечно левовата равностойност на полагащата се храна на служителите на МВР, съгл.разпоредбата на чл.181 ал.1 ЗМВР.

След посочената дата не са били начислявани и изплащани парични суми за полагащата му се като служител на МВР храна.

Счита, че доколкото законодателят изчерпателно е посочил в разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР кои са служителите на МВР, то следва и нормата на чл.181 ал.1 ЗМВР да се прилага еднакво по отношение на всички служители на МВР.

Поддържа, че размерът на полагащата се храна е в размер на 120лв месечно.

Излага още, че служителите на МВР по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР не били посочени в последващи заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени в периода от 2017г до настоящия момент, поради което на тях не им била предоставяна храна, съответно не им била заплащана левовата й равностойност.

Счита това за празнота в подзаконовата нормативна база, като тези служители, сред които е и той, са поставени в по-неблагоприятно и неравностойно положение спрямо всички други служители, които полагат труд по трудово или служебно правоотношение в МВР.

Поддържа, че разпоредбата на чл.181 ал.1 ЗМВР е императивна и затова на всички служители на МВР следва да се осигурява храна или левовата й равностойност.

По изложените съображения моли за постановяване на решение, с което да бъде осъдена ОД на МВР-Варна да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираната сума от 4320лв, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120лв всеки месец за периода 1.02.2017–31.01.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда – 6.02.2020г до окончателното й изплащане, както и сумата 623,87лв, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна в размер на 120лв месечно за периода 1.02.2017г–31.07.2019г/, начислено за периода 1.03.2017г–29.01.2020г.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК от ответната страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на иска.

Не оспорва обстоятелството, че през периода 1.02.2017г–31.01.2020г, както и към настоящия момент, ищецът заема длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „КАПО“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР – гр. Варна.

2

Съгласно чл.142 ал.2 ЗМВР в МВР има три категории служители, служебното правоотношение на които е регламентирано в три различни закона.

През 2017г, след изменение и допълнение на ЗМВР, служебните правоотношения на държавни служители в МВР, за които се прилага разпоредбата на § 86 от ПЗР ЗИД ЗМВР /ДВ бр.14/2015г/ и които към влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи такова, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.

Съгл.§ 69 ал.6 от ПЗР ЗИД ЗМВР при назначаване на служителите по ал.1 се определя индивидуална основна заплата не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181 ал.1.

Поддържа, че след 2.02.2017г на ищеца Г.Г. не е изплащана левовата равностойност за храна, поради обстоятелството, че на същия е определена индивидуална основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл.181 ал.1 ЗМВР.

Твърди, че нормата на чл.181 ал.1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на служителите по чл.143 ал.1 т.2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или левовата й равностойност. Посочва, че този извод се подкрепя и от направеното изменение на чл.181 ал.4 ЗМВР, в който изрично се посочва, че на служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22:00ч–06:00ч.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Така предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.181 ал.1 вр. чл.142 ал.1 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че ищецът е в служебно правоотношение с ответната страна още от 2007г като главен юрисконсулт на ОД на МВР-Варна.

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн.чл.146 ал.1 т.3 и 4 ГПК, и това, че със Заповед на Министъра на вътрешните работи от 2.02.2017г е преназначен на същата длъжност „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно 3 обслужване“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР–Варна

През процесния период 1.02.2017г - 31.01.2020г ищецът реално е полагал труд.

Месечният размер на паричната сума за храна през процесния период възлиза на 120лв. Същата се изплаща на служителите, на които се дължи, заедно с основното месечно възнаграждение, чийто падеж е последният ден на месеца, за който се дължи възнаграждението /на текущия месец/.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Спорът е по правото –дали през процесния период ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл.12 ал.1 ЗДСл и дали при уреждане на неговия статут намират приложение и специалните норми на ЗМВР, т.е. дали са му се полагали месечни суми за храна и ако е така - дали същите са му били изплатени чрез включването им при формиране трудовото му възнаграждение от м.02.2017 до 31.01.2020 или такива не са били включени.

Няма спор между страните, че правоотношението между тях е възникнало още от 2007г за заеманата от ищеца длъжност юрисконсулт, т.е. още при действието на отменения ЗМВР /обн.ДВ бр.17/24.02.2006, в сила от 1.05.2006г/. Съгл.чл.169 от същия служителите на МВР са две категории:

1. държавни служители, чийто статут е уреден със ЗМВР, съгл.ал.2;

2. лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статут е уреден при условията и по реда на Кодекса на труда и този закон, съгл.ал.3

Съобразно ЗАПОВЕД № Iз-1077/7.07.2006г за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР, изд. от М-ра на вътрешните работи, обн.ДВ бр.62/1.08.2006г, в сила от 7.07.2006г, длъжностите „главен ю.к.“, „старши ю.к.“, „юрисконсулт“. и „младши ю.к.“ попадат в част „А“ - държавни служители ; раздел V „Специализирани дирекции и аналогични звена и дейности в ръковоството на МВР, националните служби, НИИ и НПИ и Академията на МВР“, позиции 10, 11, 12, 13. В част „Б“ са изброени длъжностите на лица, работещи по трудово правоотношение

Въз основа на горното следва, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответната страна и по отношение на него са били приложими разпоредбите на ЗМВР.

Съгласно § 5 ПЗР от новоприетия ЗМВР, обн. ДВ бр.53/27.06.2014, служебните правоотношения на държавните служители в МВР не са прекратени, а са преобразувани, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители са назначени на длъжностите, които са заемали към момента на преобразуване на правоотношенията. Съгл. ал.2 До определяне заплатите на държавните служители по реда на чл.177 на лицата по ал.1 са се заплащали възнагражденията, определени по досегашния ред.

В нормата на чл.142 от новия закон в първоначалната й редакция е било възприето 4 обособяването на двете категории служители, каквито са били и според отменения ЗМВР, а именно:

1. държавни служители, чийто статут е уреден със закона, съгл.ал.2 ; и 2. лицата, работещи по трудово правоотношение, чийто статут е уреден при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР.

От горното следва, че служебното правоотношение на ищеца е било преобразувано, като е продължил да заема същата длъжност.

Едва с изменението на ЗМВР, обн.ДВ бр.14/20.02.2015г, в сила от 1.04.2015г, са въведени съществени структурни промени в организацията на МВР и съответно в статута на служителите, работещи в системата на МВР, като са обособени три отделни категории служители:

1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;

2. държавни служители;

3. лица, работещи по трудово правоотношение

В ал.2 от същата разпоредба е указано, че статутът на държавните служители по ал.1 т.1 се урежда с този закона в ал.3 - на тези по ал.1 т.2 се урежда със ЗДържСл.

Същевременно, в ПЗР на същия изменителен закон са приети § 85 и §86, с които е уреден статутът на заварените правоотношения, като е посочено следното:

С § 85 на ПЗР е посочено, че разпоредбите на ЗДСл се прилагат за държавните служители по чл.142 ал.1 т.2, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015г.

С § 86 пак там /в сила от 1.04.2015г - ДВ бр.14/2015г/ е посочено, че „за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1.04.2015г, се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 до прекратяване на служебните им правоотношения.

От изложеното следва, че с оглед заеманата от ищеца длъжност на юрисконсулт, същият е имал статут на държавен служител в хипотезата на чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР и тъй като към момента на влизане в сила на изменението на закона от 1.04.2015 неговото правоотношение не е било прекратено, а е заварено и затова е преобразувано, то същото попада под хипотезата на § 86, т.е. същият е приравнен по статут на служителите по чл.142 ал.1 т.1 на ЗМВР. От това следва, че ищецът може да се ползва от привилегиите, които законът предоставя на държ.служители - полицейски органи и органи по пожарна 5 безопасност.

Разпоредбата на ал.3 на чл.142 не следва да се тълкува и прилага във вреда на ищеца, като се приеме, че от него момент за същия е отпаднало правото на храна или левовата й равностойност, което би било в противоречие със смисъла на изричната разпоредба на § 86, уреждаща заварените случаи. С последната Законодателят е запазил социалната функция на закона да не се влошава положението на лицата със заварени правоотношения. От това следва, че за ищеца е останало правото да се ползва от привилегиите, предоставени с предходния закон.