Решение № 322 от 14.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Бургас, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100501849 по описа за 2021 година

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 204600560, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Одесос, бул. Владислав Варненчик № 81, ет. 8, офис 23, представлявано от изпълнителния директор Рая Велчева- Якимова,жалбата предявена чрез адв. Димитър Димитров - БлАК,против Решение № 260403/05.03.2021г., постановено по гр.д.№ 3512/2020г. по описа на БРС, с което е отхвърлен предявения от ищеца “ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ" АД иск против ответницата Т.К.- за осъждането й да му заплати сумата от 2556 евро, претендирано като дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 13.11.2019г. за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот; присъдени са разноски; с определение № 263270/02.06.2021г. е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно, недопустимо, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила и при наличие на процесуални пропуски и нарушения на първоинстанционния съд. На първо място се изтъква, че съдът нарушил разпоредбата на чл.143, ал.2 ГПК, като не уважил доказателствено искане, заявено с молба преди първото съдебно заседание с входящ № 260676 от 8.1.2021г. от ищеца: за допускане на свидетел при режим на довеждане и свидетел при режим на призоваване.Тези доказателства не били просрочени на основание чл.143, ал. 2 ГПК, а били заявени с оглед твърдените факти и обстоятелства от страна на ответницата в отговора на исковата молба;цитира се съдебна практика.На второ място се сочи, че първоинстанционният съд не изготвил доклад съгласно изискванията на чл. 146 ГПК,като не е указал на страните за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства, не е отделил кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване и с безспорни, както и спорните факти и обстоятелства между страните,поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл.266,ал.3 1

ГПК.В тази връзка отново се цитира съдебна практика.На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд се произнесъл по невъведени от ответника възраженияаргументите, с които първоинстанционния съд обосновава решението си никога не са били въвеждани от ответника,че неправилно кредитирал отразената в отговора на исковата молба фактическа обстановка, която не отговаряла на обективната истина.

Съдът превратно тълкувал събрания по делото доказателствен материал и направените от страните твърдения и възражения. Съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и вследствие на това направил неправилни и незаконосъобразни изводи .Във въззивната жалба се изтъкват подробни доводи за това, че имотът е бил предлаган за продажба от ищцовото дружество,обсъждат се клаузи от договора за посредничество ,навеждат се доводи за това, че ответницата не е искала информация за потенциални купувачи, заявили интерес към имота, затова, че исканията си следвало да отправя към ищцовото дружество на посочен от него електронен адрес; за това, че ответницата с имейл от 29.12.2019г. не е заявила искане за прекратяване на договора, а изявление за това, че го прекратява. В решението не било обсъдено на нито едно място поведението на въззиваемата, нейното неизпълнение, виновното попречване на работата на брокера, като по тази причина се твърди,че първоинстанционният съд направил произволни изводи, без да разгледа всички възражения и доказателства по делото.Обсъдени са показанията на свидетеля, воден от ответната страна, заявява се недобросъвестно поведение на ответницата, което също не било обсъдено от БРС;изложени са доводи относно правната природа на сключения между страните договор, относно приетият довод за нарушение по чл. 17 ХОПЕС.Заявени са доказателствени искания: за допускане до разпит на двама свидетели, които ще установяват изтъкнати във въззивната жалба обстоятелства; за разпореждане за явяване в с.з. на изпълнителния директор на въззивника-ищеца за даване обяснения по реда на чл.176 ГПК относно обстоятелства, изтъкнати в жалбата; за задължаване на основание чл. 192 ГПК на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, да предостави всички документи, неразделна част от искане за отпускане на кредит № 2003112727166600/16.03.2020 г., тъй като същите следвало да бъдат предоставени от банката първоначално-като неразделна част от искане за отпускане на кредит № 2003112727166600/16.03.2020 г. Представените документи следвало да съдържат искане за отпускане на кредит № 2003112727166600/16.03.2020 г., които да съдържат входящия номер в системата, от което да е видно на коя дата същото искане е постъпило в банката и как е въведено в тяхната система.

Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по същество, с което да бъде уважена исковата претенция на дружеството. Няма доказателствени искания. Претендират се и сторените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемата Т.К., в който заявява подробни доводи и аргументи по всеки от пунктовете във въззивната жалба. Заявява се, че процесният договор бил прекратен още на 29.12.2019г.; въззивникът не представил доказателства, че е извършил действия по определена сделка и в резултат от тях е сключена сделка; по делото не били представени отчети за извършени проучвания, респ. доклади за извършена дейност,както и не се твърдяло такава да е извършена-липсвали предложени оферти, липсвали данни за водени преговори, за извършени огледи, особено до прекратяване на договора. Обсъдени са показанията на разпитания по делото свидетел, воден от ответницата, графика за преглеждане на обявата за продажба на имота, договорът за гаранция с А. Ш. от 10.02.2020г.;цитира се съдебна практика.Относно доказателствените искания на въззивника намира, че исканите свидетели не са допуснати от БРС тъй като обстоятелствата, за които се иска свидетелстването им,не 2 били необходими за делото;заявено е становище за спазване от БРС на процесуалните правила по докладване и водене на делото; намира, че не са налице основанията по чл.266,ал.3 ГПК за уважаване доказателствените искания на въззивника.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и зоконосъобразно, постановено в съответствие със съдбраните по делото доказателства, установената фактическа обстановка и закона . Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендират се съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.51 ТЗ, вр.чл.288, ал.2 ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по осъдителна претенция на въззивника ищец за осъждане на въззиваемата да му заплати сумата от 2556 евро, представляваща възнаграждение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2019г..

Установява се от събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че ответницата като собственик съгласно приложения нотариален акт на недвижим имот-апартамент е сключила процесния договор с ищеца, по силата на който последният е поел ангажимент да посредничи при продажбата срещу възнаграждение от 3% върху продажната цена договорена с клиент предложен от брокера, платимо при предпоставките и условията на т.3 от договора – в деня на сключване на предварителния договор, а когато такъв не е сключен в деня на изповядване на сделката. Възнаграждение е договорено за брокера и в случай, че след изтичане на договора собствеността върху имота бъде прехвърлена на предложен от брокера потенциален купувач или свързано с него лице. Договорът е сключен на 13.11.2019г. със срок до 13.05.2020г.. В т.8.1 от договора страните са уговорили всички изявление по сключване, изпълнение и прекратяване на договора за да бъдат валидни следва да се отправят писмено до другата страна по договора в писмена форма на посочен в договора физически адрес или на посочен в договора електронен адрес. На 29.12.2019г. ответницата е отправила писмо на ел.адрес до ищеца че прекратява договора. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че на 10.02.2020г. служител на ищцовото дружество, натоварен с продажбата е върнал на ответницата ключовете от апартамента, което последната е приела като потвърждение за прекратяване на договорните им отношения. Поради последвало устно желание от служители на ищеца за продължаване на отношенията по посредничеството ответницата е изпратила на 12.02.2020г. второ електронно писмо със заявление за прекратяване, като на 14.02.2020г. е изпратено и писмо с обратна разписка на адреса на ищеца. Ищецът твърди, че е изправна страна, като в следствие на фактическите му действия по посредничеството купувач е проявил интерес към апартамента и се позовава на сключен договор за гаранция с купувач/А.Р.Ш. от 10.02.2020г.-датата на която служител на ищеца е върнал ключовете от апартамента на ответницата. На 20.02.2020г. ищцовото дружество е върнало гаранцията на А.Р.Ш.. На 18.03.2020г. ответницата е продала апартамента на Ц.С.Ц., като не се спори между страните, че този купувач не е предложен от ищцовото дружество. Ищецът счита, че ответницата е нарушила задълженията си по т.5.2 от договора да се въздържа самостоятелно рекламиране на имота или от контакти с други лица за продажбата му.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно 3 по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Не се споделят възраженията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Досежно недопуснатите гласни доказателства съдебният състав по въззивното производство се е произнесъл отрицателно както в доклада, така и в първо по настоящото дело с.з., като не е установил основателност и съответно е отхвърлил искането и в настоящата инстанция. Не се споделят и възраженията досежно доклада на първоинстанционния съд. Проект за доклад е изготвен, връчен е на страните преди първо по делото с.з., същият отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, включително е разпределена доказателствената тежест между страните, като е изрично посочено, че липсват факти и обстоятелства, ненуждаещи се от доказване. В проведено при участие на процесуалните пердставители на двете насрещни страни о.с.з. от 11.01.2021г. делото е докладвано и доклада е приет без възражения досежно неговото съдържание.

Решението е правилно.

Пред исковия съд е поставен на разглеждане иск за осъждане на ответника за сума, представляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество.

Спорен по делото е въпросът за дължимостта на претендираното от ищеца възнаграждение по сключения между страните договор за посредничество, след като имотът е бил продаден от страна на възложителя- ответницата, на трето лице без посредничеството на ищеца.

Договорът за посредничество е вид търговски договор, който няма нарочна правна уредба, но някои от основните негови характеристики се извлекат чрез тълкуване на нормите, касаещи търговския посредник – Раздел ІІ на глава VІ на Търговския закон. Договорът за посредничество следва да бъде определен като договор, по който винаги едната страна е търговски посредник по смисъла на чл. 49 от ТЗ, който посредничи между две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна сделка. Интересът на другия съконтрахент за участие в договора произтича от нуждата да бъде свързан с друга страна за сключване на конкретна сделка. Предвид осъществяването на целената сделка на търговския посредник се дължи възнаграждение.