Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 15.05.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 460/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
15.05.2026
Състав
Калин Трифонов Тодоров, Веселина Любенова Павлова, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Враца, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500460 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 423/24.06.2025 год., постановено по гр. д. № 3256/2024 год. по описа на Районен съд – Враца, съдът е развалил на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г. от 20.12.2023 г. Със същото решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г. от 20.12.2023 г., поради липса на съгласие от Д. В. Ц. за сключването му, както и съединен с него евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. Съдът е оставил без разглеждане предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на прикрит с договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г. от 20.12.2023 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Също така е признал за установено, че Д. В. Ц. е носител на правото на собственост върху процесния имот за 1/2 идеална част от него и е отхвърлена претенцията й за останалата 1/2 идеална част от него. В тази връзка А. Л. е осъден да предаде на Д. Ц. владението на 1/2 идеална част от процесния самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***, като искът е отхвърлен за останалата ½ идеална част от имота. Присъдени са разноски и на двете страни, съобразно уважените и отхвърлени искове.

1

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от А. Л. Л., ЕГН: **********, действащ чрез пълномощника си адв. Р. А. от САК против Решение № 423 от 24.06.2005 г. по гр.д. № 3256 от 2024 г. по описа на VI-ти състав при РС Враца в частта, в която съдът на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развалил Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 73, том III, per № 5858, дело № 374/2023 г., с който е прехвърлена от Д. В. Ц. на А. Л. 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** – апартамент в ***, с твърдения за незаконосъобразност, неправилност и постановяване на същото в противоречие със събраните по делото доказателства. Изразено е недоволство срещу анализа на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, като се твърди, че от същите не се извежда извод за наличие на пълно неизпълнение на договорното задължение от А. към баба си Д., а последната умишлено го е възпрепятствала да изпълнява задълженията към нея, като не е оказала необходимото съдействие и го е поставила в състояние на невъзможност да предостави необходимата й издръжка, след заминаването си в гр. София – не е вдигала телефона си, нямал е данни за нейната банкова сметка, не е знаел от каква сума се нуждае и пр. Преди заминаването й за гр. София е било налице точно изпълнение по договора, чрез родителите на А., но след това сочи, че не е изпаднал в забава, а ищцата Д. не е доказала, че е изправна страна по договора, тъй като същата не е оказала необходимото съдействие на внука си А., както и че умишлено е отблъсквала опитите му да се свърже с нея и да изпълни задълженията си, като целта й е била да се стигне до разваляне на договора. Изложен е подробен анализ на показанията на свидетелите и отношенията на ищцата със семейството й, с твърдение, че същите не водят до извод за пълно неизпълнение на договора от страна на въззивника и е отправена молба първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните му части, с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Д. В. Ц., ЕГН: **********, действаща чрез адв. В. Т. от САК, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че за периода от сключването на процесния договор за издръжка и гледане - 20.12.2023 г. до м. май 2024 г. Д. В. Ц. е живяла в апартамента си в гр. Враца, като в същия период е изпълнявано точно насрещното задължение на А. Л. за издръжка и гледане чрез неговите родители, вкл. и впоследствие – след заминаването й за гр. София. В тази връзка също е изложен подробен анализ на свидетелските показания, като се сочи, че заминаването на въззиваемата за гр. София не е било нейна приумица, както се опитва да внуши въззивника, а е било продиктувано от невъзможността същата да се справя сама в апартамента в гр.

Враца с ежедневните си нужди и дейности и необходимостта от полагането на ежедневни грижи за нея, каквито не е получавала. Също така се сочи, че никога не е отказвала приемането на изпълнение на договорното задължение от страна на внука й, тъй като такова изобщо не й е предлагано от негова страна. Самият той е заявил, че докато е жива няма да идва в апартамента, не се е интересувал от нея, нито е контактувал с баба си Д., като дори не е дал 2 ключовете от апартамента, за да си вземе необходими дрехи и вещи от там.

Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че Д. Ц. не е доказала, че е изправна страна по договора, както и че същата не е оказала необходимото съдействие на внука си А., както и че умишлено е отблъсквала опитите му да се свърже с нея и да изпълни задълженията си, тъй като такива опити нито са правени от негова страна, нито са установени в хода на процеса. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС Враца в обжалваните му части.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от ищцата Д. В. Ц., ЕГН: ********** против А. Л. Л., ЕГН: ********** следните искове:

- конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7182/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7177, акт № 187, том 20, дело № 3824, с който е прехвърлена 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** в гр. Враца;

- два иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за покупко-продажба недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, с който е прехвърлена останалата 1/2 идеална част от процесния имот с идентификатор *** в гр. Враца;

- в условията на евентуалност във връзка с иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на прикрит с Договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който е прехвърлена останалата 1/2 идеална част от процесния имот;

- в условията на кумулативност с всеки от горепосочените искове е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в 3 сгР. с идентификатор *** в гр. Враца и за осъждане на ответника да предаде на ищцата посочения имот.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2023 г. ищцата сключила с ответника /неин внук/ договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от собствения й недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на имота: ***, намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор *** с предназначение: жилищна сгР. – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

***, под обекта: ***, и над обекта:

***, срещу задължението на получателя да я гледа и издържа за в бъдеще, сам или чрез трети лица, до края на живота й, като й осигурява условия за водене на спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, а след смъртта й да я погребе по обичая. Посоченият договор е обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7182/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7177, акт № 187, том 20, дело № 3824. Твърди се, че след извършена справка в Имотен регистър ищцата с изненада е установила, че на същата дата 20.12.2023 г. е бил вписан и последващ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 74, том III, peг.

№ 5860, дело № 375/2023 г., с който е продала на ответника останалата 1/2 идеална част от същия недвижим имот, за сумата от 9 900 лв., която сума било посочено в нотариалния акт, че продавачът е получил напълно от купувача преди подписването му. Изложени са твърдения, че ответникът никога не е полагал грижи за ищцата, както и че продажната цена, описана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, не е заплатена. Сочи се, че до края 2021 г. ищцата е живеела сама в процесния апартамент в гр. Враца, а през м. януари 2022 г., докато била сама в дома си в гр. Враца, й прилошало, паднала и ударила главата си, като цяла нощ лежала сама в банята. След като разбрал това, синът й С. Ц. Л., който живеел със семейството си в гр. София, дошъл веднага и се погрижил за нея, като тя заживяла при тях в гр. София.

След няколко месеца ищцата започнала да получава обаждания от страна на ответника с предложение да продаде апартамента в гр. Враца и да раздели парите между него и другите си двама внука. Ищцата категорично отказала, след което под влияние на ответника и неговите родители ищцата се настроила срещу сина си С. и в края на 2023 г. отново се върнала в гр. Враца.