Решение № 3696 от 14.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6641/2023
- Вид
- Решение № 3696
- Подписан
- 14.08.2023
- В сила
- 08.09.2023
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3696 гр. Пловдив, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330106641 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е исковата молба от В. Б. М., ЕГН: **********, против М. М.
Г., ЕГН: **********. Твърди се от ищеца, че на 1.12.2022г. отдал под наем на ответника за срок от една година недвижим имот, представляващ офис, находящ се в **** на кота + „0“. Страните уговорили месечна наемна цена в размер на 550 лв., дължима на 1-во число на текущия месец. Твърди се, че съгласно договора в случай на неплащане на една наемна вноска наемодателят имал право да прекрати договора едностранно без предизвестие. Твърди се, че ответникът не платил наемната вноска за месец декември, 2022г., поради което на 15.12.2022г. наемодателят предупредил наемателя да напусне офиса, но същият отказал да напусне и продължил да ползва наетия имот. Ползването продължило включително в месеците февруари, март и април 2023 г. Въз основа на изложеното ищецът претендира ответникът да му заплати сумата 1650 лв. за ползване на имота през месеците февруари, март и април 2023 г. Претендират се сторените разноски в производството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателства по делото и закона, съдът прима следното от фактическа и правна страна.
1
Предявен е иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за основателността на който следва да са реализирани следните юридически факти: сключването на договор за заем с посоченото от ищеца съдържание, изявление от ищеца към ответника за напускане на имота, с което договорът за наем да е прекратен, продължило ползване на имота от ответника за процесния период.
Установява се от приложения договор за наем, че за процесния имот бил сключен договор за наем със съдържанието, посочено в исковата молба. С влязло в сила решение № 2927/26.06.2023г. по гр.д. № 1254/2023г. на ПРС между същите страни, ответникът е бил осъден да плати на ищеца наемна цена за м. декември, 2022г. Като безспорни между страните бяха приети следните обстоятелства, че ответникът е ползвал имота през месеците февруари, март и април 2023 г., както и че през декември 2022 г. е бил поканен да напусне имота от ищеца. Ответникът сочи в съдебното заседание, че не оспорва нищо от твърденията на ищеца.
С оглед установеното, съдът приема, че въз основа на сключения договор за наем, между страните е възникнало наемно правоотношение, което е било прекратено на основание чл.17, ал.4 от договора – едностранно от наемодателя поради неплащане на една наемна вноска. С влязло в сила решение е прието, че ответникът не е платил наема за месец 12.2022г., което е основание за прекратяване на договора. Изявление в тази връзка е направено от наемодателя, който поканил ответника да напусне имота през декември, 2022г. По силата на това изявление, освен че договорът е прекратен, наемодателят се е противопоставил ответникът да продължи да ползва имота.
Въпреки това същият продължил да го ползва и през месеците февруари, март и април, 2023г., поради което и на основание чл.236, ал.2 ЗЗД дължи на наемодателя обезщетение за ползването на имота.
То е съизмеримо именно с уговорения месечен наем в размер на 550 лв., доколкото ответникът не оспори тази стойност да се различава от пазарния наем за същия период и доколкото изобщо липсва отговор на исковата молба.
Така за трите месеца ответникът дължи на ищеца обезщетение в общ размер на 1650 лв. и искът като основателен подлежи на уважаване. Ответникът не доказа да е платил тази сума, поради което ще бъде осъден да я плати на ищеца.
С оглед изхода от спора, ищецът има право на сторените разноски в размер на 68,90 лв.: за държавна такса и такса към банката за превода й, които ответникът ще бъде осъден да му плати.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА М. М. Г. , ЕГН: **********, с адрес: *****, по предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, да плати на В. Б. М., ЕГН:
**********, с адрес: ****, следните суми:
1650 лв. – представляващи обезщетение за ползване на наетия имот по Договор за наем от 1.12.2022г. на недвижим имот, представляващ офис, находящ се в **** на кота + „0“, след прекратяване на договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, за месеците: февруари, март и април, 2023 г.
68,90 лв. – разноски за държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 3