Определение № 1457 от 23.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. Благоевград, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Диана К. Ангелова

Крум Динев като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501027 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. Г. Х. Т., пълномощник на А. Н. К., гражданин на Руската федерация, против Определение №19/27.08.2024 г. на Служба по вписванията при РС-Разлог, постановено по преписка вх.№ 4396/27.08.2024 г. за отказ да впише решение на Магаданския градски съд, Магаданска област на Руската федереция по дело № 2-1201/2019 г., с което е извършена делба на придобитите по време на брака имоти на А. Н. К. и Л.В. К.а

Жалбоподателят счита определението за отказ от вписване на решението за незаконосъобразно.

Посочва, че съдебното решение е влязло в сила на 24.08.2019 г. и е надлежно преведено и заварено. С решението съдът е извършил съдебна делба на имоти, находящи се в гр. Б., като на А. Н. К. е възложена собствеността върху студио/ателие/ № 39 с идентификатор № *** и върху студио/ателие/ № 40-Б с идентификатор № ***, а на бившата му съпруга Л.В. К.а е възложена собствеността върху студио/ателие/ № 38 с идентификатор № ***.

Изтъква, че между РБългария и Руската федерация е налице Договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. – ДВ, бр.

33 от 1975 г. в сила от 18.01.1976 г., който договор е в сила към момента.

1

По този договор Руската федерация е правоприемник на СССР.

Съгласно чл. 47, б. „а“ от него договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен характер, постановени по правоотношения, възникнали след влизане в сила на Договора между НРБ и СССР за оказване на правна помощ по граждански, семейно-брачни и наказатeлни дела от 12.12.1975 г.

Посочва, че по своето естество решението на съда представлява съдебно разделителен протокол, който съгласно чл. 112, б.“г“ от ЗСоб. подлежи на вписване. Затова счита изводът на съдията по вписванията, че вписването на посоченото решение на руския съд не е предвидено в закон за незаконосъобразно. Моли да се уважи жалбата като се отмени обжалваното определение и се постанови вписване в имотния регистър към Агенция по вписване на решение на Магаданския градски съд, Магаданска област на Руската федерация по дело № 2-1201/2019 г.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Видно е, че е подадено заявление адв. Г. Х. Т., пълномощник на А. Н. К. до Съдията по вписвания чрез Служба по вписванията гр. Разлог за разпореждане вписване на решение на Магаданския градски съд, Магаданска област на Руската федерация по дело № 2-1201/2019 г., с което е върху студио/ателие/ № 40-Б с идентификатор № ***, се присъжда собствеността на Л.В. К.а.

С атакуваното определение № 19/27.8.2024 г., постановено по преписка с номер по входящия регистър 4396 от 27.8.2024 г. съдията по вписванията е отказал да разпореди вписването.

Счел е, че от чл. 2 от ПВп., където е очертан кръга от актове, подлежащи на вписване не е предвиден за вписване акта, който е представен. Посочил е, че акта няма необходимото и изискуемо от закона съдържание; не е спазена разпоредбата на чл. 6 от ПВп. относно посочване на лицата, по чиито партиди да бъде извършено вписването, както и че няма индивидуализация на недвижимите имоти съгласно разпоредбите на ПВ и ЗКИР; не става ясно кои имоти са предмет на исканото вписване; не са представени скици, 2 удостоверения за данъчната оценка на имотите и др. свързани с производството по вписване на имотите.

БлОС счита жалбата за неоснователна за което съобрази следното:

Съгласно нормата на чл. 112, б.“а“ ЗС във вр. с чл. 4, б. „а“ ПВп. на вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права.

Проверката която съдията по вписванията извършва съгл. чл. 32а, ал. 1 от ПВп. се свежда единствено до това дали представения за вписване акт подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изисквания за форма и има ли предвиденото в ПВп. съдържание. Не се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това изрично е предвидено в закон. (В този смисъл т. 6 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2012 г. на ОСТГК).

Съгласно чл. 47, б. „а“ от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. – ДВ, бр. 33 от 1975 г. в сила от 18.01.1976 г. договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен характер, постановени по правоотношения, възникнали след влизане в сила на Договора между НРБ и СССР за оказване на правна помощ по граждански, семейно-брачни и наказателни дела от 12.12.1975 г.

Процедура по признаване на решението на Магаданския градски съд, което е решение по семейно дело с имуществен характер, очевидно не е провеждана, поради което решението не следва да се вписва.

Ще следва да се отбележи, че имуществени права (вещното право на собственост) по отношение на придобит по време на брака между страните, граждани на Руската федерация на имот, находящ се в Република България т.е. уреждането на вещни права, произтичащи от брачни правоотношения между чужди граждани е в компетентността на българския съд по силата на чл. 12, ал. 1 от КМЧП разпореждащ, че делата по чл. 109 ГПК /уреждащ подсъдността на исковете за вещни права/ относно намиращи се в Република България недвижими вещи са изключително подведомствени на българските съдилища.

3

Самостоятелен аргумент за неоснователност на жалбата е и липсата на правен интерес за лицето заявило вписване, предвид че искането за вписване е за придобити вещни права не от него, а от друго лице – от бившата му съпруга.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 19/27.08.2024 г. на Служба по вписванията при РС-Разлог, постановено по преписка вх.№ 4396/27.08.2024 г.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на жалбоподателя пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4