Решение № 33 от 02.04.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр. Лом, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Й. при участието на секретаря Анетка П. РА.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно дело № 20251620200063 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката М. Я. З. от с. Расово, у***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволна от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом Наказателно постановление № 25-0294-000059 от 05.02.2025 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са й наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В с. з. жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Н. А. от АК – Монтана, който поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 25-0294-000059 от 05.02.2025 г. на 1 жалбоподателката М. З. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че на 09.01.2025 г. в с. Медковец, ул*** управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** с предстоящ собственик ***, като при извършена проверка се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от 06.01.2025 г.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 09.01.2025 г. служителите на РУ - Лом – Ц. Ц. и М. Й. осъществявали служебните си задължения по осигуряване безопасност на движението в с. Медковец. На ул*** спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** собственост на *** и управляван от М. З..

След направена справка с ОДЧ при РУ - Лом установили, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 06.01.2025 г., тъй като новият собственик - *** не го е регистрирал съгласно изискванията на чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Затова на З. е съставен АУАН от полицейския служител Ц. Ц. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 10.01.2025 г. материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 28.01.2025 г. с Постановление на прокурор при МРП ТОЛ е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началник РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 25-0294000059 от 05.02.2025 г., с което наложил съответните административни наказания.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че М. З. не е извършила административното нарушение, за което й е издадено наказателно постановление.

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които 2 са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от З., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателката е знаела за това. Установено е, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Р 5095 АК не е нейна собственост, а на друго лице – ***, с предстоящ собственик - *** /л. 7 от делото/. Вярно, според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. В случая автомобилът е придобит от ***, който не е изпълнил задължението си да го пререгистрира на свое име и е приложен чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За това служебно прекратяване на регистрацията обаче собственикът на автомобила не е уведомен, нито има данни да е научил по какъвто и да било начин. При това положение собственикът няма как да знае за прекратената регистрация на автомобила си.

Още по-малко пък може да е запознато с това обстоятелство друго лице, което не е собственик /в случая – жалбоподателката З./. Няма как същата да знае, че регистрацията на МПС-то е била прекратена само три дни преди извършването на проверката, при положение, че регистрационните номера са били на мястото си. Не е имало никаква друга индикация, че регистрацията на автомобила може да е прекратена. Затова и З. не следва да се наказва с предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административни наказания. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателката не е предвидила, но не е и била длъжна да предвиди, че управляваният от нея автомобил е служебно отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или 3 бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Вярно, според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН „Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи“ и в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при непредпазливост. В конкретния случай обаче не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите й. Жалбоподателката не е целяла, нито допускала настъпването на общественоопасните последици, но също така не е и могла, нито е била длъжна да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за което управляващият го несобственик няма как да знае/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (както е възприето и в константната съдебната практика – Решение № 659/31.10.2023 г. по КАНД № 618/2023 г. на АС – Монтана; Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС – Видин).

След отказа на прокурора да образува досъдебно производство, преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от З. виновно /умишлено или непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателката са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо 4 същото следва да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0294-000059 от 05.02.2025 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на М.

Я. З. от с. Расово, у***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са й наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ“ за срок от 6 /шест/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5