Решение № 556 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110200372 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Варна, подадена чрез адв. М. Д. от ВАК срещу НП № 868040F862367/18.12.2025год. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на дружеството е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20129.66лв. на основание чл. 180, ар.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, същото е постановено при нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в случая механично е била приложена разпоредбата на чл. 102, ал.4 от ЗДДС в разрез с практиката на НАП и ВАС, както и че в НП липсвал задължителен реквизит, а именно дата на извършване нарушението. Отделно от това сочи, че в НП не били изложени конкретни мотиви досежно приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН, което също било основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Излага становище, че конкретния случай попадал в обхвата на посочената по-горе норма. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Д., който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като сочи, че в случая се касае за единична доставка и нормата на чл. 102, ал.4 1 от ЗДДС не може да намери приложение. Алтернативно моли НП да бъде изменено като бъде наложена санкция съобразно нормата на чл. 180, ал.3 от ЗДДС тъй като от доказателствата по делото се установявало, че ДДС-то е било начислено в срок до 6 месеца. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че НП съдържа изискуемите реквизити и нарушението е извършено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2025год. въззивното дружество подало заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка била извършена проверка приключила с акт за регистрация по ЗДДС № 030422504222819/15.09.2025год. връчен на дружеството по ел. път на 16.09.2025год. С последваща Резолюция № ПО-03000325110378-0РП-001 от 15.10.2025год била разпоредена нова проверка на дружеството приключила с Протокол № ПО-03000325110378-073-001/17.11.2025год. При тази проверка било установено, че като е било длъжно дружеството не е начислило ДДС, съгласно чл. 102, ал.4 от ЗДДС в общ размер на 20129.66лв., тъй като не се е регистрирало в законоустановения срок по чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС. Установено било, че облагаемият оборот е достигнат на 07.08.2025г. и в срок до 14.08.2025г. въззивното дружество е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1, изречение второ от ЗДДС.

Дружеството е регистрирано по ЗДДС от дата 16.09.2025г. с издаден Акт за регистрация по ЗДДС №030422504222819/15.09.2025г. връчен на 16.09.25г.

Съгласно разпоредбите на чл.102, ал.4 от ЗДДС - за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 100 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. След извършен анализ на представените документи било установено, че през периода от 07.08.2025г.

(датата на която е надвишен оборота) до 16.09.2025г. (датата на фактическа регистрация по ЗДДС) дружеството е реализирало облагаем оборот в общ размер 120778.00лв., в т.ч. данъчна основа в размер на 100648.34лв. и ДДС в размер на 20129.66лв. Реализираният облагаем оборот бил формиран от 2 строително монтажни работи /СМР/, съгласно представените фактури и банкови извлечения: 1. Фактура с №0000000002/07.08.2025г. на стойност 100 000.00лв. с основание „Извършено СМР по договор" с получател „***" ЕООД с ЕИК *** платена по банков път на 07.08.2025г. 2. Фактура с №0000000003/21.08.2025г. на стойност 12000.00лв. с основание „Авансово плащане по договор от 23.06.2025г." с получател ***" ЕООД с ЕИК ***платена по банков път на дата 18.08.2025г. в размер на 7500.00лв. и на 19.08.2025г. постъпило плащане в размер на 4500.00лв. 3. Фактура №0000000004/13.09.2025г. на стойност 20778.00лв. с основание (извършено СМР по договор от 23.06.2025г. - 8778лв. и приспаднат аванс 12000.00лв. по фактура с №0000000003/21.08.2025г.) с получател „***" ЕООД с ЕИК *** платена по банков път на 15.09.2025г. Констатирано било, че дружеството като задължено лице не е начислило дължимия ДДС по посочените фактури в първия и в следващия данъчен период. Неначисленият ДДС по периоди бил както следва:

- за данъчен период 07.08.2025г.-31.08.2025г. не е начислен ДДС в размер на 16666.66лв по фактура №000000002/07.08.2025г на стойност 100 000.00лв.

Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 15.09.2025г.

(14.09.25-почивен ден).

- за данъчен период от 01.09.2025г. - 30.09.2025г. не бил начислен ДДС в размер на 3463.00лв. по фактура №0000000003/21.08.2025г. на стойност 12 000.00лв. с основание „Авансово плащане по договор от 23.06.2025г." и фактура№0000000004/13.09.2025г. на стойност 8778.00лв. с основание „извършено СМР по договор от 23.06.2025г." Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 14.10.2025г.

На 03.12.2025год. св. Д. К. съставила срещу въззивника АУАН № F862367, в който посочила, че същият е нарушил разпоредбата на 180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС тъй като не е изпълнил задължението си да начисли ДДС в размер на 20129.66лв. за периода от 07.08.2025год. до 16.09.2025год. От фактическа страна свидетелката описала две нарушения - първото извършено на 16.09.2025год. в ТД на НАП Варна и второто извършено на 15.10.2025год. в ТД на НАП Варна.

Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощен представител.

Срещу така издадения АУАН било подадено писмено възражение.

Последното не било прието от АНО и на 18.12.2025год. директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС и му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 20129.66лв.

3

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на св. Д. К., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства приложени към преписката така и представените от въззивника с жалбата писмени доказателства. Показанията на св. К. съдът кредитира. Същата не извлича полза от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с въззивното дружество или неговия представляващ, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на нейните показания.

От друга страна показанията й досежно констатациите отразени в АУАН кореспондират изцяло с писмените доказателства приложени към АНП.

Съдът в изпълнение на императивно вмененото му задължение за цялостен контрол на НП относно законосъобразността му, обосноваността и справедливостта на наложеното наказание прие за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и се явява допустима и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на адм.наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно налице е пълна неяснота както в АУАН така и в НП досежно това за колко нарушения е ангажирана отговорността на въззивното дружество, съответно при какви обстоятелства и кога са извършени те. От една страна и в АУАН и в НП от фактическа страна са описани две деяния – неначислил ДДС в срок до 15.09.2025год. и неначислил ДДС в срок до 14.10.2025год. като са посочени и датите на извършване на нарушенията „нарушението е извършено на 16.09.2025год. в ТД на НАП Варна…. нарушението е извършено на 15.10.2020год. в ТД на НАП Варна“, а от друга в НП е посочено, че с описаното деяние (очевидно се визира едно деяние) е нарушена разпоредбата на чл. 180, ал.2 от ЗДДС вр. ал.1 от с.з. като е наложено само едно наказание.

Посочената по-горе неяснота не бе преодоляна и в съдебно заседание посредством разпита на актосъставителката. Същата заявява, че АУАН е съставен за неначислено ДДС като нарушението било извършено на 15.08.2025год. (дата която не е посочена като дата на нарушението нито в АУАН нито в НП) и която е относима към нарушение по чл. 178, ал.1 от ЗДДС свързано с неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС. Както бе посочено по горе в документите ясно и недвусмислено са посочени две други дати на нарушения, както и факти относими към нормата на чл. 180, ал.2 от ЗДДС.

Следва да бъде посочено още, че в ЗАНН не е предвидена хипотезата на чл. 26 от НК (не е предвидено продължавано нарушение), а съобразно нормата на чл. 18 от ЗАНН за всяко нарушение следва да се наложи наказание, което да 4 бъде изтърпяно отделно.

На следващо място както в АУАН така и в НП липсват обстоятелствата при които е извършено нарушението. Лаконично е посочено, че облагаемият оборот е бил достигнат на 07.08.2025год. без яснота какъв е бил размера на достигнатия оборот, в резултат на колко доставки и съответно на каква стойност са били те. Горното е от съществено значение доколкото в случая актосъставителя и АНО са визирали нормата на чл. 104, ал. 4 от ЗДДС която изисква облагаеми доставки с които се надхвърля оборота от 100000лв.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото и лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, кога и къде го е извършило, за какво точно деяние е наказано, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

В случая липсата на достатъчно обстоятелства и факти изложени в АУАН и НП и неяснотата във волята на актосъставителя и АНО досежно това за колко и какви нарушения е ангажирана отговорността на въззивника и за кое нарушение му се налага санкция води до невъзможност за съда да изрази становище досежно приложението на материалния закон вкл. и да изрази становище по направените в жалбата възражения по приложението на закона.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

При този изход на делото своевременно направената претенция на въззивника за присъждане на разноски следва да бъде уважена. съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И като съобрази, че случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 1350евро с ДДС, както и липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната страна, то разноските следва да му бъдат присъдени в пълен размер.