Акт от 26.10.2018, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 1799/2018
- Подписан
- 26.10.2018
- В сила
- 26.10.2018
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е № 1241 гр.
Сливен,26.10.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
1799 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Предявените искови претенции са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1 и чл. 422 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6633 по описа на СлРС за 2017 година.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6633 по описа на СлРС за 2017 година. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но по делото е постъпила молба, с която се прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 6633 по описа на СлРС за 2017 година.
Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013 година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 251,48 лева и включват държавни такси и възнаграждения за пълномощник.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че А.А.П. с
ЕГН ********** *** А ДЪЛЖИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТРАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В, за които е издадена заповед № 4448 от 29.12.2017 година, а именно сумата 1 286.77 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит от 22.02.2016 година, законна лихва от датата на завеждане на заявлението в съда – 22.12.2017 година до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА А.А.П. с
ЕГН ********** *** А ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТРАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В сумата 251,48 лева /двеста петдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: