Решение № 383 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Ю.на Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20221100107769 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 21.07.2022 г. Г. Г. е заявила, че на 11.06.2021 г. е сключила с ответника „Б.Б.И.“ ЕООД (Б.Б.) договор за заем. С него Г. Г. се е задължила да предостави на Б.Б. 40 000,00 лева в заем, които последният да върне до 11.06.2022 г. с 2% годишна лихва.

[2] Г. Г. е предоставила на Б.Б. парите, но той не ги е върнал до

11.06.2022 г., въпреки че тя го е поканила да го направи. Затова Г. Г. моли съда да осъди Б.Б. да заплати:

40 000,00 лева главница по договора за заем плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

-

800,00 лева възнаградителна лихва от 11.06.2021 г. до 11.06.2022 г.

1

(исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

[3] Б.Б. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че падежът, уговорен в договора за заем, е бил 17.06.2028 г. и той все още не е настъпил. Затова Б.Б. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 29-30).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

[4] Не се спори, че Г. Г. и Б.Б. са сключили договор, по който Г. Г. е дала на Б.Б. 40 000,00 лева в заем (вж. и платежните нареждания, л. 8-9). В хода на данъчна проверка от 2021 г. Б.Б. е предал на счетоводството си, което пък е предало на НАП копие от договор за заем с Г. Г. от 11.06.2021 г. с падеж 11.06.2022 г. и 2% годишна възнаградителна лихва, а НАП е отчел този договор при проверката (показанията на свидетелката Т., посочена от Б.Б., л.

164-165; писмата от НАП, л. 95-98, 102-103, 148; договора, л. 99-100, 104, 152). Този договор не е бил подписан от управителя на Б.Б. К. Г., но е бил подписан от Г. Г. (заключението и показанията на вещото лице М., л. 174-180, 186).

[5] На 29.06.2022 г. Г. Г. е поканила Б.Б. да върне в седмодневен срок парите, дадени му в заем (нотариалната покана, л. 10-12). Не се спори, че Б.Б. не е направил това.

[6] Г. Г. е заплатила: 1 632,00 лева държавна такса (л. 19 и л. 24); 850,00 лева за вещи лица (л. 67, л. 117 и л. 169); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 123); 3 030,00 лева на адвокат (л. 184). Б.Б. е заплатил: 500,00 лева за депозити за вещи лица (л. 59 и л. 172); 150,00 лева за призоваване на свидетел (л. 120).

2

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ

ОТ

СЪДА

ОБСТОЯТЕЛСТВА

КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО

ДЕЛОТО

[7] Г. Г. е предявила иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането на Б.Б. да заплати на Г. Г. невърнат заем заедно с възнаградителната лихва.

1. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД [8] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за заем между Г. Г. и Б.Б., по който Г. Г. да е заемодател, а Б.Б. заемополучател;

2. Г. Г. да е предала на Б.Б. парите, предмет на заема;

3. Б.Б. да не е заплатил на Г. Г. главницата и лихвата, въпреки че падежът е настъпил.

[9] Съдът приема, че на 11.06.2021 г. Г. Г. и Б.Б. са сключили договор за заем за 40 000,00 лева главница, 2% годишна възнаградителна лихва и падеж 11.06.2022 г. Съдът приема това поради следното: когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването (чл. 301 от ТЗ).

[10] Съдът установи, че по повод данъчна проверка през 2021 г. Б.Б. е предал на счетоводството си, а то на НАП копие на договор за заем от 11.06.2021 г. с Г. Г. с падеж 11.06.2022 г. и 2% годишна възнаградителна лихва.

Съдът установи, че този договор не е бил подписан от управителя на Б.Б. К.

3

Г., но е бил подписан от Г. Г.. Следователно договорът от 11.06.2021 г. с падеж 11.06.2022 г. между Г. Г. и Б.Б. е бил сключен за Б.Б. от лице без представителна власт.

[11] Б.Б. обаче, е узнал за този договор най-късно с предоставянето му на счетоводството си, което пък го е предало на НАП при извършваната данъчна проверка през 2021 г. Вместо да възрази веднага срещу договора Б.Б. се е ползвал от него. Така Б.Б. е потвърдил действията на лицето, подписало за Б.Б. договора за заем с Г. Г. от 11.06.2021 г. с падеж 11.06.2022 г. Затова съдът приема, че на 11.06.2021 г. Г. Г. и Б.Б. са сключили договор за заем, по който Г.

Г. се е задължила да даде в заем на Б.Б. 40 000,00 лева с падеж 11.06.2022 г. и 2% годишна възнаградителна лихва. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[12] Съдът също установи, че Г. Г. е предала на Б.Б. парите, а Б.Б. не ги е върнал на Г. Г. на падежа с възнаградителната лихва. Налице са и останалите две предпоставки за уважаването на иска. Затова съдът го уважава.

2. По разноските

[13] Г. Г. търси разноски. Тя е направила такива за 5 517,00 лева.

[14] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда Б.Б. да заплати на Г. Г. 5 517,00 лева разноски по делото. Ето защо съдът

РЕШИ:

[15] ОСЪЖДА „Б.Б.И.“ ЕООД да заплати на Г. Д. Г. следните суми:

1. на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

- 40 000,00 лева главница по договор за заем от 11.06.2021 г. плюс законната лихва от 21.07.2022 г. до окончателното плащане;

4

- 800,00 лева възнаградителна лихва от 11.06.2021 г. до 11.06.2022 г. по договор за заем от 11.06.2021 г.;

2. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК 5 517,00 лева разноски по делото. Г.

Д. Г. е със съдебен адрес – адвокат А. В., гр. София, ул. „******* „Б.Б.И.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „******* Това е и негов съдебен адрес.

[16] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство за внесени по сметка на САС 816,00 лева държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5