Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 10.01.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1942/2023
Вид
Решение № 13
Подписан
10.01.2024
В сила
08.04.2024
Състав
Пламена Колева Недялкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 т.3, 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 т.3, 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 т.3, 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.155 ал.2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.165 ал.2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.166 т.3 · Закон за опазване на околната среда

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Шумен, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц.В.К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20233630201942 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №54/30.08.2023г. на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2, във вр. с чл.165 ал.2 от ЗООС на Община Омуртаг с БУЛСТАТ 000875817 е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва по същество и констатираното нарушение.

Намира, че е налице непълното и неясно описание на нарушението в АУАН и в НП, съставлявщо нарушение на чл.42 т.3, 4 и 5 от ЗАНН, респективно чл.57 ал.1 т.4,,6 и 8 от ЗАНН. Счита че са допуснати процесуални пороци и материална незаконосъобразност.

Излага, че вмененото нарушение е недоказано от страна на наказващия орган. Сочат се и доводи за допуснати нарушения при съставяне на АУАН, както и неговото предявяване и връчване. Намира, че е налице несъотвествие между посочените за нарушени норми и действителната фактическа обстановка, както и с тази отразена в АУАН и констативния протокол. Също така не били посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и доказателства досежно виновността на жалбоподателя. Излагат се и доводи, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. Р.М. от ВТАК. В хода по същество излага и допълнителни доводи, а именно, че не било установено, авторството на нарушението. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление излагайки доводите си за това. Счита нарушението за безспорно установено, а възраженията за допуснати процесуални нарушения за неоснователни. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за 1 установено следното:

На 28.03.2023г. Д. Д. Й. и С.Й.Й. - служители на РИОСВ – гр.Шумен, извършили планова проверка на спряно от експлоатация общинско депо за ТБО, находящо се в ПИ №370, местност Келиджелик, в землището на гр.Омуртаг, стопанисвано от Община Омуртаг. Проверката била извършена в присъствието на М.П. – гл. експерт ЕУО при Община Омуртаг. При извършения оглед било установено замърсяване с площ около 20-30 кв.м., с отпадъци от битов характер, които били разположени по пътя преминаващ на границата на тялото на депото. Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол №ДЙ – 16/28.03.2023г., с който на Община Омуртаг било дадено предписание – „Да се почистят наличните отпадъци по пътя, преминаващ покрай спряното от експлоатация депо за ТБО, гр.Омуртаг. За изпълнение на предписанието, писмено да се уведоми РИОСВ – Шумен.“ Определен е срок на изпълнение - 10.04.2023г. и отговорник за изпълнение на предписание – кмета на Община Омуртаг. Констативният протокол е съставен в присъствието на М.П. и е подписан от него, с направено саморъчно отбелязване, че няма възражения. На П. е връчено и копие от същия, в деня на проверката.

При извършена на 11.04.2023г. справка в деловодната система на РИОСВ гр.Шумен било установено, че няма постъпило писмено уведомление от Община Омуртаг за изпълнение на даденото с Констативен протокол №ДЙ – 16/28.03.2023г. предписание.

На 30.05.2023г. св. Д. Й. съставила срещу Община Омуртаг АУАН №ДЙ - 05 за нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС,в отсъствие на представляващ Община Омуртаг, тъй като такъв не се явил за съставяне на акта, след изпратената покана за явяване за съставяне на АУАН в РИОСВ гр.Шумен на 29.05.2023г., която била получена в Община Омуртаг на 05.05.2023г. Впоследствие съставеният акт бил изпратен на Община Омуртаг за предявяване и връчване. Същият е предявен и връчен на Мехмед Ибрямов М. на 05.06.2023г., в качеството му на упълномощено лице. В АУАН М. отразил, че във връзка със съставения акт били депозирани писмени възражения с №ОА - 1965 в РИОСВ гр.Шумен на 01.06.2023г. Същият ден била проведена и среща с директора на РИОСВ - Шумен. Посочил също така, че всички констатирани замърсявания били изчистени, съгласно предписанието.

На 01.06.2023г. РИОСВ – Шумен била уведомена от Община Омуртаг, че даденото предписание с Констативен протокол №ДЙ – 16/28.03.2023г. за почистване замърсения участък било изпълнено в указания срок - до 10.04.2023г., но поради допусната грешка РИОСВ – Шумен не била уведомена за изпълнението в срок.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2, във вр. с чл.165 ал.2 от ЗООС на Община Омуртаг с БУЛСТАТ 000875817 е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Не е налице твърдяното непълното, неясно и неточно описание на нарушението, съставляващо според жалбоподателя нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. Посочени са дата и място на извършване на проверката, при която са дадени предписания, съдържанието на предписанията, кога и по какъв начин е констатирано неизпълнението им. По идентичен 2 начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Категорично не може да се приеме, че нарушението не е ясно индивидуализирано и, че не ставало ясно за какво е санкционирана Община Омуртаг. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата, място и описание на самото нарушение. Това, че в АУАН са посочени няколко дати, не съставлява нарушение, тъй като всяка от тях има конкретно значение за случая. Хронологически, по дати, са описани събитията развили се във връзка с процесния случай. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочените в АУАН и в НП дата и място на нарушението са правилно определени.

Предписанието, което е дадено на Община Омуртаг, е комплексно- от една страна да предприеме действия за почистване на отпадъци по пътя, преминаващ покрай спряното от експлоатация депо за ТБО, гр.Омуртаг и от друга страна - да уведоми РИОСВ-Шумен за изпълнение на предписанието. Първото задължение е следвало да бъде изпълнено в гр.Омуртаг, а второто- в гр. Шумен. В случая, мястото, където е било дължимо крайното действие, което е следвало да предприеме жалбоподателят, в изпълнение на даденото му предписание, е в гр. Шумен, където се намира компетентната РИОСВ и където изрично му е било предписано да представи писмената документация, поради което и правилно е прието от контролния и наказващия орган, че жалбоподателят е осъществил процесното нарушение чрез бездействие, което се осъществява на мястото на дължимото действие - в гр. Шумен.

Срокът, в който жалбоподателят е следвало да изпълни предписанието е изтекъл на 10.04.2023г..Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на определения срок, то на практика вече на 11.04.2023г. е било формално осъществено.

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съгласно ал.1 от нея, акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на акта. В процесният случай акта е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като да си били налице предпоставките за това. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, изпратената покана до кмета на Община Омуртаг за явяване на 29.05.2023г. в РИОСВ – Шумен за съставяне на АУАН, е била получена от служител на Общината на 05.05.2023г. Също така в нея изрично е указано, че при неявяване актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя, поради което изложените в тази връзка възражения са неоснователни. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при предявяване и връчване на АУАН.

По делото не се оспорва, че депото се стопанисва от Община Омуртаг. Независимо, че кмета е посочен като отговорно лице за изпълнение на предписанието, последното е дадено на Община Омуртаг и доколкото в ЗООС е предвидена възможност да бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, направеното от жалбоподателя възражение, че неправилно е ангажирана отговорността на Общината, съдът намира също за неоснователно. Неоснователно е възражението, че не били събрани доказателства досежно виновността на жалбоподателя. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна.

Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължение на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

Не е налице твърдяното несъотвествие между посочените за нарушени норми и действителната фактическа обстановка, както и с тази отразена в АУАН и констативния протокол.

В съставения АУАН и издаденото НП вмененото нарушение правилно е квалифицирано по чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС. Нарушената и санкционната 3 разпоредба в случая е една и съща - чл.166 т.3 от ЗООС, като тя е посочена, а описанието на нарушението е направено и словесно и съответства на посочената за нарушена разпоредба.

В действителност тази разпоредба е привързана с други, които не съдържат нито правило за поведение, нито предвиждат санкция, но това не е съществено нарушение, тъй като цитираната връзка с разпоредба на чл.155 ал.2 от ЗООС определя с какви актове се дават задължителните предписания от органите на РИОСВ.