Решение № 8 от 06.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Перник, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720201317 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от С. Г. В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №001389/03.07.2025г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на основание чл. чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лева, за това, че на 05.12.2024 г., в 14.06 часа, Община Перник, по път №А-3, км.21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се е движело ППС с рег. №******, с технически допустима максимална маса до 3,5 тона, за което ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

В жалбата се навеждат възражения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона поради изтичането на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и на това основание се моли за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал, не е представляван и от пълномощник . Преди съдебното заседание е депозирал становище, в което изразява съгласие за разглеждане на делото в негово отсъствие и поддържа искането за отмяна на наказателното постановление на основанието, посочено в жалбата.

Административнонаказващият орган – началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Р., оспорва основателността на жалбата. В депозирано преди съдебното 1 заседание писмено изложение излага обстойни доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли за потвърждаването му.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 24.01.2025г. С. Г. В. управлявал собственото си ППС – лек автомобил „Мерцедес Ц180 Компресор“ с рег. №****** с обща технически допустима максимална маса 1955 кг.. Около 11.10 часа бил спрян за проверка на път II62, км.15+000 от инспектори в НТУ.

Свидетелят А. Д. К. - инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Благоевгрпад, извършил проверка в електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, при която установил, че на 05.12.2024г., в 14:06 часа, с контролно устройство 20322 - елемент от Електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/, е регистрирано движение на горепосоченото пътно превозно средство по път № А-3, км 21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Посоченият участък е включен в Приложение към т.1 на Решение № №959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с приложени статични изображения във вид на снимков материал. От същия доклад било видно, че пътно превозно средство с рег. №****** е с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона, определящо го като ППС, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т.

1 от ЗП при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Въз основа на установеното фактическо положение, на място срещу собственика на лекия автомобил в присъствието на свидетел – Д.М., било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение

№001389, като актосъставителят – свид. К. приел, че е нарушена разпоредбата на 139, ал.6 от ЗДвП. При съставяне на акта на 24.01.2025г. соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения, подписал акта и приел връчения му препис срещу разписка. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

В срока по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят не упражнил възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, за да се освободи от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение съгласно ал.5 на с.р., което било разяснено със запис в съдържанието на АУАН.

2

На 03.07.2025г., след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения акт по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на С. В. за извършеното на 05.12.2024г. административно нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля А. Д. К., както и приетите писмени доказателства: съставеният №001389/05.12.2024 от 24.01.2025г.; Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ведно със снимков материал, справка за собственост на ППС, трудов договор на А. К. и длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“, извлечение от електронната система за събиране на пътни такси за нарушения с процесното ППС, Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в НТУ, картово изображение/схема относно местонахождението на СКТ 20322, част от ЕССПТ, извлечение от Решение №959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата; Заповед №РД-11-692/01.07.2024г., Заповед № ЧР-СП-НТУ-333/17.06.2025г. и Заповед № РД – 11-216/25.02.2025г. на председателя на УС на АПИ, доказващи материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателствени материали, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, съображения за което са изложени в Разпореждане №1885/16.09.2025г.

По същество е и основателна.

Вмененото на жалбоподателя С. В. нарушение е доказано.

Приетото като писмено доказателство извлечение от Решение №959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата, установява, че път А-3 – автомагистрала, попада в обхвата на Приложение №2 към т.2 на Решението, поради което за движение по него се дължи такса за ползване на пътната инфраструктура по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че ППС - лек автомобил „Мерцедес Ц180 Компресор“ с рег. №****** е с обща технически допустима максимална маса 1955 кг., поради което на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, вр. чл.10а, ал.7 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи заплащане на винетна такса. Съгласно визираните разпоредби винетна такса се заплаща за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, като заплащането й дава право на 3 едно пътното превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Нарушението е установено чрез заснемане от изправно техническо средство – контролно устройство № 20322, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. За нея законът не установява изискване за сертифициране, одобрение и последващ метрологичен контрол от Български институт по метрология. За разлика от автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, използвани от МВР, подлежащи на метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията, при установяването на нарушенията по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП не се измерват величини (скорост, тегло и др.), а единствено се заснема движещия се автомобил и регистрационния му номер, като контролното устройството съпоставя регистрационния номер със списъците за заплатена пътна такса. В този аспект, създаденият доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложените статични изображения във вид на качествен снимков материал на пътно превозно средство с рег.

№******, са достатъчно доказателство за изправността на системата.

Приетото като писмено доказателство по делото становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ на Национално тол управление установява, че за датата на нарушението за пътното превозно средство няма валидна електронна винетка, която констатация нито е оспорена от жалбоподателя, нито е опровергана от други доказателства.

Съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Това задължение е в случая не е било изпълнено, тъй като при проверката на 24.01.2025г. в ЕССПТ е установено, че на 05.12.2024г., 14.06 часа, горепосоченият лек автомобил се е движил в процесния участък от платената пътна мрежа без да е заплатена дължимата винетна такса. Това фактическо обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.

Ето защо, констатацията на актосъставителя и АНО е обоснована и законосъобразна. Като водач на визираното ППС жалбоподателят С. В. е бил длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата , а като не е изпълнил това свое задължение е извършил вмененото нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Административнонаказателното производство срещу него законосъобразно е образувано в съответствие с оборимата презумпция в чл.

187а, ал.1 от ЗДвП. Нормата предвижда, че при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Авторството на нарушението не е оспорено от жалбоподателя, както при 4 съставяне на АУАН в негово присъствие, така и в срока по чл.187а, ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.

1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Неподаването на декларация по този ред от привлечения към отговорност собственик на ППС води до извод, че субект на установеното административно нарушение е именно С. В..

Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Възражения в тази насока не излага и жалбоподателят.