Решение № 331 от 22.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Плевен, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500506 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 100 от 11.05.2022г по гр. дело № 769/2021 г по описа на РС – Л. състав на същия съд е ОТХВЪРЛИ Л като неоснователни предявените от АН. В. Б., ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ №11 против Община Л., с адрес: гр. Л., бул. България № 58, ЕИК ***, представлявана от кмета Л.А. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението със заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на община Л. и неговата отменя, иск с правно основание по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на Б. на длъжността „готвач“ в Община Л., Детска ясла с. *** и иск с правно основание по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ – за присъждане на обезщетение за времето, през което Б. е останала без работа в резултат на издадената заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л..

ОСТАВИЛ е без разглеждане предявения от АН. В. Б., ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ №11 против Детска градина „***“ с. *** със седалище и адрес на управление – с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ № 2а, представляван от ВрИД Директор П.Х.Т.. иск с правно основание чл. 74 от 1

КТ за прогласяване недействителността на трудов договор № 2 от 17.09.2021 г. - като недопустим.

РС – Л. на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е ПРИЗНАЛ за незаконно и е отменил уволнението на АН. В. Б., ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ №11 със заповед № 26/28.10.2021 г. издадена от работодателя Детска градина „***“ с. *** със седалище и адрес на управление – с. ***, обл.

Плевен, ул. „***“ № 2а, представляван от ВрИД Директор П. Хр. Т... Съдът се е произнесъл и по разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от БНП АН. В. Б., в която се възразява, че решението е незаконосъобразно. Възразява се, че заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 948 /17.09.2021 г е нищожна, респективно незаконосъобразна и неправилно РС – Л. е отхвърлил иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и акцесорните искове за възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. В заповедта няма посочено основание за прекратяване на тродувото правоотношение и само поради този порок, спожред въззивницата, заповедта се явява незаконосъобразна.

Възразява се и срещу оставянето без разглеждане на иска по чл. 74 от КТ относно трудов договор от 17.09.2021 г и се претендира произнасяне по този иск. Въэзразява се и относно невъзстановяването на работа и липсата на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат исковете като въззивницата бъде и възстановена на заеманата длъжност и й се изплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС. В съдебно заседание се твърди, че няма предявени искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 по отношение на заповед № 26/28.10.2021г.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на трудово правоотношение, между кои страни и за какъв срок, както и правните 2 основания за прекратяване на трудовото правоотношение и действителността на представените по делото трудов договор от 17.09.2021 г и заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА

РС е приел, че е било в идно от представеното по делото допълнително споразумение /приложено на л. 17 от делото/ е, че ищцата е била в трудово правоотношение с Община Л., като същата е била назначена на длъжността „готвач“ в Община Л., Детска ясла с. *** за неопределен срок при пълно работно време. По делото е представено /л. 18/ копие от заповед изх. № 948/17.09.2021 г., видно от която е, че със същата на основание чл. 329 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с АН. В. Б., считано от 17.09.2021 г. от Община Л.. Представено е и копие от трудов договор № 2/17.09.2021 г. /л. 19 от делото/, от който се установява, според РС, че на 17.09.2021 г. е сключен договор между Детска градина „***“ и АН. В. Б., с който Б. е назначена на длъжността готвач в Детска градина „***“ с. *** със срок на договора до 31.10.2021 г. Представено е и копие от заповед № 26/28.10.2021 г. /л. 20 от делото/, видно от която е, че със същата е прекратено от Детска градина „***“ с. *** трудовото правоотношение с АН. В. Б., считано от 01.11.2021 г., поради изтичане на уговорения срок. По делото е представено решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет Л. /л. 35 от делото/, от което се установява, че Общински съвет Л. е дал съгласие за закриване на Детска ясла „***“ с. ***, считано от 01.09.2021 г. и за разкриване на дневна яслена група за деца от 10 месеца до 3 години в Детска градина „***“ с. ***. Със същото решение е възложено на кмета на Община Л. да издаде съответните заповеди, решено е трудовите правоотношения с персонала на закритата яслена група да се уредят при условията на чл. 329 ал.1 от КТ, а имуществото и документацията на закритата група да се предоставят на Детска градина „***“ с. ***. По делото е представена и издадената заповед /л. 36/ от кмета на Община Л. в изпълнение на посоченото по-горе решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет Л.. Преценявайки представените и посочени по-горе писмени доказателства, съдът е приел, че действително между ищцата и Община Л. е съществувало безсрочно трудово правоотношение. Приема, че Детска ясла „***“ с. *** /в която ищцата е изпълнявала длъжността „готвач“/ е закрита, като в Детска градина „***“ с.

*** е разкрита детска яслена група със същия предмет на дейност като закритата детска ясла, че Детска градина „***“ е приела изцяло имуществото на закритата детска ясла, и е поела изцяло дейността на закритата детска ясла.

При това положение, съдът е заключил , че е налице хипотезата на чл. 123 т.7 от КТ, тъй като е прехвърлена дейността от едно предприетие на друго, включително е налице прехвърляне и на материалните активи, поради което трудовото правоотношение с ищцата се е запазило и е продължило да съществува при промяна на работодателя. На основание чл. 123 от КТ считано от 01.09.2021 г. /датата на закриване на Детската ясла и разкриване 3 на детската яслена група в Детска градина „***“/ работодател на ищцата не е Община Л., а е Детска градина „***“ с. ***. Предвид изложеното, съдът е счел, че атакуваната заповед изх. № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л. не е била издадена от работодател на ищцата /който както бе посочено погоре е променен считано от 01.09.2021 г./ и не е могла да породи каквото и да било действие в правната сфера на ищцата, още по-малко може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, и в резултат на издаването й, ищцата не е останала без работа. По отношение на претендираното обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ от Община Л., съдът е приел , че и този иск е неоснователен. Видно от твърденията на ищцата е, че същата не твърди да е оставала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л., още повече, че както бе посочено по-горе тази заповед не е породила каквото и да било действие в правната сфера на ищцата. Ищцата не само не е твърдяла да е оставала без работа в резултат на тази заповед, но и не е представила каквито и да било доказателства за оставане без работа, ако е останала без работа – за какъв период е била без работа и какъв е размер на претендираното и евентуално дължимо й се обезщетение. Заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на община Л., като издадена от лице без работодателска власт не е довела до реалното уволнение на ищцата и оставането й без работа, поради което не може да доведе и до присъждане на обезщетение за оставане без работа от работодателя Община Л.. Предвид изложеното, съдът е приел, че предявените срещу Община Л. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 74 от КТ за прогласяване недействителността на трудовия договор № 2 от 17.09.2021 г., сключен между ищцата и ответника Детска градина „***“ с.

***, съдът е заключил, че този иск е недопустим, тъй като в КТ е предвиден специален иск за защита от незаконно уволнение и това е искът по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, като при разглеждане на този иск следва да бъдат съобразени и пороците, които според ищцата водят до недействителност на процесната заповед. Ето защо, съдът е приел, че реално е предявен иск за отмяна на уволнението на ищцата от ответника Детска градина „***“ с. *** по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, при разглеждането на който, съдът трябва да обсъди и прецени дали е налице действително постигнато между страните споразумение, касаещо промяна в срока на съществуващото между тези страни трудово правоотношение. Съдът е счел, че оспореният трудов договор № 2/17.09.2021 г., сключен между ищцата и ответника Детска градина „***“, има характер на споразумение по чл. 119 от КТ в рамките на вече съществуващото трудово правоотношение между ищцата и Детска градина „***“ с. ***, възникнало на основание правоприемството, считано от 01.09.2021 г.. Макар и наименовано „трудов договор № 2“ това споразумение представлява постигнато писмено съгласие между страните да бъде изменено съществуващото трудово правоотношение от безсрочно в такова за определен срок по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ– за срок до 31.10.2021 г. По делото не са били представени каквито и да било доказателства, от които да може да се направи извода, че същото не отразява действителната воля на страните. В процесното споразумение, обаче 4 не са посочени обстоятелства, относно наличието на някоя от хипотезите на чл. 68 ал.3 и ал. 4 от КТ. Не е била, според РС, налице хипотезата по чл. 68 ал.

3 от КТ, тъй като договорът не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил работник/служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение – чл. 68 ал.

4 от КТ, като в параграф 1, т.8 ДР на КТ е регламентирано, че „изключение“ по смисъла на чл. 68 ал.4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок наймалко от 1 година, изр. 1 на чл. 68 ал. 4 от КТ, или за по-кратък срок от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок се изисква писмено искане на работника или служителя – изр.2 на чл. 68 ал. 4 от КТ, каквото в случая няма.

Съдът е приел, че длъжността „готвач“ в детската 8 градина не отговаря на характеристиките на временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на чл. 68 ал. 3 от КТ, както и че не са изложени доводи за несъстоятелност или ликвидация. Предвид качеството на работодателя – учебно детско заведение /“детска градина“/ трудовата функция на готвача не носи характеристиките на временна, сезонна, краткотрайна работа по смисъла на ал. 3, нито покрива изискванията на ал. 4 във връзка с параграф 1 т.8, уреждащи „изключенията“, при които може да се сключи срочен трудов договор по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ. Обстоятелствата за „изключение“ по смисъла на параграф 1 т.8 следва да бъдат изрично посочени в трудовия договор и трябва да съществуват към момента на неговото сключване, като обуславящи срочността му. Процесния договор не съдържа такива основания.