Решение № 41 от 05.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330112700 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове от И. М. К. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство № **/** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание.

При условията на евентуалност от ищеца са предявени субективно кумулативно съединени искове срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 347,11 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, и че не дължи на ответника „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 1396,89 лева, представляваща възнаграждение за поръчителство по договор за 1 предоставяне на поръчителство № **/** г., сключен между страните.

Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 3250 лева, като в същия не били посочени размерът на възнаградителната лихва и на ГПР. В договора било уговорено задължение на ищеца в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение – банкова гаранция, или да сключи договор с дружество – гарант. С оглед изложеното на същата дата между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № **/** г. за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, за което ищецът дължал възнаграждение. Навеждат се съображения, че към настоящия момент ищецът е заплатил сумата в размер на 3250,00 лева.

От правна страна се посочва, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото в него не е вписан ГПР. В същия не било включено и възнаграждението по договора за гаранция, което водело до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. На следващо място се посочва, че уговорената възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, порад което противоречала на добрите нрави.

Недействителността на договора за потребителски кредит водела до недействителност на договора за гаранция, доколкото последният е акцесорен.

Възразява се и че клаузата за дължимост на възнаграждение за поръчителство е нищожна поради заобикаляне на нормата на чл. 21, ал.1 ЗПК. По отношение на предявените при условията на евентуалност искове, се посочва, че процесните суми са недължими, доколкото договора за потребителски кредит и договора за гаранция са нищожни. Поради изложеното се предявяват исковите претенции и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Навеждат се доводи, че исковата молба е нередовна, а предявените при условията на евентуалност искове – недопустими. Досежно основателността на иска, се посочва, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички изсквания на ЗПК, включително на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Навеждат се съображения, че в ГПР са включени всички разходи по кредита. Досежно размера на лихвения процес, се посочва, че същият е в съответствие със ЗПК, в който има единствено граница 2 за размер на ГПР. В договора се съдържала пълна информация за размер на лихвения процент. Поради изложеното моли предявената искова претенция спрямо ответника да бъде отхвърлена като в полза на същия да бъдат присъдени разноски.

В указания срок е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл България“ ЕООД, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените при условията на евентуалност искове.

Посочва се, че договорът за гаранция не представлява договор за поръчителство, респ. не е акцесорен спрямо договора за потребителски кредит. Същият бил извън приложеното поле на ЗПК, поради което нормата на чл. 21, ал.1 ЗПК се явява неприложима. Поради изложеното моли предявената искова претенция спрямо ответника да бъде отхвърлена като в полза на същия да бъдат присъдени разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 3250 лева, която последният следвало да върне на 22 седмични вноски в размер на 327,01 лева, при договорен лихвен процент от 45,00 % и ГПР в размер на 56,41 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на 3 задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № **/** г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 1341,89 лева, разсрочено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3250 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски 4 кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на гаранция и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. С оглед посоченото и предявения иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция № **/** г., сключен с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, 5 за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5, ал. 1 от договора за предоставяне на гараниция).

Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.