Решение № 2902 от 10.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2902 гр. Варна, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110111185 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от искова молба от В. К. М., ЕГН ********** и Д. Е. М., ЕГН **********, двамата с адрес: с адрес: гр. Варна, ***, с която срещу П. В. П., ЕГН **********, гр. Варна, ***, Л. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, и Д. Д. Д., с адрес: гр. Варна, ***, е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 361 кв.м., обозначена на скица Приложение № 1 със син щрих /л. 72/, от ПИ с идентификатор № 10135.2516.*** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, с.о.

„Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, м-ст „Борук дере“, целият с площ 2002 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 10135.2516.***, 10135.2516.***, придобита въз основа на упражнявано от ищците давностно владение в периода 1994 г. – 08.2022 г., включително чрез присъединяване на владението на праводателите им, на основание чл.

124, ал. 1 ГПК.

Със същата искова молба от В. К. М., ЕГН ********** и Д. Е. М., ЕГН **********, двамата с адрес: с адрес: гр. Варна, ***, срещу ОБЩИНА ВАРНА, П. В. П., ЕГН **********, гр. Варна, ***, Л. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, и Д. Д. Д., с адрес: гр. Варна, ***, е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 106 кв.м., обозначена на скица Приложение № 2 с червен щрих /л. 73/, от ПИ с идентификатор № 10135.2516.*** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, м-ст „Манастирски рид“, целият с площ 768 кв.м., номер по предходен план 516***, при съседи: имоти с идентификатори ***, придобита въз основа на упражнявано от ищците давностно владение в периода 1994 г. – 08.2022 г., включително чрез присъединяване на владението на праводателите им, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищците В. К. М. и Д. Е. М. твърдят, че с договор за дарение от 12.09.2017 г. В. М. е придобил от своя баща К. С. М. собствеността върху ПИ с идентификатор 10135.2516.***, находящ се в гр. Варна, с.о. „Манстирски рид, бялата чешма 1 и дъбравата“, м-ст „Борук дере“ с площ от 601 кв.м., ведно с изградената в него жилищна сграда с площ 47 кв.м. Сочат, че баща му е придобил собствеността въз основа на влязла в сила на 29.06.2017 г. заповед на Кмета на р-н Приморски, на основание §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с влязъл в сила ПНИ за селищното образувание, както и нотариални актове от 1994 г. и 2006 г. Излагат, че през 1994 г. К. М. е признат за собственик по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ (като наследник на С. К. М.) на 1/6 ид.ч. от място с пространство 600 кв.м., находящо се в м-ст „Бялата чешма-Дъбравата“, съставляващо имот пл.№ ***, като останалите 5/6 ид.ч., заедно с изградената в имота жилищна сграда, е придобил по силата на извършено 2006 г. дарение в негова полза от останалите съсобственици. Твърдят, че правото на ползване на имота е предоставено на С. К. М. съгласно решение на ИК на ОбНС-Варна от 1970 г., на основание ПМС № 21/31.01.1963 г. на ЦК на БКП, а именно място от 1 дка в землището на Виница, м-ст „Ламбур Пунар“. Излагат, че С. К. М. и Н. С. М. са построили сграда в имота в изискуемия срок (до 01.03.1991 г.), въз основа на издадено им разрешение за строеж от 1977 г., поради което правото на ползване се е трансформирало в право на собственост върху предоставения имот чрез изкупуване на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Твърдят, че С. М. и Н. М. с установили през 1970 г. фактическа власт върху цялото място с площ 1067 кв.м. в м-ст „Мешелика Дъбравата“, съставляващо имот с пл. № *** и са я упражнявали, като след смъртта им и от неговите наследници до 1994 г., като след придобиването на 600 кв.м. ид.ч. от същия имот е установена фактическа власт и върху останалата част. Сочат, че от 2005 г. владението е осъществявано чрез В. М., който живее поС.но там, като след 2006 г. съсобствениците Н. С. М. и Т. С.а А. са предали владението на техния син и брат К. С. М., който го е упражнявал в същите граници от 2006 г. до 2017 г., отново чрез В. М., след което К. М. му е предал владението през 2017 г. и то се осъществява от ищеца и до настоящия момент в същите граници, заедно със съпругата му Д. Е. М.

(ищцата), в която са в брак от 27.10.2010 г. Сочат, че и към настоящия момент владеят имот № *** в границите му по КП на м-ст „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата“, м-ст „Мешелика Дъбравата“ с площ 1067 кв.м., който имот е ограден от три страни с ограда от бетонови колове и оградна мрежа, единична метална врата откъм улицата, а откъм гората – с ограда с бетонна основа, метални стълбове и мрежа, като в границите на имота са ситуирани и двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, сграда-баня с перално помещение и складово помещение, двукрилна метална порта, трайни насаждения. Сочат, че имотът попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗЗ и преди колективизацията е бил предназначен за земеделско ползване, какъвто е имал и към влизане в сила на закона. Излагат, че с приемане на ПНИ за местността процесните реални части с попадат в ПИ с идентификатор 10135.2516.*** и ПИ с идентификатор 10135.2516.*** за наследниците на Д. П. М. (първите трима ответници) и в ПИ с идентификатор 10135.2516.*** за път. Имот № *** с площ 1067 кв.м. по предходния план попада в ПНИ със следните площ в посочените новообразувани имоти: с площ 600 кв.м. в ПИ с ид. № 10135.2516.***, с площ от 361 кв.м. от ПИ с ид. № 10135.2516.*** и с площ от 106 кв.м. от ПИ с ид.№ 10135.2516.*** – за второстепенна улица. Твърдят, че с решение на Общински съвет-Варна е одобрен ПУП-ПУР на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост, план за улична регулация на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, в който попадат процесните имоти. Сочат, че упражняват владението върху имот 10135.2516.***, както и върху процесните реални части самостоятелно и чрез присъединяване на владението на техните праводатели, считано от 1994 г. до настоящия момент. По отношение на реалната част с площ от 106 кв.м. твърдят, че попада в предвидена по плана улица, но влезлият в сила план по чл. 16а ЗУТ няма незабавно отчуждително действие, а отчуждително производство не е провеждано, поради което и правото на собственост не е преминало върху Общината, поради което и съставлява част от възстановения имот на наследниците на Д. П. М.. Сочи, че реституционното решение в тяхна полза е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ от 1999 г., поради което и същото има конститутивно действие и от този момент в полза на ищците е текла придобивна давност, без да е било необходимо издаване на заповед по §4к на ПЗР на ЗСПЗЗ. Дори да се приеме, че давност е могла да тече едва след приемане на ПНИ за местността през 2008 г., то същата отново е изтекла 2018 г., което е преди подаване на исковата молба. Молят съда да 2 установи правото им на собственост върху процесните реални части и да присъди разноски.

Ответниците Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М. подават отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Твърдят, че са наследници на Д. П. М., починал през 1984 г., като с решение от 1999 г. на ПК-Варна им е признато правото на собственост върху нива от 9 дка, находяща се в терен по § 4 ЗСПЗЗ в м-ст „Мешелика“, съставляваща имот № *** по КП/1956 г. Сочат, че със заповед от 2011 г. на Кмета, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед от 2004 г. на Кмета, въз основа на влязъл в сила план на с.о.

„Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, одобрен със заповед от 2008 г. на Областния управител, е възстановено правото им на собственост при условията на §4б, ал. 1 ПЗ на ЗСПЗЗ върху имот с идентификатор 10135.516.*** по ПНИ с площ 2002 кв.м., който не е застроен. Сочат, че праводателите на ответниците са реализирали правото си на изкупуване и със заповедта на кмета по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ са станали собственици на имот № *** с площ от 601 кв.м. Считат за неоснователни твърденията на ищците са придобиване по давност на реална част с площ от 361 кв.м. за периода 1994 г. – 2022 г., доколкото не може да бъде обект на придобивна давност имот, който е индивидуализиран едва с ПНИ, доколкото началото на давностния срок започва да тече от момента на приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху самостоятелен обособен обект на собственост. Сочат, че давност в полза на ищците не е могла да тече до приключване на процедурата по издаване на заповед по §4, която все още не е приключила. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът ОБЩИНА ВАРНА подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че имот с идентификатор 10135.2516.*** с площ 768 кв.м. е идентичен на ПИ № *** с площ 768 кв.м. по ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“. Не оспорва твърденията на ищците за правото на собственост върху техния имот, както и това, че на С. К. М. му е било предоставено право на ползване. Подробно излага факти за статута на процесните имоти и за действието на ПНИ за местността. Твърди, че с този план е новообразуван имот за улица, като планът не е бил обжалван от ищците, същият е приложен, имотът е трасиран и правоимащият е въведен във владение на имот от 600 кв.м.

Сочи, че е без значение каква площ е имал преди това имот № *** по предходния КП.

Посочва, че правото на собственост на Общината върху процесния имот *** не е възникнало по силата на ПУП-ПУР, а по силата на чл. 56, ал. 2 ЗОС и чл. 3, ал. 3 ЗП, като публичната общинска собственост не може да бъде придобита по давност. Счита, че процесната реална част не е годен обект на давностно владение. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковете. Допълват, че осъществяваната от тях и праводателите им фактическа власт след изтичането й през 10.02.2021 няма характер на владение като фактическо съС.ие, а владение като част от правомощията на правото на собственост. Считат, че осъществяваното от тях владение има действие спрямо наследниците на Д. М., доколкото правата им са възстановени с решение на ПК от 1990 г. и административната процедура е приключила с реституционното решение, доколкото е постановено преди редакцията на ЗСПЗЗ от 1999 г.

Оспорват изложеното от ответника Община Варна в съдебно заседание. Считат, че фактическата им власт не зависи от правно или фактическо действие на административен орган, а от тяхната воля и липсата на забранителна или ограничителна правна норма за придобиване по давност.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си представители, поддържат отговорите. Ответникът Община Варна допълва, че имот № *** не е годен обект на давностно владение, поради което не може да се придобие по давност. Ако се приеме, че е годен обект, то осъществяваното владение е смущавано с оглед извършените от Община Варна действия в насока възлагане, обявяване и одобряване на ПНИ. След трансформирането на правото на ползване в право на собственост на бащата на ищеца на площ от 600 кв.м., то за останалата площ ищците са били държатели, поради което не е текла 3 придобивна давност. В тази връзка допълва, че ищците не са възразявали срещу заповедта за одобряване на ПНИ за местността. Посочва, че няма как да се придобие имотът, който е второстепенна улица с площ от 106 кв.м. по давност, доколкото е публична общинска собственост. Дори да се приеме, че ЗУТ е приложим, то отново не са налице изискванията за придобиване. Посочва, че няма проведена отчуждителна процедура спрямо имоти *** и ***, но това е неотносимо към предмета на спора. Интерес за провеждане на такава процедура имат само наследниците на Д. М.. ПНИ е влязъл в сила по отношение на всички имоти.