Решение № 116 от 11.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500194 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260227 от 14.12.2021г., поправено с Решение №260004 от 11.03.2022г., постановено по гр.дело №410/2020г. по описа на Окръжен съдПазарджик, са отхвърлени предявените от Г. Т. С. от гр.П., ул."Ст. З."№ *, против О. - С. и „Р.“ООД-гр.С. искове по чл.95 от ЗАПСП за заплащане при условията на солидарност на сумата в размер на 20000лв., представляваща имуществени вреди, от която 15000лв. за архитектурната част на проекта и 5000лв. за архитектурен авторски надзор, както и сумата в размер на 15000лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху тях от момента на одобряването на процесния технически проект и издадено разрешение за строеж от 15.08.2018г. до окончателното им изплащане, и Г. Т.

С. от гр.П. е осъден да заплати на О. - С. сумата от 1630лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.

1

Т. С., който чрез пълномощниците адв.Х.К. и адв.Ст. В. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност и претендира за отмяната му и уважаване на предявените искове в пълен размер с присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна О. - С. е депозирала чрез пълномощника адв.П.И. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното с нея решение като правилно, както и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна „Р.“ЕООД не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Г. Т. С. против О. С. и „Р.“ЕООД искове с правна квалификация чл.95 от ЗАПСП.

В исковата молба и уточняващите молби вх.№5910/08.07.2020г., вх.

№6266/16.07.2020г. и вх.№261546/08.02.2021г. ищецът С. твърди да е автор на архитектурния проект на сградата на общинската администрация в гр.С., област П., който бил завършен през 1982г., а реализацията му се извършила до 1985г. Изпълнената по неговия проект архитектурна реализация е авторско право, което му принадлежи, съгласно чл.12,ал.1 и ал.2 от ЗАПСП, поради което и по силата на чл.15,ал.1,т.5 от ЗАПСП има право да иска запазване целостта на произведението му и да се противопоставя на всякакви промени в него и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси и личното му достойнство, а, съгласно чл.69 от ЗАПСП, за всяко следващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда е необходимо неговото писмено съгласие като автор. Ответната О. - С. не се съобразила с посочените негови основни права на автор и през 2018г. обявила обществена поръчка с предмет „Изготвяне технически проект-за ремонт, оборудване и обзавеждане на административна сграда, находяща се в УПИ *** административни нужди в кв. **-гр.С., в която се предоставят обществени услуги, с цел-подобряване на нейната енергийна ефективност и упражняване на авторски надзор при изпълнение на строителството“. Въз 2 основа на проведената процедура между О. - С. като възложител и ответника „Р.“ЕООД бил сключен договор от 28.06.2018г. за изготвянето на техническия проект. Научавайки за тези факти, ищецът предприел действия за доброволно уреждане на отношенията с О. - С. и подписване на конкретно споразумение, до каквото не се стигнало, поради което на 18.03.2019г. изпратил сигнал до КАБ с уведомление за извършеното нарушение на авторските му права, която по образуваното дисциплинарно производство се произнесла с решение №19/08.08.2019г., с което приела, че арх.Л. Л., изработвайки техническия проект – предмет на договора между ответниците, без предварителното писмено съгласие на ищеца и без да се информира от своя възложител за евентуални неуредени отношения с него, е извършил акт на нелоялна конкуренция, съставляващ дисциплинарно нарушение по чл.32 от ЗКАИИП, и му наложила дисциплинарно наказание „лишаване от пълна проектантска правоспособност за срок от 11 месеца“, което решение като необжалвано било влязло в сила. Вследствие извършеното от ответниците увреждащо действие – незачитането на авторското право на ищеца върху реализирания негов архитектурен проект, сключвайки договор за изготвяне и реализация на технически проект за ремонт, оборудване и обзавеждане на същата сграда, без да поискат писменото му съгласие за това, той претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се във възнаграждението, което би получил за проектиране на архитектурната част на новото задание на общината и за упражняване на авторски надзор при изпълнението му, за обезщетяване на които претендира ответниците солидарно да му заплатят сумата от 10000лв. за изготвянето на проекта и сумата от 5000лв. за упражняване на авторския надзор. Твърди от извършеното от ответниците нарушение за него да са произтекли и неимуществени вреди, тъй като, бидейки елиминиран по посочения начин да упражни правото си на автор при проектирането и изпълнението на новото задание, е засегнат неговия професионален престиж на изявен архитект, тъй като не би се съгласил това проектиране да се извърши по начина на одобрения нов проект, за обезщетяване на които претендира ответниците да му заплатят солидарно сумата от 15000лв. Обезщетенията се претендират със законната лихва от момента на одобряване на процесния технически проект и издадено разрешение за строеж – 15.08.2018г. С протоколно определение от 15.11.2021г. е допуснато на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска 3 досежно неговия петитум чрез увеличаване на размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди във връзка с изготвянето на проекта от 10000лв. на 15000лв.

С отговора на исковата молба ответникът О. - С. е оспорила исковете.

Твърди процесната сграда, в която се помещава общинската администрация, да е изградена без строителни книжа и да е със статут на търпим строеж по смисъла на пар.16,ал.1 от ПР на ЗУТ, за което е издадено удостоверение рег.

№39/01.08.2016г. Поддържа представените от ищеца с исковата молба три чертежа да не съставляват нито инвестиционен проект, нито част „Архитектура“ от такъв, същите да не са одобрени от съответния компетентен орган и въз основа на тях да не е издадено разрешение за строеж и то за процесната сграда, доколкото липсва и изискуемият се договор за възлагане на проектирането й, както и в тях да няма данни за проектантът - лицето, което ги е изготвило. Счита да не е извършил нарушение на авторското право, позовавайки се на нормата на чл.15,ал.2 от ЗАПСП, според която собственикът на сградата може да я разруши, преустрои, надстрои или пристрои без съгласието и противопоставянето на автора на проекта, в която връзка поддържа решението на КАБ да не е влязло в сила.

Ответникът „Р.“ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел по делото да са събрани надлежни доказателства за наличие на защитими авторски права на ищеца върху изработения от него архитектурен проект и реализираната въз основа на същия сграда, но да не се установява ответникът да е използвал неправомерно обекта на авторското право чрез осъществяването на архитектурно заснемане, каквото е извършено от трето неучастващо в производството лице, и такова по същество да не засяга авторското право, тъй като отразява действителното състояние на съществуващ обект, без в него да се внасят промени, за които е необходимо съгласие на създателя. Приел е да не е налице нарушение на авторското право и с оглед нормата на чл.42,ал.2 от ЗАПСП, според която, произведението, създадено по поръчка, принадлежи на автора му, освен ако в договора е предвидено друго, като поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано, освен ако не е уговорено друго, като при липса на ангажирани от ищеца доказателства, установяващи съдържанието на 4 уговореното между страните, следва, че те не са ограничили правото на поръчващия да ползва произведението, като не се установява използването на процесния архитектурен проект в документацията на обществената поръчка да е в противовес на целите, за които проектът е бил възложен от извършващия заснемането, респективно принципала О. - С..

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Пред настоящата инстанция спорна е както приетата за установена фактическа обстановка, така и правилното приложение на съответните на нея правни норми.

Със Заповед №1517/02.12.1980г. на зам.председателя на ОНС-ИК парцел III в кв. ** по ЗРП на гр.С. е предвиден за „ГНС и БКП“, в съответствие с което отреждане е построена и процесната сграда, ползвана и към момента от администрацията на О. - С., чието изграждане е приключило през 1987г., видно от приетото заключение на СТЕ от 16.06.2021г., приложеният Акт №*** от ********г. за публична общинска собственост и показанията на св.С. М., участвал в изграждането й. Проект за сградата не е съхранен в архивите на СЮБ, унищожени за периода от 1965г. до 1996г., съгласно Решение №387 от 24.07.1965г. на МС, според писмо изх.№*-**/19.02.2021г.

Според заключението на СТЕ, в предоставените на вещото лице съхранявани в архива към техническия отдел на общината кочани на разрешения за строеж, издавани в периода от 1981г. до 1987г., такова за процесната сграда не е открито. Поради това и тъй като в архивите на общината не е съхранен и проект за сградата, е издадено удостоверение изх.№39/01.08.2016г. за търпим строеж по пар.16,ал.1 от ПР на ЗУТ.

С исковата молба ищецът е представил архитектурни чертежи относно разпределението на първия етаж и относно източната и северната фасади на процесната сграда предназначена за ОНС и ОК на БКП-гр.С.. Във връзка с възражението на ответната община по отговора на исковата молба тези три чертежа да не съставляват нито инвестиционен проект, нито част „Архитектура“ по такъв, своевременно в първото редовно проведено на 08.03.2021г. съдебно заседание ищецът е представил заверени от него копия на 13 чертежа, представляващи архитектурен работен проект за 5 реализираните блокове „А“ и „Б“ на сградата на ОбНС и ОбК на БКП гр.С., както и на 11 чертежа, представляващи архитектурен работен проект за нереализираните блокове „В“, „Г“ и „Д“ на същата сграда. Във връзка с оспорване от страна на ответната община на съществуването на одобрен архитектурен проект за процесната сграда, ищецът е представил проекта относно блокове „А“ и „Б“ във вид на официално заверени преписи, съгласно задължението си по чл.183,ал.1 от ГПК, с което надлежно е удостоверено съществуването на оригинален такъв. Във всеки от архитектурните чертежи по този проект, изработени през м.юни.1980г. и през 1982г., според отразеното в тях, фигурира името и подписа на ищеца като архитект. В тях са посочени имената и на други подписали се архитекти, в каквато насока ответната община е възразила с отговора на исковата молба, но според показанията на единия от тях – св.Г. Г., той се е подписал в качеството му на председател на постоянния архитектурен съвет към СА, като фигурират подписи и на другите проектанти, които са съгласували проекта по ВиК и ел.частта и по конструкцията, но водещият архитект е главният проектант, в случая ищецът арх.С., като какъвто се е подписал, както и има подписи и на одобряващите проекта, а, според показанията на св.Щ. Г., който в периода 1976-1989г. бил зам.генерален директор на СМК-П., С. бил изработил проекта за процесната сграда и в качеството му на неин проектант присъствал на провежданите оперативки за обсъждане на проблеми по време на строителството. Показанията кореспондират на извършената от въззивния съд в съдебно заседание на 06.06.2022г. констатация по представените в оригинал проекти относно съдържащите се в тях данни, които в представените официално заверени копия от тях не личат.