Определение № 396 от 14.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20262100600405 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК и е образувано по частен протест на Районна прокуратура-Бургас, против определение № 16/02.03.2026г., постановено по ЧНД № 79/2026г. по описа на Районен съдАйтос. С протестирания съдебен акт първоинстанционният съд е отменил постановление от 13.10.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 237 ЗМ-41/2025г. по описа на РУ-Айтос при ОД МВР-Бургас, образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК и е върнато делото на прокурора за продължаване на процесуалноследствените действия, съгласно указанията на съда.

В протеста се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Настоява се за неговата отмяна и потвърждаване на постановлението за прекратяване.

Съдът, като прецени материалите по делото и наведените доводи, при преценка на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът на Районна прокуратура-Бургас е депозиран в срока на чл.243, ал.7 от НПК и е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Свидетелят С. Д. е собственик на УПИ № *** в с.Л., общ.Айтос, обл.Бургас. Свидетелите С. Д. и Н. Д. са съпрузи и собственици на съседния УПИ № *** в с.Л., общ.Айтос, обл.Бургас. Наказателното производство по ДП № 237 ЗМ-41/2025г. по описа на РУ-Айтос при ОД МВР-Бургас е образувано на 30.01.2025г. с постановление на Районна прокуратура-Бургас, ТО-Айтос срещу виновното лице за това, че на неустановена дата през лятото на 2024г. в имот, находящ се в с.Л., общ.Айтос, обл.Бургас, собственост на С. Ч. Д., в немаловажен случай, самоволно не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право – престъпление по чл.323, ал.1 от НК. В производството няма 1 привлечено лице в качеството на обвиняем.

През 2019г. свидетелят С. Д., поданик на ***, с разрешение за постоянно пребиваване в Република България, закупил два съседни имота от „М.“ ООД, ЕИК *********, находащи се в с.Л., общ.Айтос, обл.Бургас - УПИ № ***, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда и УПИ № ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.

На 05.01.2024г. свидетелят Д. продал УПИ № ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, на свидетелите С. Д. и Н. Д.. Водомерната шахта и водопроводните тръби, от които имотът на свидетелите Д. се снабдявал с вода, били разположени в имота на свидетеля Д. и преминавали през него.

Свидетелят Д. решил да предприеме застрояване в собствения си имот УПИ № ***. За целта внесъл в Община Айтос заявление с вх.№ 94-001660/27.06.2024г. за одобряване на инвестиционен проект за двуетажна жилищна сграда. Видно от писмо изх.№ 94-00-1660 /1/ от 10.07.2024г., главният архитект на Община Айтос е отказал одобряването на проекта, по причина, че в проектната документация по част „ВиК“ е представен, като съществуващ и предвиден за демонтиране водопровод ПЕВП ф32, за който няма данни да е осъществен с нужната проектна и строителна документация, и че не е учредено право на прокарване през чужд поземлен имот за същия водопровод. От писмо на „ВиК“ЕАД, във връзка със съгласуване на технически проект за обект „Двуетажна жилищна сграда“ в имота на свидетеля Д. се установява, че „ВиК“ ЕАД не възприема за съгласуване новия проект, като държи да се изпълни съгласуван технически проект, включващ реконструкция на площадкова водопроводна мрежа на съседния УПИ № ***, с техническото решение за изместване. Препоръчано е учредяване на право на преминаване, съгласно чл.193 от ЗУТ във връзка с предоставяне на разрешение за строеж.

Видно от писмо от 25.10.2024г. на Община Айтос, за строежа на жилищната сграда на свидетелите Д. е налице одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, като част от проектната документация по част „ВиК“ - „Ситуация-Външни ВиК връзки“ е съгласуван от „ВиК“ ЕАД - Бургас на 20.12.2008г.. По делото е приложено копие на чертеж „Ситуация-Външни ВиК връзки“, съгласуван от „ВиК“ ЕАД - Бургас на 20.12.2008г. от проекта на въведената в експлоатация сграда в УПИ № ***, кв.*** по плана на с.Л., община Айтос. С проекта се предвижда водозахранване чрез уличен тръбопровод с водомерна шахта, разположена в самия УПИ № ***, видно от самата скица.

В края на месец септември 2024г. свидетелят Д. преустановил подаването на вода, като физически прекъснал тръбата на тръбопроводното отклонение, което било построено в неговия имот към имота на свидетелите Д.. Преди прекъсване на тръбопроводното отклонение, същият съобщил за намеренията си на свидетелите Д., като освен това им изпратил и нотариална покана, с която предложил разрешение на съществуващото фактическо положение за негова сметка. Свидетелите Д. не са се отзовали на съобщението и нотариалната покана. В края на лятото на 2024г., т.е. преди водопроводът да бъде прекъснат от свидетелят Д., съпрузите Д. си били осигурили друг източник на вода – тръбен кладенец за битови нужди и напояване. След 2 прекъсване на водопроводното отклонение свидетелите Д. предявили негаторен иск по чл.109 от ЗС, по който било образувано гражданско дело по описа на Районен съд-Айтос за възстановяване на прекъснатото водопроводно отклонение на основание чл.109 от ЗС.

При установените фактически данни и във връзка с наведените със сезиращия прокуратурата сигнал, съдът изцяло споделя изводите на прокурора и първоинстанционния съд за липса на данни за престъпления по чл.143 от НК, 213а от НК, чл.170 от НК и чл.209 от НК, по изложените и в двата акта съображения за липса на съставомерност, които не намира за необходимо да преповтаря.

Според съда прекъсването на водозахранването от страна на свидетеля Д. не може да бъде обсъждано на плоскостта на престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Самоуправството е престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделните гражданите, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. За самоуправството, трябва да има възникнал спор за имуществено право - вещно, облигационно или друго някакво имуществено право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин на осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна, и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Видно от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. официални документи на компетентни административни органи, водоснабдяването на имота на свидетелите Д. не е следвало да се осъществява през имота на свидетеля Д., a чрез одобрено разрешение за строеж водопроводно отклонение, с което е трябвало да се спази законовото изискване зa незасягане на правото на собственост на свидетеля. Прекъсването на отклонението на водопровода от свидетеля Д. не може да бъде субсумирано под нормата на чл.323, ал.1 от НК, тъй като правото му да строи, в собствения си имот, не е било оспорвано от нито едно лице. Доказано е с изискуемите средства на НПК, че предприетите фактически действия от негова страна не са извършени самоволно, а във връзка с отказа на Община Айтос да му издаде разрешение за строеж за собствения му имот и след като е сигнализирал свидетелите Д. за намеренията си и изпращането на нотариалната покана до тях, с която е предложил разрешение на проблема за негова сметка, което от субективна страна изключва умисъла. Няма спор, че водопроводното отклонение през неговия имот е без законно основание, и препятства застрояването в него. Също така не може да вмени в задължение, на свидетеля Д. да поддържа водопровод без строителни книжа, в собствения си имот за обезпечаване на услуги на „ВиК“ ЕАД-Бургас, във връзка със задълженията на дружеството за водоснабдяване имота на Д., и при наличието на възможност това да се случи през наличната улица от юг, без особени затруднения и засягане на имота на свидетеля Д..

Ангажимента за водоснабдяване произтича от облигационните отношения между „ВиК“ЕАД и свидетелите С. Д. и Н. Д., като собственици на УПИ № ***, като и двете страни не са проявили никаква активност за промяна на съществуващото фактическо положение. Д. е водил многобройна кореспонденция и разговори с различните институции, и със свидетелите Д., 3 за намиране на разрешение на ситуацията. Последните са били наясно за незаконността на съществуването на водопроводното отклонение, захранващо имота им, тъй като същият е бил прекаран през имота на свидетеля Д. в отклонение на одобрената от Община Айтос проектна и строителна документация, с което на практика се осуетява застрояването на имота. Д. не са се отзовали на нотариалната покана на свидетеля Д., но и не са били лишени от водоснабдяване, тъй като още преди прекъсване на водопровода през м.септември 2024г., са се снабдили с алтернативен водоизточник. Те са имали възможност да предприемат правомерни действия, за да се водоснабдяват от „ВиК“ ЕАД, без да засягат собственостга на свидетеля Д., но са предпочели да предявят негаторен иск по чл.109 от ЗС, пред Районен съдАйтос за възстановяване на прекъснатото водопроводно отклонение, което принципно е ирелевантно за настоящия спор. В досъдебното производство, въпреки извършените многобройни следствени действия, не са събрани доказателства установяващи по безспорен и несъмнен начин извършване на действия по чл.323, ал.1 от НК, предвид на което настоящият въззивен състав споделя извода на прокурора, че събраните и обсъдени по-горе доказателства не могат, за да обосноват извод, че именно свидетелят Д. или друго лице са извършили противоправни действия, с които да са засегнали права на свидетелите Д. и да са осъществили състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Настоящият състав не намира причини за провеждането на каквито и да било други следствени действия в наказателното производство, нито необходимост да се изследват обстоятелства за хипотезата на чл.93, т.9 от НК, а и още по-малко да се съобразява решението гражданския съд по негаторната претенция, с оглед приложението на чл.323, ал.3 от НК, според който деецът не се наказва, ако след предупреждение на съответния държавен орган, възстанови първоначалното фактическо положение. По тези съображения настоящият въззивен състав не може да се съгласи с първоинстанционния съд, че досъдебното производство е било преждевременно прекратено, както и че прокурорът е следвало да изчака приключване на гражданския спор с влязло в сила решение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че районният съд неправилно е достигнал до извод, че постановлението от 13.10.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 237 ЗМ41/2025г. по описа на РУ-Айтос, образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК е неправилно. В този смисъл определението на Районен съд-Айтос по ЧНД № 79/2026г. следва да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура-Бургас потвърдено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16/02.03.2026г., постановено по ЧНД № 79/2026г. по описа на Районен съд-Айтос, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 13.10.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 237 ЗМ-41/2025г. по описа на РУ-Айтос при ОД МВР-Бургас, образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5