Решение № 69 от 18.04.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Свиленград, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20235620100656 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК - Бързо производство.

Образувано е по искова молба от Г. С. К., с ЕГН **********, с адрес ***********************************, срещу „Българска агенция по безопасност на храните“, с Булстат 176040023, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, с която са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Ищецът иска от съда да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено на основание чл.325, ал.1 т.12 от КТ със Заповед № ОТОСН057/19.09.2023 г. на Изпълнителния директора на БАБХ, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково при БАБХ. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника - работодател, и е имал сключен безсрочен трудов договор на пълен работен ден, за заемане на длъжността „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково при БАБХ. Със Заповед № ОТОС-Н057/19.09.2023 г. на Изпълнителния директора на БАБХ, връчена му на 22.09.2023 г., трудовото му правоотношение с ответника било прекратено, считано от 20.09.2023г., на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, във вр. с чл.5, ал.1, т.2 и т.11 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник на БАБХ, одобрен доклад с изх.№ I-2052/18.09.2023 г., вх. № 18157/18.09.2023 г. в ЦУ на БАБХ и утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково. В заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Ищецът счита, че посочената заповед не е издадена по предвидения в закона ред, издадена е и след преклузивните срокове по чл.194 от КТ. Ищецът счита, че заповедта е издадена от нелигитимирано по закон лице, не съдържа необходимите реквизити и не е мотивирана, като работодателят не бил спазил и изискванията по чл.8 от КТ. Заповедта била издадена в нарушение на закона, при нарушаване на трудовите права на ищеца. Претендира 1 разноски.

Ответникът представя писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло така предявените искове. Счита, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Г. С. К. е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на изискванията на материалния закон. Твърди, че в ъз основа на доклад с изх. № 12052/18.09.2023 г., вх. № 18157/18.09.2023 г. в ЦУ на БАБХ от Директора на ОДБХ – Хасково, работодателят е приел, че е налице необходимост от трансформация на заеманата по трудово правоотношение от ищеца длъжност „ старши специалист“ в отдел „Растителна защита“ и е определил тази длъжност за заемането й по служебно правоотношение. В доклада били изложени обстойни мотиви и била обоснована нуждата от извършваната промяна. Твърди, че извършената трансформация на длъжността е отразена както в длъжностното щатно разписание в сила от 19.09.2023 г., така и в поименното щатно разписание в сила от 20.09.2023 г. Излага подробни съображения относно законосъобразността на заповедта, спазване на изискванията по чл.8 от КТ и липсата на допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени доказателства - Трудов договор № ОТН-82/13.06.2022 г. и Заповед № ОТОС-Н037/01.08.2023 г. на Изпълнителния директора на БАБХ се установява и съдът приема за доказано, че в периода от 13.06.2022 г. до 20.09.2023 г. включително ищецът е работил при ответника БАБХ по трудов договор, за неопределено време, като е заемал длъжността „старши специалист“ в Отдел „растителна защита“ в ОБДХ Хасково при БАБХ. Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед ОТОСН057/19.09.2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 20.09.2023 г., като посочената заповед е връчена на работника на 22.09.2023 г.

Съгласно практиката на ВКС, единствената предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител, същата не се съкращава. Независимо дали при трансформацията на длъжността /при определянето й за заемане по служебно правоотношение/ са запазени всички основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по които ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила.

Спорният момент по делото е длъжността, която е заемал ищецът преди уволнението и преобразуването й по новото длъжностно разписание в сила от 19.09.2023 г.

По делото са представени длъжностни характеристики за длъжността „старши специалист“ /л.43/ и за длъжността „инспектор“ /л.47/, от които се извеждат трудовите функции на двете длъжности. По делото е изслушана и приета и съдебно-икономическа експертиза, като заключението на вещото лице е, че съпоставяйки преките задължения и за двете длъжности характеристики се вижда, че са запазени трудовите функции за длъжността 2

„старши специалист“ в длъжностната характеристика за длъжността „инспектор“ опредЕ. за заемане по служебно правоотношение, като допълнително са възложени още няколко задължения.

С оглед на гореизложеното Съдът, счита, че са не основателни възраженията н а ищеца, че заповедта е издадена от нелигитимирано по закон лице и не съдържа необходимите реквизити, както и не е мотивирана.

Както бе посочено по-горе, съдебната практика е непротиворечива и последователна в становището си, че уволнителното основание по чл.325, ал.1, т.12 от КТ_е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Само промяна в наименованието на длъжността, в случая от „специалист“ в „старши инспектор“, без промяна на основните трудови, би било основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ - в този смисъл е Решение № 182 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 479/2014 г. на ВКС, IV г. о. А според Решение № 137 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г. на ВКС, IV г. о., за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции.

В случая е налице валиден административен акт, утвърдено длъжностно разписание, с което заеманата до момента длъжност е опредЕ. за заемане по служебно правоотношение и това е единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото изчерпателно в процесната заповед основание – чл.325, ал.1, т.12 от КТ.

Предвид изложените мотиви, съдът приема, че уволнението на ищеца е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователеи и следва да бъде отхвърлен като такъв.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

Неоснователен се явява и обективно съединения иск за възстановяване на работа.

Правото на ищеца да бъде възстановен на преди заеманата длъжност е обусловено от признаването на обжалваната заповед за незаконна и нейната отмяна. Първият иск е преюдициален по отношение на иска за възстановяване на работа, поради което и с оглед неоснователността и недоказаността на първия обективно съединен иск, неоснователен и недоказан се явява и обективно съединения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски. Своевременно направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.08.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В конкретния случай предмет на адвокатска защита е гражданско дело – трудов спор, образувано по обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 344, 3 ал. 1, т. 1 и т. 2. Съгласно разпоредбата на 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 минималният размер на адвокатското възнаграждение по искове за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно, е не по-малко от размера на МРЗ за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Към датата на сключване на упълномощаване на процесуалните представители на ответника (17.10.2023 г.) установеният размер на МРЗ в страната възлиза на 780,00 лв. При тези данни, съдът намира, че съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, претендираният от ответника размер на адвокатски хонорар се явява прекомерен, поради което следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева (в този смисъл Определение 183/09.05.2016 г. по гр. дело № 1460/2016 на ВКС, III Г.О.). и 300 лв. експертиза

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. К., ЕГН **********, с адрес

*****************************, обективно съединени искове за признаване прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на заповед Заповед № ОТОС-Н057/19.09.2023 г. на Изпълнителния директора на БАБХ и за възстановяване на преди заеманата длъжност „старши специалист“ в отдел Растителна защита в ОДБХ Хасково при БАБХ, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН **********, с адрес *****************************да заплати на Българска агенция по безопасност на храните“ (БАБХ), с Код по Булстат:

176040023, с адрес: гр. София, район „Красно село“, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А , направените по делото разноски в размер на 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/ , от които 1600 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. за експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 18.04.2024 г., пред Окръжен съд Хасково.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4