Разпореждане № 1458 от 05.12.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1458 гр. Перник, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500635 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от З. Й. Пейчева, чрез пълномощника адв. П. П. от АК - София, срещу Решение № 459/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 3287/2022 г. на Районен съд – Перник, в частта, в която съдът не е признал на основание чл. 72, ал. 3 ЗС , правото на З. Й. П., да задържи недвижим имотПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/ землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, обл. Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД - 18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 384/триста осемдесет и четири/ квадратни метра, с адрес на имота: гр. Перник, ул. „*** № 5, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при граници /съседи/: ПИ ***, ПИ ***; ПИ ***, ПИ

***, номер по предходен план: 362, квартал: 7023, парцел I, и означен по плана за регулация и застрояване на гр. Перник, кв. „Драгановец” , утвърден със Заповед № III - 233 от 28.03.1977 г., като УПИ I - 362/първи за имот планоснимачен номер триста шестдесет и втори/, в квартал 23/двадесет и трети/ с площ от 419 /четиристотин и деветнадесет/ кв. м., при граници: от северозапад - улица „Добри Чинтулов”, от североизток - улица „***, от югоизток - УПИ II - 361 и от югозапад УПИ XXI - 360, заедно с разположената в имота СГРАДА с идентификатор ***/землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста четиридесет и три, сграда едно/, със застроена площ от 92/деветдесет и два/ квадратни метра, брой етажи: 3/три/, брой самостоятелни обекти в сградата: 3/три/, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна и с всички подобрения и приращения в имота с изключение на вторият етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор №***, находящ се в поземлен имот с идентификатор №***. по отношение на който е налице отказ от иск по чл. 233 ГПК до заплащане на подобренията извършени в имота 1 изразяващи се в ремонт на покрива на същия извършени от трето лице наемател, както и в частта относно присъдените съдебно-деловодни разноски между страните.

В останалата част - в която съдът е обявил за нищожна на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД упълномощителна сделка - обективирана в пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на нотариус Д.Т.Л.-нотариус в гр. М., Руска Федерация, обявил е за относително недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 121, том I , рег.

№ 1693, дело № 118/2022 г., сключен на 25.02.2022 г. при нотариус Р.М., като сключен от лице В. Б. С. без представителна власт, действало без да е надлежно упълномощено от ищците Д. В. Й. и П. В. Й., с който е прехвърлено правото на собственост на К. Б.

Н. и в частта, в която признал за установено по предявения от Д. В. Й. и П. В. Й. срещу З. Й. П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че Д. В. Й. и П. В. Й. са собственици на основание наследствено правоприемство на имот, находящ се в гр.

Перник, ул. „*** № 5, с изключение на вторият етаж от процесната жилищна сграда и е осъдил З. Й. П., на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на Д. В. Й. и на П. В. Й. владението на същия имот, решението е влязло в сила, като необжалвано.

На първо място, жалбоподателката възразява, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на жалбоподателката да задържи вещта с оглед направените разноски за подобренията по същата. Възразява се, че жалбоподателката не е знаела, че е придобила вещта от несобственик, поради което се явява добросъвестен владелец. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи основавайки се на установените по делото факти. В тази връзка, жалбоподателката възразява, че първоинстанционният съде дал неправилна квалификация на предявените искове. На следващо място се твърди, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката не е извършила претендираните разноски, като се излагат доводи по същество в подкрепа на възражението. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски за настоящото производство.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответната страна.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в срока по чл.

259 ГПК против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с разпореждането по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът 2

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за 29.01.2026г. от 10.50 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. да запазите имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1458 гр. Перник, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500635 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от З. Й. Пейчева, чрез пълномощника адв. П. П. от АК - София, срещу Решение № 459/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 3287/2022 г. на Районен съд – Перник, в частта, в която съдът не е признал на основание чл. 72, ал. 3 ЗС , правото на З. Й. П., да задържи недвижим имотПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/ землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, обл. Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД - 18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 384/триста осемдесет и четири/ квадратни метра, с адрес на имота: гр. Перник, ул. „*** № 5, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при граници /съседи/: ПИ ***, ПИ ***; ПИ ***, ПИ

***, номер по предходен план: 362, квартал: 7023, парцел I, и означен по плана за регулация и застрояване на гр. Перник, кв. „Драгановец” , утвърден със Заповед № III - 233 от 28.03.1977 г., като УПИ I - 362/първи за имот планоснимачен номер триста шестдесет и втори/, в квартал 23/двадесет и трети/ с площ от 419 /четиристотин и деветнадесет/ кв. м., при граници: от северозапад - улица „Добри Чинтулов”, от североизток - улица „***, от югоизток - УПИ II - 361 и от югозапад УПИ XXI - 360, заедно с разположената в имота СГРАДА с идентификатор ***/землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста четиридесет и три, сграда едно/, със застроена площ от 92/деветдесет и два/ квадратни метра, брой етажи: 3/три/, брой самостоятелни обекти в сградата: 3/три/, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна и с всички подобрения и приращения в имота с изключение на вторият етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор №***, находящ се в поземлен имот с идентификатор №***. по отношение на който е налице отказ от иск по чл. 233 ГПК до заплащане на подобренията извършени в имота 1 изразяващи се в ремонт на покрива на същия извършени от трето лице наемател, както и в частта относно присъдените съдебно-деловодни разноски между страните.

В останалата част - в която съдът е обявил за нищожна на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД упълномощителна сделка - обективирана в пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на нотариус Д.Т.Л.-нотариус в гр. М., Руска Федерация, обявил е за относително недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 121, том I , рег.

№ 1693, дело № 118/2022 г., сключен на 25.02.2022 г. при нотариус Р.М., като сключен от лице В. Б. С. без представителна власт, действало без да е надлежно упълномощено от ищците Д. В. Й. и П. В. Й., с който е прехвърлено правото на собственост на К. Б.

Н. и в частта, в която признал за установено по предявения от Д. В. Й. и П. В. Й. срещу З. Й. П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че Д. В. Й. и П. В. Й. са собственици на основание наследствено правоприемство на имот, находящ се в гр.

Перник, ул. „*** № 5, с изключение на вторият етаж от процесната жилищна сграда и е осъдил З. Й. П., на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на Д. В. Й. и на П. В. Й. владението на същия имот, решението е влязло в сила, като необжалвано.

На първо място, жалбоподателката възразява, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на жалбоподателката да задържи вещта с оглед направените разноски за подобренията по същата. Възразява се, че жалбоподателката не е знаела, че е придобила вещта от несобственик, поради което се явява добросъвестен владелец. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи основавайки се на установените по делото факти. В тази връзка, жалбоподателката възразява, че първоинстанционният съде дал неправилна квалификация на предявените искове. На следващо място се твърди, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката не е извършила претендираните разноски, като се излагат доводи по същество в подкрепа на възражението. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски за настоящото производство.