Определение № 470 от 26.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Варна, 26.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500143 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от адвокат П. Т. Т., процесуален представител на въззиваемата И. К. Д., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.№4589/24.06.2024г. за изменение на решение №84/23.05.2024г., постановено по в.гр.д.№143/24г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която Община Варна е осъдена да заплати на адвокат П. Т. Т. от АК-Варна, сумата от 1 000лв., представляваща възнаграждение за осъществена безплатно правна защита на И. К. Д. пред въззивна инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.В молбата се твърди, че неправилно съдът при присъждане разноски по реда на чл.38 от ЗА е определил възнаграждение под размерите по Наредба №1/04г. на ВАдвС, доколкото възнаграждение в размера по посочената наредба не би било прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, нито трудът на адвоката би се явил съществено надценен и несъответстващ на пазарните условия.Претендира се въззивното решение да бъде изменено в частта му относно разноските, като възнаграждението бъде увеличено на 3 000лв.

В срока, предвиден в чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна Община Варна не е депозирала отговор по молбата.

Производството по в.гр.д.№143/24г. по описа на ВАпС е образувано по подадена въззивна жалба от Община Варна против решение №51/15.01.2024г., 1 постановено по гр.д.№938/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което Община Варна е осъдена да заплати на И. К. Д. сумата 25 001лв., частично от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на бедрената шийка, закрито в дясно, причинено от спъване в разместени, неравни и липсващи плочки на тротоара и последвало падане, ведно със законната лихва от 13.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 1 918, 30лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото увреждане, ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

С решение №84/23.05.2024г., постановено по в.гр.д.№143/24г. по описа на ВАпС, гр.о., обжалваното решение на ВОС е изцяло потвърдено.

С отговора на въззивната жалба е претендирано определяне на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА за процесуалния представител на въззиваемата и осъждане на въззивника да го заплати на адв.П.Т./представен договор пред ВОС с уговорено възнаграждение по чл.38 от ЗА при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за всички инстанции/.В единственото проведено о.с.з. пред ВАпС процесуалният представител на въззиваемата не се е явил.

С решението си съдът е приел, че с оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда.Посочените в цитираната наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Спорът по настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства.Процесуалният представител на ответницата е депозирал отговор на въззивната жалба, но не се е явил в о.с.з.При преценка материалния интерес в производството/цена на исковете от общо 26 919, 2

30лв./, количеството на свършената работа и фактическата, и правна сложност на делото, която не е ниска, но не е и изключително висока, възнаграждението е определено в размер на 1 000лв.

Молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е допустима - подадена е в рамките на предвидения преклузивен срок/в случая в срока за обжалване на цитираното решение/, страната, която претендира изменение, има представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, обективиран в отговора на въззивната жалба/претендира се, съгласно посоченото в отговора, единствено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, в размер, определен от съда/.Разгледана по същество е неоснователна.Посочените в цитираната наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Според наредбата, при посочения материален интерес възнаграждението възлиза на 2 803, 54лв.Съдът приема, че при гореизложените обстоятелства - депозиран единствено отговор на въззивната жалба, неявяване в о.с.з./вкл. непредставяне на писмено становище по съществото на спора/, несъбиране на нови доказателства, невисока фактическа и правна сложност на делото, възнаграждение в размер на 1 000лв. съответства на вида и количеството на извършената работа от адвоката пред въззивна инстанция, фактическата и правна сложност на делото, пазарните условия и се явява справедливо и обосновано, поради което искането за неговото увеличаване до размера от

3

000лв. се явява неоснователно.Подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от адвокат П. Т. Т., процесуален представител на въззиваемата И. К. Д., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.

№4589/24.06.2024г. за изменение на решение №84/23.05.2024г., постановено по в.гр.д.№143/24г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските.

3

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4