Решение № 17 от 03.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110114456 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. В. Т. срещу Община Варна, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в с. ****:

I.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, изменена със заповед № 18-5281/23.05.2018 г. на Началник на СГКК Варна, урбанизирана територия, с площ от 514 кв.м., стар номер 30, квартал 14, парцел VII, при граници: ПИ***, ведно с построените в имота: 1.ВИЛНА СГРАДА със ЗП от 61.81 кв.м., РЗП от 105.06 кв.м. и избени помещения със ЗП от 38.65 кв.м, за която е издадено удостоверение за търпимост № АУ 220353КНС_001КНС/24.07.2014 г. от главен архитект на район „***", представляваща сграда с идентификатор ***по КККР и 2. Сграда с идентификатор ***по КККР, на един етаж, с площ от 31 кв.м.;

II. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, урбанизирана територия, с площ от 547 кв.м., стар номер ***, квартал ***, парцел **, при граници: ***, ведно с построените в имота сгради от допълващото застрояване: Сграда - гараж с идентификатор ***по КККР, на един етаж, с площ от 18 кв.м и Сграда с идентификатор ***по КККР, на един етаж, с площ от 7 кв.м, както и всички приращения и подобрения в имота.

В исковата молба се поддържа, че процесните имоти са придобити от ищеца на основание давностно владение в периода от 1993 г. до момента на исковата молба, като правото й е признато с Нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка ***, том ***. на АВ-Варна. излага, че двата поземлени имота са оградени с обща ограда от колове и мрежа, като вратата се намира в имот ***. Твърди се, че собственик на процесиите имоти е бил бащата на ищцата ***, починал на 19.05.1981 г. в с. Константиново, който от своя страна ги е имал по наследство от своя баща ***, починал 1959 г. в с. ***, признат за собственик по давност, въз основа на обстоятелствена проверка, с нот. акт No*** Излага, че тя е застроила имотите, като в първия поземлен имот са построени вилна сграда и стопанска постройка, а във втория –гараж и стопанска постройка. Сочи, че вилната сграда е построена още през 1994-1995 г. В имотите била извършила следните подобрения: има овощни 1 дървета: 2 праскови, 2 ябълки, 2 кайсии, 2 череши, 1 дюля, 1 смокиня; лозе 300 кв.м. и асма; езеро с лилии /З кв.м./; зеленчукова градина; резервоар за дъждовна вода - 27 куб. м., вкопан в земята на около 6 метра дълбочина. Сочи, че ответника с АОС № 6569/08.08.2011 г. вписан в АВ Варна - акт № ***г. Община Варна актува на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС/ДВ.бр.96/1999 г., процесния имот - стар номер ***, квартал ***, парцел VII с площ от 476 кв.м., като общинска собственост, а с АОС № 10069/22.02.2019 г. вписан в АВ Варна, а с акт № ***., актува ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Варна с площ от 515 кв.м., на основание чл.59 ал.1 ЗОС и се вписва се като собственик в КККР на гр. Варна; с АОС № 6570/08.08.2011 г. вписан в АВ Варна – Община Варна актува на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС/ДВ.бр.96/1999 г., процесния имот - стар номер ***, квартал ***, парцел ***с площ от 487 кв.м., като общинска собственост, а с АОС № 10070/22.02.2019 г. вписан в АВ Варна - акт № 1****г., актува ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Варна с площ от 547 кв.м., на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС и се вписва се като собственик в КККР на гр.

Варна. Счита, че актът за общинска собственост не може сам по себе си да легитимира Община Варна като собственик на процесиите имоти. Излага, че поради съществуващата правна привидност, че ответникът е придобил правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти за нея е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, за да получи съдебна защита на правата си, нормалното упражняване на които се смущава от ответника с претендираното право на собственост върху процесиите имоти. Иска се уважаване на предявения иск.

В депозирания от ответника отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, същата се оспорва. Поддържа, че искът е недопустим, както и неоснователен. Поддържа, че искът е недопустим, тъй като ищецът има интерес от предявяване на положителен установителен иск, а не на отрицателен такъв, доколкото с първия ще постигне целената защита в пълен обем. На следващо място счита, че не е налице правен интерес за ищеца от предявения иск, тъй като след изменението на ЗСПЗЗ през 1999 г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти. Едва след неговото влизане в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание на вещни права, и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ. Следователно преди влизането в сила на въпросния план спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права на основание, което се твърди, че се е осъществило след 1997г., респективно търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени, т.е. ищецът не може да реализира твърдяното придобивно основание.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС няма правопораждащо действие, няма правно значение моментът на съставянето на АОС, тъй като Община Варна е придобила правото на собственост върху имота ех lege. Поддържа се, че по отношение на имотите е приложим въведения с § 1 от ЗД на ЗС, последна редакция ДВ, бр. 7/2018 г. мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Следователно ищеца не е придобил имотите на основание давностно владение с начало на владението повече от десет години до предявяване на иска. Давност в негова полза не тече до 31.12.2022 г. и съответно към подаване на исковата молба не е изтекъл необходимия срок за придобиване по давност.

Поддържа, че притежава правото на собственост върху имотите, придобито ex lege, като са съставени Акт за общинска собственост № 6570/08.08.2011 г. за актуване на УПИ ***- *** и Акт за общинска собственост № ***/08.08.2011 г., за актуване УПИ VII - 30 с площ от 476 кв.м. на осн. § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Съгласно тази правна норма, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подобни градоустройствени планове, преминават в собственост на общината. Община Варна е придобила правото на собственост ех lege.; С акт за общинска собственост № 10069/22.02.2019 г., съставен на осн. чл. 59, ал. 2 от ЗОС, е актуван имот с идентификатор № ***с площ от 515 кв.м., а с акт за общинска собственост № 10070/22.02.2019 г., съставен на осн. чл. 59, ал. 2 от ЗОС, е актуван имот с идентификатор № ***с площ от 547 кв.м. Иска се 2 отхвърляне на претенцията.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Настоящата инстанция е сезирана с отрицателен установителен иск по смисъла на чл.

124, ал. 1 ГПК, предявен от Р. В. Т. срещу Община Варна, за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на недвижими имоти, находящи се в с.***, а именно: ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-181897/27.11.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, изменена със заповед № 185281/23.05.2018 г. на Началник на СГКК Варна, ведно с построените в имота: вилна сграда с идентификатор ***по КККР, за която е издадено удостоверение за търпимост № АУ 220353КНС_001КНС/24.07.2014 г. от главен архитект на район „*** и сграда с идентификатор ***по КККР; както и ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, ведно с построените в имота сгради от допълващото застрояване: сграда - гараж с идентификатор ***по КККР, със сграда с идентификатор ***по КККР, както и всички приращения и подобрения в имота.

Издаден е Акт №***за частна общинска собственост от 08.08.2011 г. за УПИ № ***, с площ от 487 кв.м., находящ се във в.з, „*** на основание § 42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС (об.

ДВ бр. 96/99), както и Акт № 10070 за частна общинска собственост от 22.02.2019 г. за ПИ с идентификатор ***по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от 547 кв.м., на основание 59, ал. 1 ЗОС, като е вписан и на по-рано съставеният АЧОС от 2011 г.

Издаден е Акт №***за частна общинска собственост от 08.08.2011 г. за УПИ № VII30, кв. 14, с площ от 476 кв.м., находящ се във в.з, „***на основание § 42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС (об. ДВ бр. 96/99), както и Акт № ***за частна общинска собственост от 22.02.2019 г. за ПИ с идентификатор ***по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от 515 кв.м., на основание 59, ал. 1 ЗОС, като е вписан и на по-рано съставеният АЧОС от 2011 г.

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *** видно от който ищцата е призната за собственик по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК по давностно владение и наследство на недвижими имоти, находящи се в с. ***, вилна зона „***, а именно: УПИ № ***с площ от 476 кв.м. и УПИ № *** с площ от 487 кв.м., при общи граници и съседи: север – парцел ***, запад – парцел***, изток – улица по регулация (тупик) и юг – парцел***и път.

Издадено е удостоверение за търпимост № АУ***г. на главния архитект на р-н „***“, досежно находящата се в УПИ № *** по плана на в.з, „***“, землище с. ***, общ. Варна вилна сграда със ЗП от 61,81 кв.м., РЗП от 105,06 кв.м. и избени помещения със ЗП от 38,65 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници на ***, починал на 26.02.1959 г., същият е оставил за наследници децата ***

След смъртта на ***, починал на 19.05.1981 г., последния оставил за свои наследници съпругата ***Т. и децата Р. В. Т. /настоящата ищца/, ***

По делото е допусната и изслушана СТЕ на в.л. Ж. Б., който сочи, че съобразно найстария кадастрален план за сегашната територия на в.з. „***“ от 1969 г., предназначението на земята, в която са попадали процесните имоти е била със земеделски характер, по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, като собствеността на имот № 50, в който са попадали основно имотите, е вписана на частното лице *** Съгласно кадастралния план от 1990 г., въз основа на който е изработена последващата карта, предназначението на територията, на която се намират процесните имоти е с урбанизиран характер, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ, а собствеността им е частна. Експертът излага, че по отношение на в.з. „***“ е приет първи и единствен РП от 1990 г., действащ и до момента, съгласно който парцели *** са предвидени за индивидуално вилно застрояване, а предназначението на територията е с урбанизиран характер, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ, а собствеността е частна. Посочено е, че между процесния имот с идентификатор ***/с площ от 514 кв.м./ и парцел*** /с площ от 489 кв.м./ по РП от 1990 г., както и на имот с идентификатор ***/с площ от 547 кв.м./ и парцел *** /с площ от 490 кв.м./, има различие по граници/площ, но между тях е налице частична идентичност за площта от 485 кв.м., респ. 489 кв.м., сочеща за съответствие с голямо 3 приближение. Вещото лице разяснява, че одобрената КККР от 2018 г. със Заповед № РД-181897/27.11.2018 г. на ИД на АГКК е действащият и понастоящем КП за територията на в.з.

„***“. За собственик на имотите в регистъра е вписан ответника Община Варна, на основание АЧОС № 70/12.08.2011 г. за имот с идентификатор ***и АЧОС № 81/12.08.2011 г. за имот с идентификатор ***, а предназначението на територията е урбанизирана. Излага, че не са налице изменения досежно индивидуализиращите процесните имоти белези, считано от КП от 2018 г. до изготвяне на експертизата /07.08.2023 г./, с изключение на основанието за собствеността ответника, а именно: АЧОС № 129/26.02.2019 г. за имот с идентификатор *** г. за имот с идентификатор ***. Посочено е в експертизата, че за територията на в.з. „***“ е била въведена устройствена зона „ОВ“, представляваща територия със съществуваща изграденост от вилни сгради и се развива постоянно/трайно застрояване, съгласно схемите към Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр. Варна и крайселищните територии на града от 1999 г., поради което зоната е включена в строителните граници на града, като в тези зони не се допускало изграждането на увеселителни заведения, дискотеки, както и складове и предприятия от всякакъв вид. Допълнително е посочено, че съгласно ОУП от 2012 г. за територията на община Варна, действащ и към настоящия момент, за територията на процесната вилна зона е въведена устройствена зона Жм2 – жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване. Експертът сочи, че не са налице данни за включване на части от обследваната територия на в.з. „***“ в блокове на ТКЗС, ДЗК или друго подобно образувание, както и предвид това, че останалите имоти във вилната зона са собственост на частни лица, то намира, че процесните имоти не са включени в блокове на ТКЗС, ДЗК или друго подобно образувание. В експертизата е изложено, че земята в границите на спорните имоти не е била държавна собственост и за нея не е издаван акт за държавна собственост, както и че не е била предоставяна за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и няма проведено производство по трансформиране на правото на ползване в такова на собственост. Вещото лице излага, че за процесните имоти не са налице данни както за наличието на започната реституционна процедура, така и за изработен/одобрен ПНИ за територията на вилната зона, поради което и няма и издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. На следващо място излага, че в.з. „***“ принадлежи към урбанизираната част от землището ***, с оглед на което процесните имоти няма как да бъдат земи по смисъла на чл.