Решение № 240 от 26.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20263100900109 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба на К. Н. Г. – ликвидатор на „Агрокар 1“ ЕООД, ЕИК 200731320 (в ликвидация), със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Тодор Влайков“ № 7, за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл. 625, вр. чл. 608 ТЗ, а в евентуалност с правно основание чл.

625, вр. чл. 742 ТЗ.

В молбата се излага, че дружеството не е извършвало търговска дейност от 11.09.2017 г., когато е починал неговият управител. Сочи се, че ликвидаторът не разполага с данни търговецът да е сключвал трудови договори. Поддържа се, че дружеството има изискуеми и непогасени по давност или по друг способ публичноправни задължения за осигуровки към ТД на НАП – гр. Варна в размер на 12 000 евро и задължения за възнаграждения към ликвидатора в размер на 13 000 евро. Излага се, че считано от 31.01.2026 г. търговецът не е в състояние да изпълни задълженията си, поради което е неплатежоспособен. Дружеството не е разполагало с имущество, а ликвидаторът не разполагал с данни то да разполага с каквито и да било активи. Моли за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост на дружеството.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

С влязло в закона сила на 28.02.2019 г. Решение № 83/22.1.2019 г. по т.д. № 1635/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна „Агрокар 1“ ЕООД е прекратено в хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и е открито производство по ликвидация на дружеството.

Видно от справка в Търговския регистър, с вписване рег. № 20190228133154 дружеството е обявено в ликвидация, като на 06.06.2022 г. с вписване рег. № 20220606151726 е обявена и поканата на ликвидатора до кредиторите на длъжника за предявяване на вземанията им в 6-месечен срок, съгласно чл. 267 ТЗ. До 1 изтичането на този срок не са подадени молби от кредитори за съществуващи задължения. Преди обявяване на прекратената дейност на дружеството през 2019 г., в ТР не са обявявани ГФО на дружеството за периода след 2009 г. до 2019 г., включително.

Установява се, че ликвидаторът е подал уведомление до ТД на НАП за подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника с вх. № 03000263019815/05.02.2026 г.

Съобразно приобщените по делото справки от ТД на НАП – Варна, публичните задължения на „Агрокар 1“ ЕООД – в ликвидация към централния бюджет за осигурителни вноски, НЗОК, ДОО, ДДС, такси към бюджета на съдебната власт и наказателни лихви към 13.03.2026 г. възлизат в общ размер на 545 659,70 евро, натрупани в периодите 01.12.2009 г. – 31.12.2009 г., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и 01.06.2022 г. – 31.12.2025 г. Образувано е изпълнително дело № 3110002047/2011 г. за събиране на публичните вземания, като за обезпечение на вземанията е наложен запор върху вземанията на ответника по банкова сметка, открита в „Инвестбанк“ АД, но видно от постъпилите писма от банката, сметката на длъжника е блокирана.

В представената от ликвидатора справка за задълженията на дружеството също са включени задълженията към НАП, които са свързани с търговската дейност. Дружеството има задължения освен към НАП и към Окръжен съд – Варна – за проведеното производство по реда на чл. 155 от ТЗ в размер на 55 лв. (за което по делото е приложен изп. лист от 01.03.2019 г. по т.д. № 1635/2018 г. на Окръжен съд – Варна), и към ликвидатора в размер на 13 000 евро за неговото възнаграждение.

В информационния масив на МВР – Сектор „Пътна полиция“ няма данни „Агрокар 1“ ЕООД да притежава МПС.

Няма вписвания, отбелязвания и заличавания за притежавани недвижими имоти от „Агрокар 1“ ЕООД, съобразно служебно извършена справка в Агенция по вписванията.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

На основание чл. 607а ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То се инициира, съгласно чл. 625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане.

В нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ е дефинирано понятието неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и 2 е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това число и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.

От събраните по делото доказателства съдът формира извод, че молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 ТЗ, доколкото длъжникът е търговец според чл. 1 ТЗ.

Налице е изискуемо публичноправно задължение към държавата в размер на 545 659,70 евро по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ въвежда презумпция, че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. А според презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите вземания, изброени в чл. 608, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ТЗ.

Съдът като съобрази, че търговецът не е изпълнил задължението си за заявяване на годишни счетоводни финансови отчети за последните три години преди подаване на молбата, тъй като в Търговския регистър изобщо няма публикуван ГФО на дружеството, намира, че допълнително събиране на доказателства относно динамиката на финансовото състояние на търговеца не се налага. Ликвидаторът не е установил наличности на активи, с които да може да покрие гореописаните претенции.

При липсата на отчетност се предполага, че дружеството не може да изпълни задълженията си поради влошаване на финансовото си състояние (чл. 608, ал. 2 от ТЗ). Наличието на непогасени публичноправни задължения към държавата, прекратяването на дейността на предприятието, както и липсата на данни за наличието на активи, които биха могли да послужат като обезпечение на задълженията му, налага извод, че за дружеството са налице сериозни затруднения, които имат траен и необратим характер.

Предвид горното съдът намира за установени предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, регламентирани в чл. 608, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, като същевременно липсват доказателства, които да опровергават фингираната неплатежоспособност, поради което подадената молба за откриване производство по несъстоятелност, се явява основателна.

Началната дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране обслужване на задълженията му. Ето защо съдът намира, че в случая за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи датата на влизане в сила на решението за прекратяване на дружеството по чл. 155 ТЗ по т.д. № 1635/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна и следващото от това откриване производство по ликвидация. Решението по посоченото дело е влязло в сила на 28.02.2019 г. и е вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър на същата дата.

3

С оглед комплексния анализ на тези факти и обстоятелства, съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност, следва да бъде определена към датата на влизане в сила на решението за прекратяване на дружеството, или към 28.02.2019 г.

Това е възможно най-ранната дата за констатирано от съда спиране на дейността (прекратяване дейността на търговеца), с което се прекратяват и органите му.

Предназначението на назначения в охранителното производство ликвидатор не е идентично с това на управителните органи на длъжника. Същевременно, публичните му задължения са натрупани през 2009 г., 2013 г. и 2022 г. – 2025 г., от което обстоятелство може да се направи извод, че в междинния период до прекратяване на неговата дейност дружеството е обслужвало публичните си задължения.

Поради евентуалността на заявяване на предпоставката свръхзадълженост за откриване производство по несъстоятелност и с оглед уважаване на молбата на основанието неплатежоспособност, искането за обявяване на свръхзадълженост не следва да се разглежда.

С оглед липсата на данни за наличието на бързо ликвидно имущество (което да може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноски), с протоколно определение от открито съдебно заседание на 29.04.2026 г., съгласно чл. 629б, ал. 1, вр. чл. 632 ТЗ, обявено в Търговския регистър на 07.05.2026 г., са приканени длъжникът и кредиторите да предплатят минимални начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 3200 евро за 6 месеца, в едноседмичен срок от обявяването му.

В указания от съда срок заинтересовани лица не са предплатили определената от съда сума за разноски по производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Имуществото, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което е необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Доколкото дружеството вече е с прекратена дейност по реда на чл. 155 ТЗ, не следва да се постановява прекратяване на дейността на предприятието съобразно разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ. Следва обаче да бъде постановено спиране на ликвидационното производство, на основание чл. 272а, ал. 1 ТЗ.

Предвид обстоятелството, че производството е образувано по молба на длъжника, на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ държавната такса следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределяне на имуществото, поради което дружеството – молител следва да бъде осъдено да заплати сумата от 127,82 евро, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С оглед горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Агрокар 1“ ЕООД, ЕИК 200731320 (в ликвидация), със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ № 7, с начална дата 28.02.2019 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Агрокар 1“ ЕООД, ЕИК 200731320 (в ликвидация), със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

„Тодор Влайков“ № 7.

4

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Агрокар 1“ ЕООД, ЕИК 200731320 (в ликвидация), със седалище и адрес на управление гр.