Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 13.06.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 218/2021
Вид
Решение № 63
Подписан
13.06.2022
В сила
29.06.2023
Състав
Ради Иванов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.395, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408, ал. 1,т. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. С., 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900218 по описа за 2021 година

Ищецът „Д.“ ООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“Захари Хаджигюров“ 19 чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. П.Д., е предявил иск по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу „З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ №2, за осъждането му да му заплати сумата 41743,65лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на настоящата искова молба 02.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебно - деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че с полица № 0307X0012923 от 27.02.2021г. в ответното дружество е сключен договор за имуществена застраховка “Каско” за л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер СВ4114РР, със срок на действие от 28.02.2021г. до 27.02.2022 г., при уговорено покритие клауза „П” - пълно „Каско“ на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка.

На 04.07.2021г., в гр.С., на ул.„Софийско шосе“, настъпва пътнотранспортно произшествие, при което процесния л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер СВ4114 РР е увреден. Водачът А.Г., макар и да се движи с разрешената за района скорост, при сухо време, но през тъмната част на денонощието, поради внезапно излязло животно на пътя, изгубва контрол при управление на процесния автомобил. Вследствие на това, автомобилът преминава през острова на кръговото движение и самокатастрофира от дясно на пътя.

В резултат на гореописаното събитие и подадено Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС”, в ЗАД „А.” е образувана преписка по щета № 42021030100156/2021г. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на 1 ответното дружество е настъпилото застрахователно събитие „авария“. Извършен е оглед на увредения л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер СВ 4114 РР.

С писмо с изх. № 100-3981/16.08.2021г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по преписка по щета №42021030100156/2021г., поради проява на „умишлени или с груба небрежност действия“ от страна на водача на застрахования автомобил, „който се е движил с несъобразена скорост, надвишаваща съществено максимално допустимата за конкретния пътен участък“, както поради „неизпълнение на задължение за ползване на застрахованото МПС с грижата на добър стопанин“. Ищецът не е съгласен с изводите на застрахователя, които са неоснователни и бланкетно изложени, като депозирал жалба с вх. № 100-3396/24.09.21г. до ответника.

Мотивирано са изложени фактите, че на водача А.С.Г. е издаден акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и управление на МПС с несъобразена скорост, а не по чл. 21 от ЗДвП за управление на МПС с превишена скорост.

Произшествието е възникнало, поради внезапното излизане на животно на пътя, което е изненадало водача Г. и предизвикало уплаха и преминаване през острова на кръговото движение. Същата се е движила с разрешената за мястото на настъпване на произшествие скорост, като внезапната поява на животното на пътя е довело до изменение траекторията на движение на МПС и настъпване на пътнотранспортното произшествие. Изразили са готовност водачът Г. и нейния спътник да изложат подробно фактите, свързани с механизма на настъпване на ПТП и да съдействат за изясняване на същия, но възраженията не са уважени и с писмо с изх. №100-4628/06.10.2021г. застрахователят повторно се произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „З." АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения от него юр.К..

Ответникът оспорва изцяло предявения срещу ЗАД „А.” АД иск по основание и размер.

Моли да му се присъдят направените по производството съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество „А.” по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.

Оспорва твърдението в исковата молба, че настъпилото събитие, представлява покрит риск по застраховка „Каско“ на МПС.

Ответникът твърди, че е реализиран риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т. 14.5 от Общите условия. Договорът за имуществена застраховка „Каско“ на МПС е доброволна застраховка, при която страните са свободни да уговарят както основанието за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна 2 отговорност. В т. 14.5. от Раздел IV „Изключени рискове“ на приетите от застрахования Общи условия, при които е сключен застрахователния договор, изрично е договорено между страните, че „застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие", т е. не може да се ангажира отговорността му за изплащане на застрахователно обезщетение. В съответствие с принципа за свобода на договаряне в гражданския оборот страните по застрахователния договор са свободни да уговарят основанието за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на застрахованото имущество по застраховка „Каско на МПС“, както и случаите, в които застрахователят не носи риска.

Съгласно българското законодателство имуществена застраховка “Каско” на МПС е доброволна такава и сключването й е инициирано от волята на лицето, което има застрахователен интерес. При подписване на застрахователна полица № 0307X0012923, упълномощено от ищеца лице е декларирало, че е получило, запознало се е и приема Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС на застрахователя. В Общите условия на застраховката предварително са договорени хипотези на изрично изключени от застрахователното покритие по полицата рискове. Това са събития, при които страните отнапред са се договорили, че са изключени от застрахователното покритие по полицата и в тези случаи застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение.

Хипотезите на изключен риск са различни и не се отъждествяват с хипотезите на неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования.

Понятието „груба небрежност“ не е легално дефинирано. По отношение на същото е формирана практика на ВКС, съгласно която се приема, че грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. От друга страна, управлението на МПС представлява дейност с повишена опасност, която изисква засилена степен на внимание от страна на застрахованото лице досежно пътната обстановка, пътните знаци и сигнализация, регулиращи движението по пътищата.

В хода на експертната проверка по доброволно заведената претенция пред застрахователя е установено, че единствена причина за настъпване на вредите са действията на водача на застрахования автомобил, който:

- в тъмната част на денонощието се е движил със скорост, по-голяма от максимално разрешената за съответния пътен участък;

- движил се е с технически несъобразена скорост, съобразно радиуса на завоя, в който е навлязъл, поради което е загубил контрол върху МПС;

- не е предприел действия по аварийно спиране с цел предотвратяване на ПТП При ликвидацията на щетата от експерти на застрахователя е установено, че в зоната 3 на кръстовището, където е настъпило ПТП, по посока на движението на автомобила, на около 80 м. преди мястото на катастрофата отдясно на пътя, има поставен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената 40 км./ч.“.

В тази връзка, твърди, че водачът на МПС се е движил със скорост, значително надвишаваща разрешената такава за съответния пътен участък, като същата е надвишавала критичната скорост за преодоляване кривата на завоя. Водачът на МПС е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при избраната скорост на движение, съобразно радиуса на завоя. Той обаче е имал техническата възможност да намали скоростта под границата на критичната преди завой или да намали скоростта до максимално разрешената. Това действие е следвало да се осъществи на достатъчно голямо разстояние, като по този начин е имал техническата възможност да предотврати ПТП.

Твърди, че водачът на лекия автомобил съзнателно, при избора си на скорост, сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП. Той е нямал техническа възможност да предотврати ПТП при избраната от него скорост на движение и съобразно радиуса на завоя.

Оспорва твърдението в исковата молба, че появата на животно на платното за движение е причина за загубата на контрол върху автомобила и настъпване на ПТП. Счита, че единствената причина за настъпване на произшествието е неправилно подбраната съобразно пътната обстановка скорост от водача на автомобила.

Както се приема от практиката на ВКС, изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като съдебната практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество /в този смисъл изрично в определение № 244/12.04.2011г. по т.д.№ 882/2О10г., II т.о. и др./.

На самостоятелно основание, твърди, че поведението на водача на застрахованото МПС представлява изключен риск по т. 14.11 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС. Съгласно цитираната разпоредба, „не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или ... неспазване на предписанията на компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др./. В случая, водачът на автомобила съзнателно не е съобразил поведението си с указанията на компетентните органи, съобразно допустимата скорост на движение в процесния пътен участък, движил се е със скорост, значително надвишаваща разрешената от 40 км./ч., загубил е контрол върху автомобила при навлизане в десен завой и е допуснал ПТП с материални щети.

При условията на евентуалност, твърди, че ответникът не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му 4 по чл.395, ал. 1 от КЗ, т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5. от Общите условия. Съгласно чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до настъпване на застрахователното събитие.

Видно от разпоредбата на чл.395, ал.1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съгласно ал. 4 на същия член, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнението на задължението по ал. 1 и само, ако е предвидил това в договора.

В т. 14.5. от приложимите към настоящия застрахователен договор Общи условия изрично е уговорено, че застрахователят не покрива щети, причинени от действия на водача, които са умишлени и при груба небрежност. В т. 50.2 и т. 50.3. от Общите условия пък е уговорено, че застрахованият има задължение да пази и ползва застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние, както и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на МПС от вреди, а по т. 50.5. е предвидено задължение да спазва стриктно правилата за движение съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Като последица в т. 50.9. от Общите условия изрично е регламентирано, че при неспазване на което и да е било задължение на застрахования по т. 50, застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на застрахователното обезщетение.