Решение № 138 от 01.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С.З., 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20215500501478 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на „О.*“ ЕООД чрез адв.Е.С. против решение № 91 от 21.05.2021г., постановено по гр.дело № 3471/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което се осъжда по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ „О.*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., да заплати на В. М. К. сумата от 610,00 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец май 2020 г., дължимо във връзка с изпълняваната от него при ответника длъжност „монтажник“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.09.2020 г., до окончателното погасяване. Присъдени са и разноските по делото.

Въззивникът О.*“ ЕООД, гр. С.З., счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения. Намира, че съдът неправилно е приел, че нямало извършено плащане на претендираната сума от дружеството към ищеца-въззиваем и нямало надлежно удостоверяване на факта на плащането. Излага подробни съображения. Сочи, че според първото и допълнителното заключение на назначената и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза, 1 въззиваемият К. е получил трудовото си възнаграждение за месец май 2020г., като трудовото възнаграждение му е начислено в счетоводството на дружеството и след направени удръжки му е изплатено нетното трудово възнаграждение в размер на 473,35 лева. Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си по чл.128, т.2 от КТ да заплати всички трудови възнаграждения на ищеца-въззиваем В. М. К.. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноските по делото.

Въззиваемият В. М. К., чрез пълномощника си адв.В.Л. от АК – Х.,взема становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради което моли тя да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Счита, че изложените в нея изводи не следва да се споделят, че съгласно съдебно-икономическата експертиза е получил трудовото си възнаграждение за месец май 2020г. Твърди, че може да се направи и категоричен извод, че претендираното трудово възнаграждение е било начислено в счетоводството на въззивника, но без да му е изплатено.

Моли съда да потвърди решението на първата инстанция, както и да отхвърли въззивната жалба. Претендира присъждане на направените разноски във въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Първоначално с исковата молба са предявени два обективно съединени осъдителни иска с правно основание в чл. 128, т. 2 КТ /претенцията за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв./ и чл. 224, ал. 1 КТ /претенцията за неизплатен неизползван платен годишен отпуск в размер на 90,00 лв./. В о.с.з. от 23 април 2021 г. ищецът извършил отказ от иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ /претенцията за неизплатен неизползван платен годишен отпуск в размер на 90,00 лв./ и с протоколно определение от същата дата производството по този иск е прекратено.Поради това предмет на делото е иск с правно основание в чл. 128, т. 2 КТ /претенция за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв./.

Ищецът В. М. К., твърди, че от 05.03.2020г. до 04.06.2020г. е бил в трудови правоотношения по трудов договор от

05.03.2020 г. с ответника „О.*“ ЕООД, като е изпълнявал длъжността 2

„Монтажник“, с договорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева.

Със Заповед № 27/04.06.2020 г. на работодателя - ответник на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 05.06.2020г. било прекратено трудовото му правоотношение с ответника. Заповедта била получена от ищеца на 04.06.2020г. Ищецът твърди, че не е получил трудовото си възнаграждение за месец май - 2020г. в размер на 610,00 лева. Освен това при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не бил изплатил и полагащите му се 3 дни неизползван от ищеца отпуск за 2020 г. в размер от 90,00 лева.Ищеца е отправил искане на основание чл. 128, т. 3 КТ, към работодателя, да му се издаде извлечение от ведомостите за заплати за неизплатените трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, но последния отказал да издаде искания документ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, сумата в общ размер на 700,00 лева, от която 610,00 лв. за неизплатено трудово възнаграждение за месец май - 2020 г. и 90,00 лв. за неизползван отпуск за 2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В доклада по делото е посочено, че неподаването на отговор на исковата молба не се дължи на особени непредвидени обстоятелства и доводите на ответника в тази връзка не се приемат.

Ответникът обаче в о.с.з. заема позиция, че исковете са неоснователни, тъй като трудовото възнаграждение за месец май 2020 г. е заплатено от ответника на ищеца, както и са му платени 9 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 година. Платени са му 610 лева заплата за месец май 2020г., както и 305 лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Тези възражения са допустими независимо от липсата на отговор на исковата молба, тъй като тези спорни факти вече са въведени от ищеца в исковата молба и подлежат на установяване в зависимост от разпределената доказателствена тежест. В този смисъл ответникът моли за отхвърляне на двата иска.

Безспорно установено е между страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор /така и трудов договор № 27/05.03.2020 г., л. 6 от делото/, че е работил реално през процесния период /така и присъствена форма, л. 33 от делото/ и че брутния 3 размер на месечното трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 610,00 лв. /така заключение на съдебно-икономическа експертиза, л. 66-67 от делото/.

Трудовият договор е бил прекратен на 04.06.2020 г. /вж. молба, заповед и уведомление до НАП, л. 34-36 от делото/. Била е извършена проверка от Инспекция по труда по сигнал на ищеца /писмо, л. 37-38 от делото/.

С оглед на изложеното, между страните по делото не е спорно, че за периода от 05.03.2020 г. до 04.06.2020 г. ищецът В.К. е бил ангажиран по трудово правоотношение с „О.“ ЕООД, по което е изпълнявал длъжността „монтажник“ и с място на работа - в обект на работодателя. От представения по делото трудов договор № 27/05.03.2020 г. се установява, че ответното дружество се е задължило да заплаща на ищеца основно месечно трудово възнаграждение възлизащо в размер на сумата от 610,00 лв., увеличено с 0,6% за всяка прослужена година, платимо ежемесечно. Не е спорно също така, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 1701 от 14.11.2017 г. на работодателя, считано от същата дата.

По делото за установяване на факта на заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за м. май 2020 г. в първо о.с.з. /след доклада по делото/ ответникът е представил платежна ведомост /л. 30 от делото/ и фишове за работна заплата /л. 32/, като във връзка с направеното от ищеца оспорване на платежната ведомост за м. май 2020 г., с твърдение, че не е подписал същата, за изясняване на това обстоятелство е изслушано заключение на съдебно почеркова експертиза /л. 44-61 от делото/ като нейното „заключение, обективирано на л. 7 от експертизата е, че подписа на платежната ведомост за м. май 2020 г. не е изписан/изпълнен от ищеца.

Отделно от това в о.с.з. вещото лице е категорично, че подписът във ведомостта от м. май 2020 г. не е изпълнен от ищеца, като на вещото лице е бил напълно достатъчен предоставеният сравнителен материал. Вещото лице посочва, че в случая автоподлог не само не е налице, но не е и възможен и в тази връзка е дал подробни разяснения. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени /фактически/ изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в.л. е изследвало пълно и задълбочено предоставената му документация и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-почеркова експертиза. Въпреки 4 направеното от ответника оспорване на експертизата с твърдението, че е налице автоподлог на подписа, ответникът не е поискал нова експертиза /вж. протокол от о.с.з. на 19 март 2021 г./.

От заключението на приетата по делото съдебно икономическа експертиза /неоспорено от страните/ се установява, че сумата за неизползван платен годишен отпуск от ищеца за 9 дни за 2020 г. е в размер на общо 305,00 лв., а неговото бруто трудово възнаграждение е в размер на 610,00 лв.

Платежната ведомост за м. юни 2020 г. /л. 75-76 от делото/, която ответникът е представил за установяване на плащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. на ищеца не е предмет на обсъждане поради отказа от иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

За да бъде уважен предявения осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ, следва да бъде установено наличието на следните факти при условие на кумулативност: 1. да е налице валидно трудово правоотношение между ищеца /качеството му на работник /служител/ и ответника /в качеството му на работодател/ за процесния период от време и относно посочената в исковата молба длъжност, 2. реално полагане на труд от страна на ищеца при ответника в процесния период, 3. претендираното трудово възнаграждение да е уговорено в заявения размер и 4. неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение според разпоредбите на чл. 242 - чл. 245 КТ.

Спорът по делото е сведен до факта има ли извършено плащане на претендираната сума от страна на ответника към ищеца и надлежно удостоверяване на този факт по настоящото дело.

Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора /лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице.

Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане.

Представената по делото ведомост за работна заплата за месец май 2020 5 г., която по отношение на заявения в исковата молба месец е подписана от ищеца, е оспорена. В рамките на открито производство по оспорване истинността /автентичността на подписа за служител/ на документа по делото са ангажирани специални знания посредством проведена съдебнографологическа експертиза. Заключението на съдебно-графологическа експертиза, която се кредитира от съдебния състав като категорично, професионално обосновано и категорично приемащо, че подписите за служител, положени за В. М. К. във ведомостта за заплата за месец май 2020 г. не е изпълнен от лицето, сочено за нейн автор. За да достигне до това заключение експерта е направил разбор на общите и частни признаци количество на движенията, форма на движенията, хоризонтална и/или вертикална разтегнатост на движенията, разположение на движенията, посока и други. Това заключение е било защитено от експерта в съдебно заседание, като същия недвусмислено заявява, че се е запознал с оригинала на ведомостта. Отделно от това на въпросите на ответника за наличие на подобие на някои признаци на подписа в.л. обясни, че това е напълно нормално с оглед стремежа за имитация на подписа. С оглед установената неистинност /неавтентичност в оспорената част/ на този документ - платежна ведомост за м. май 2020 г. в частта досежно подписа на ищеца и доказаното оспорване, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК настоящият съд изключва този документ /ведомост за м. май 2020 г., л. 30 от делото/ от доказателствата по делото Действително ответникът е оспорил заключението и изводите на в.л., повтаряйки твърденията си, че е налице автоподлог, но изрично е заявил, че не желае назначаване на нова експертиза.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd37b9c3-c131-4160-9879-6be7128e92b0