Решение № 295 от 23.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. гр. Хасково, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640103021 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от от ЗЗД от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, против С. Й. Д., ЕГН **********, от гр.Х., *******************************.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2022г. ответницата по делото сключила с ищеца Договор за потребителски кредит № 2678943. Дружеството изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя заем в размер на 1300 лева. Сумата била усвоена от ответницата при лихвен процент по кредита в размер на 20 % и годишен процент на разходите в размер на 21.94 %. Ответницата следвало да върне сумата по кредита на 15 месечни вноски.

Ответницата не направила нито едно плащане по договора. Непогасените задължения към 09.02.2023г. били в размер на 72.67 лева за главница за периода от 27.11.2022г. до 09.02.2023г.; 21.67 лева – договорна лихва за периода от 27.11.2022г. до 09.02.2023г. и 0.52 лева – обезщетение за забава /наказателна лихва за забава/ в размер на законната лихва за периода от 27.11.2022г. до 09.02.2023г. Обезщетението за забава било дължимо на 1 основание чл.2, раздел X „Забава“. Предсрочна изискуемост“ от ОУ към Договора. В случай, че съдът констатира недействителността на процесния договор запотребителски кредит № 2678943/27.11.2022г., на основание чл.23 от ЗПК, за ответницата щяло да възникне задължение да върне на ищеца чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница, без допълнително начислени на основание нищожния договор задължения, като договорни възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и др. В случая чистата стойност на кредита възлизала на 1300 лева. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 72.67 лева, представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 2678943/27.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2023г. до окончателното й изплащане, като в случай, че бъде установена нищожност на процесния Договор за потребителски кредит № 2678943/27.11.2022г., да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 1300 лева – главница, представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2023г. до окончателното й изплащане.

Ответницата счита предявения иск за неоснователен и моли съда да отхвърли същия, като й присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 2678943 от 27.11.2022г., се установява, че на посочената дата между С. Й. Д. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на сумата от 1300 лева, със срок на заема 15 месеца, платим на 15 месечни вноски, с първа падежна дата – 20.01.2023г. и последна падежна дата – 20.03.2024г. при ГЛП – 20.00 % и ГПР от 21.94 %. В чл.4, ал.1 от договора е уговорено, че ответницата следва да представи обезпечение по кредита, като на същата се предоставя избор от две възможности: 1/ банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2/ сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съгласно чл.4, ал.2 от договора, ако 2 ответницата не представи съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ищеца, респ. договорът няма да породи действие.

Не се спори по делото, че заетата сума е била усвоена от ответницата, както и това, че по договора не са били извършвани плащания от нейна страна, в каквато насока е и представената от ищеца Справка от 27.01.2025г.

С влязло в сила Решение № 856 от 15.11.2024г., постановено по гр.д. № 3168 по описа за 2022г. на Районен съд – Хасково, е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 2678943/27.11.2022г., сключен между С.

Й. Д., ЕГН **********, от гр.Х., *******************************, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4, Бизнес център „България“, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и е прогласен за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2022г. към договор за потребителски кредит № 2678943/27.11.2022г., сключен между С. Й. Д., ЕГН **********, от гр.Х., ******************************* и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4, Бизнес център „България“, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД е процесуално допустим. Разгледан по същество, е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Липсва спор по делото, че между ищецът „Кредисимо“ ЕАД и ответницата С. Й. Д. е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който същата е усвоила заетата сума.

Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по 3 своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С влязло в сила съдебно решение, както бе посочено по-горе, е прогласен за нищожен процесният Договор за потребителски кредит № 2678943/27.11.2022г., сключен между С. Й. Д. и „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, както е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия по аргумент от разпоредбата на чл.23 от ЗПК. В този смисъл, ищецът като кредитор принципно може да се легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената главница по заемния договор спрямо ответницата, в каквато насока е и неговото искане.

В случая не са изложени твърдения, респективно не са представени доказателства, ответницата да е извършвала плащания по процесния договор за кредит за погасяване на кредитното си задължение. Липсва спор и че е настъпил крайният срок по договора за кредит – 20.03.2024г., видно от инкорпорирания в самия договор за потребителски кредит № 2678943 от 27.11.2022г. погасителен план. В тежест на ответната страна е да докаже плащане на дължимите по договора суми, което не е направено. Следователно на присъждане подлежи неплатената сума за главница в размер на 1300 лева, която съобразно петитума на исковата молба, следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2023г., до окончателното й изплащане, като този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

При този изход на спора единствено ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата от 102 лева за държавна такса, съобразно доказателствата за реалното им извършване. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт и е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.

25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 100 лева, като взе 4 предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, приключване разглеждане на делото в две съдебни заседания и извършените процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото. С оглед изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо разноски в размер на 202 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А С.

Й.

Д.,

ЕГН

**********, от гр.Х.,

*******************************, да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, сумата от 1300 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл.23 от ЗПК, по Договор за потребителски кредит № 2678943, сключен на 27.11.2022г. между С. Й. Д. и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2023г. до окончателното й изплащане.

О С Ъ Ж Д А С.

Й.

Д.,

ЕГН

**********, от гр.Х.,

*******************************, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, сумата от общо 202 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Хасково в

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: М.П.

5