Решение № 158 от 08.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П. в присъствието на прокурора Ц. Г. Г. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9135 от 31.05.2023 год., постановено по гр.д. № 52899/2022 год. по описа на Софийски районен съд, Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Софийски апелативен съд, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, Върховен касационен съд, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2 са осъдени да заплатят при условията на солидарност на всеки един от ищците Б. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. С., кв. „С.“, ул. „С.“ № .., Л. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. ..., ап. ., С. И. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. ..., ап. ., М. Е. К., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Х.А.“ №.., ап. ., Т. П. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Д.“, ул. „П. п.“ № .., В. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Б.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., С. В.П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. „П.“ № ., на основание чл. 2б ЗОДОВ, сумата от 2290 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на съдебното производство по гр. д. № 14780/2012 г. по описа на СГС, I ГО, I състав, продължило седем години и един месец, ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като са отхвърлени исковете на всеки един ищец 1 за разликата над присъдения размер от 2290 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв.

Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Софийски апелативен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Върховен касационен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 са осъдени да заплатят на Б. Д. Ж., ЕГН **********, на Л. И. И., ЕГН **********, на С. И. Н., ЕГН **********, на М. Е. К., ЕГН **********, на Т. П. И., ЕГН **********, на В.

Й. П., ЕГН **********, на С. В.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от по 2.29 лв. – разноски по съразмерност по производството.

Ищците Б. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. С., кв. „С.“, ул. „С.“ № .., Л. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. ..., ап. ., С. И. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. ..., ап. ., М. Е. К., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Х.А.“ №.., ап. ., Т. П. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Д.“, ул. „П. п.“ № .., В. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Б.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .. и С. В.П., ЕГН **********, с адрес в гр.

С., ж.к. „Б.“, ул. „П.“ № . са осъдени да заплатят на Софийски градски съд, на Софийски апелативен съд и на Върховен касационен съд, сумата от 115.65 лв.

– разноски по съразмерност.

Срещу постановеното решение, в частта в която се уважават исковите претенции до размера от 2290 лева, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Софийски градски съд, чрез пълномощника му Д. Д. с доводи за частична недопустимост /по отношение на иска на С. П./, неправилност и незаконосъобразност. Излага, че правото на обезщетение за причинени неимуществени вреди е строго лично такова и неговата защита зависи единствено от преценка на носителя му. В случай на смърт неговия наследник може да продължи защитата в рамките на съдебното дело или съответно да прекрати защитата на правото. Излага, че съдебното производство по реда на чл. 2в от ЗОДОВ не е естествено и независимо от волята на пострадалия продължение на административното производство, поради което не е допустимо наследник да взима решение за съдебна защита за неимуществени вреди на пострадалия наследодател. Моли решението в частта, относно частично уважения иск на ищеца С. В.П. да бъде обезсилено.

Излага, че неправилно СРС е извел изводите си относно неразумната продължителност на производството, като се е позовал на коефициент на изчисление на средната продължителност на делата. Посочва, че критериите, въз основа на които се прави преценка, са установени от практиката на ЕСПЧ и включват преценка на брой инстанции, на които е разгледано делото, фактическа и правна сложност, поведението на компетентните органи, поведението на самия носител на правото, както и залогът на делото за лицето.

Тези критерии не са били взети предвид при разглеждане на 2 първоинстанционното дело. По същество прави искане да бъде обезсилено решението в частта, с която е присъдено обезщетение на ищеца С. В.П., да бъдат отхвърлени изцяло исковете като неоснователни, евентуално намалени присъдените обезщетения до размер, който да съответства на изискването на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са депозирани отговори на тази жалба.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Софийски апелативен съд срещу Решение № 9135 от 31.05.2023 г. по гр. д. № 52899/2022 г. по описа на СРС, 88-ми състав, в частта, в която са уважени предявените искове, съответно присъдени разноски. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни съображения, че при постановяване на решението, първоинстанционния съд е съобразил само общата продължителност на производството, но не се е съобразил с останалите предпоставки, които следва да се разгледат и съобразят кумулативно. Излага, че делото пред САС е продължило 7 месеца и 18 дни, от който срок следва да бъде приспадната съдебната ваканция. Пред касационната инстанция делото е продължило 7 месеца и 7 дни като не е съобразена отново съдебната ваканция. С оглед особено високата степен на фактическа и правна сложност излага, че делото пред СГС не се е забавило.

Оспорва метода на изчисление, който е използвал СРС за забава, прилаган от съдебната статистика, тъй като при него се уеднаквяват всички дела от съответния вид. Отправя искане обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност обезщетението да бъде намалено. Претендира разноски в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са депозирани отговори на тази въззивна жалба.

В срока по чл. 259, ал .1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство Л. И. И. и С. И. Н., чрез адв. М. Д.-К. и адв. Т. Е. срещу Решение № 9135 от 31.05.2023 г. по гр. д. № 52899/2022 г. по описа на СРС, 88-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди над размера от 2290 лева до претендирания от 10 000 лева. Излагат подробни съображения, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Посочват, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с практиката на ЕСПЧ. В обжалваното решение не е направена съпоставка със сходни дела за 3 размера на присъжданите обезщетения и не става ясно дали е приложен общоприет и обществено признат критерий за справедливост или чисто субективна преценка. Отправят искане да бъде отменено обжалваното решение в посочените части и да бъдат уважени предявените искове до пълния претендиран размер. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от СГС, с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от въззивниците – ищци в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ВКС на РБ, с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирани лица- ищци и ответниците по иска, в законоустановения срок, поради което същите се явяват допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че е налице забавяне на производството по гр. д. № 14780/2012 г. по описа на СГС от дата на образуване до приключване на производството с влязъл в сила окончателен съдебен акт – 7 години и 1 месеца и този срок е приет за неразумен.

В производството доказателства. пред въззивната инстанция не са събирани

Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на Л. И. И. и С. И. И.- Н. и основателност на жалбите на СГС и САС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

4

Съдът намира от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 14780/2012 г., по описа на СГС, I-1 състав е образувано на 05.11.2012 г. по искова молба с вх. № от 02.11.2012 г. от Т. П. И., С. Д. Д., Л. Р. Ф., Б. Д. Ж., Ж. Д. Ж., В. Й. П., И. В. П., М. Е. К., Л. Г. И., С. С.

П., М. А. П., А. А. П., П. А. П., А. Б. А., Г. К. З., Л. И. И. и С. И. Н. срещу ответниците Столична община, „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК ............ и Държавата. С исковата молба са предявени обективно кумулативно и субективно съединени установителни искове, с които е отправено искане до съда за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са титуляри на правото на собственост по отношение на реални части от два недвижими имота, възстановени им на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.

С разпореждане на съда от 06.11.2012 г. на ищците са дадени указания за представяне в 10-дневен срок на данъчна оценка за процесните недвижими имоти, във връзка с което по делото е постъпила молба с вх. № от 12.12.2012 г. от страните за издаване на съдебно удостоверение и продължаване на срока за изпълнение на указанията с един месец, като молбата е уважена с разпореждане на съда от 17.12.2012 г.

Исковата молба е оставена повторно без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса с разпореждане от 23.01.2013 г., като на 08.03.2013 г. по делото е постъпила молба от ищцата Т.

П. И. за освобождаване от дължимата държавна такса.

С разпореждане от 11.03.2013 г. съдът е освободил ищцата Т. И. от внасяне на държавна такса. Указанията на съда във връзка с държавната такса по делото са изпълнени от останалите ищци, за което са били представени доказателства.

На 20.03.2013 г. исковата молба е оставена отново без движение, като на ищците са дадени указания за вписването й ведно с уточнителна молба с вх.

№ 31994 от 18.03.2013 г. Исковата молба е била вписана на 10.04.2013 г., след което на 15.05.2013 г. съдът е разпоредил на ответниците да се изпратят преписи от исковата молба за отговор.

С разпореждане от 31.07.2013 г. отново е оставена без движение. В изпълнение на дадените указания ищците са депозирали молба от 08.11.2013 г., в която заявяват, че оттеглят молбата си от 18.03.2013 г., с която уточняват характера на исковите претенции като осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС.