Решение № 262101 от 31.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София,31.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15434 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ

(отм.).

Ищецът твърди, че на 20.11.2015 г. около 19:30 часа в района на 193.8 км. от път ПП I-1, Г.П.Г.управлявал л.а. Пежо, модел 407 с несъобразена скорост. Той загубил контрол на автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение. Там се движел л.а. Рено, модел „19”, управляван от Й.П.Д., с който бил реализиран удар. В резултат на произшествието починал Й.Д., който бил брат на ищеца. Двамата имали особено близки отношения, тъй като били останали без баща от малки и ищецът се грижел за по-малкия си брат. Ищецът твърди,че е страдал заради смъртта на брат си. Сочи, че към датата на ПТП за автомобила е имало валиден застрахователен договор за риска „ГО“, сключен с ответника.Претендира заплащане на обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лева – част от обща претенция от 50 000 лева,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание и размер и че е била налице трайна и изключително дълбока връзка между ищеца и починалия. Не оспорва, че е застраховател на сочения за виновен водач. Оспорва дължимостта на лихвата за забава, която смята за погасена по давност. Не претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Съгласно влязлата в сила присъда по НОХД №

227/2017 г. на СОС на 20.11.2015 г. на главен път Е-79, в участъка на 194-ти км., в района на гр.Ботевград, Г.П.Г., при управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо”, модел „407”, с рег. № *******, нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.21 ал.1 ЗДвП

- „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта на движение в км/ч.- за пътно превозно средство категория В- 50 км/ч. за населено място” като се е движил със скорост от 100 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Й.П.Д..

От приложените: акт за смърт, удостоверения за наследници и за родствени връзки е видно, че ищецът е едноутробен брат на починалия.

Не е спорно, че за автомобила Пежо 407, с рег. № *******, е сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество, със срок на валидност от 24.07.2015 г. до 31.07.2016 г.

Съгласно приетата СПЕ и показанията на в.л. д-р В.В.между ищеца и починалия е имало трайна емоционална връзка, изразяваща се във взаимна загриженост и подпомагане, като поради загубата на бащите, в предходни етапи тези отношения и на двамата придобили характер на „родителстване“ от страна ищеца към починалия Й.Д..

Смъртта на по малкия брат е причинила на ищеца остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство. Според експерта близостта между ищеца и починалия е била изключителна.

От разпита на свидетелката Е.Д.– съпруга на Й.се установява, че бащите на ищеца и на Й.Д., са починали когато били още малки,останали само с майка си, като ищецът като по голям се е грижил за пострадалия –по малкия. Преди катастрофата двамата са били много близки.Често си гостували, чували се по телефона, празнували заедно празници, а децата им прекарвали заедно ваканциите си. Ищецът е помагал на брат си преди смъртта му.Тежко понесъл смъртта му, бил в шок, впоследствие развил и диабет.Показанията на свидетелката съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК и установи, че се подкрепят изцяло от заключение на в.л. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Застрахователния договор относно л.а. Пежо 407, с рег. № *******(валиден от 24.07.2015 до 31.07.2016 г.), от отговорността на който е функционално обусловена отговорността на ответника е сключен при действието на КЗ (отм) и е безспорно, че за него се прилага част ІV от същия. Ето защо съдът приема, че в случая не са приложими разпоредбите на действащия КЗ в сила от 01.01.2016 г. с измененията и допълненията – парг. 95, парг. 96 и чл. 493а, доколкото същите не притежават обратно действие

Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.). По силата на разпоредбата увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „ГО“, има право да иска обезщетение за причинените вреди пряко от застрахователя.

За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи: 1/ че в резултат на виновно и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО“, страна по която е ответникът, е настъпила смъртта на Й.Д.; 2/ че ищецът е брат на починалия, с когото са имали особено близка връзка и поради смъртта му ищецът е претърпял вреди – болки и страдания.

Влязлата в сила присъда по НОХД № 227/2017 г. на СОС, задължителна по чл. 300 ГПК за настоящия съд, при разглеждане гражданските последици от деянието мотивира извода за наличие на непозволено увреждане, предизвикало по непредпазливост смъртта на пострадалия Й.П.Д.. Поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач е настъпило процесното ПТП, от което е починал пострадалия.

Съгласно задължителните указания дадени в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС № 4/1961 г. и в ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай следва да бъдат обезщетени. Реализирането на тази възможност е допустимо в изключителни случаи, при успешно доказване на факта на изградената особено близка и трайна житейска връзка, между починалото лице и ищеца и при настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето.Поради изложеното съдът приема, че ищецът –брат на починалия е активно легитимиран да предяви иска по чл. 226,ал.1 КЗ (отм) вр. парг.22 ПЗР на КЗ.

От събраните доказателства се установи, че между ищеца и загиналия му брат при ПТП е съществувала трайна, силна и емоционална връзка, основана на морална и материална подкрепа, споделеност, духовна и емоционална близост. Ищецът е поддържал контакт с брат си, оказвал му е и финансова помощ. От заключението на в.л. В. съдът установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от смъртта на по малкия брат, довели до разгръщане на остра стресова реакция и посттравматично разстройство с влошаване на съществуващите му заболявания и появата на диабет,които сочат силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене присъщите за родствената връзка болки и страдания

С оглед изложеното съдът приема, че ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат си от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по която застраховано лице е деликвентът. В тази насока и с оглед събраните доказателства исковете са доказани по основание.

По размера на обезщетението:

С решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, по преюдициално запитване на национален съд на страна-член на ЕС, СЕС приема че чл. 3 параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5Е трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от посочените в чл. 1, парг. 2 от Втората Директива 84/5 Е. В тази насока са и Решение от 14.09.2000 г. по дело Mendes Fereira и Delgaro

Coreira, С-348/98, т.40; Определение от 24.07.2003 г. по дело Messejana

Viegas, С-166/02, т.20 и Решение по дело С-300/10,т.30-31, задължителни по силата на чл. 633 ГПК.

С оглед изложеното съдът приема,че дължимото обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на ищеца подлежи на определяне по реда на чл.52 ЗЗД, т.с. извън лимита в парг.96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ. Това е така защото претенцията за застрахователно обезщетение, основано на застрахователен договор, сключен при действието на КЗ (отм) не попада в обхвата на разпоредбата на действащия чл. 493а, ал.4