Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 445 от 14.04.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 328/2024
Вид
Определение № 445
Подписан
14.04.2025
В сила
14.04.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. С., 14.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Л.я М. Руневска като разгледа докладваното от Л.я М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500328 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С решение № 38 от 24.01.2025 г. по в. гр. д. № 328/2024 г. по описа на СОС въззивният съд по жалби и на двете страни в първоинстанционното производство е обезсилил първоинстанционното решение в една част и е прекратил производството по делото в същата част, отменил е първоинстанционното решение в друга част и го е потвърдил в останалата обжалвана част, като е присъдил разноски в полза на ваззиваемите ответници в първоинстанциононото производство, а в полза на въззиваемата ищца в първоинстанционното производство е приел, че не следва да се присъждат разноски.

На 04.03.2025 г. е постъпила молба от въззиваемата - ищца в първоинстанционното производство за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане в нейна полза на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на ответниците в първоинстанциононото производство.

От въззиваемите - ответници в първоинстанциононото производство не е постъпило становище по молбата.

Съдът, като се запозна с молбата по чл. 248 ГПК, намира, че молбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество намира следното:

Съдът с въззивното решение не е присъдил разноски в полза на въззиваемата - ищца в първоинстанционното производство, въпреки че е било налице основание за това с оглед изхода на делото, поради което следва да измени решението в частта за разноските, като присъди такива.

Въззиваемата - ищца в първоинстанционното производство е депозирала списък по чл. 80 ГПК за сторените във въззивното производство разноски за 1 адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС и за държавна такса /чиито размер не е посочен в списъка, но се установява по делото, че е 25 лв./.

С молбата по чл. 248 ГПК се иска изменение на решението в частта за разноските само досежно адвокатското възнаграждение.

Въззиваемите – ответници в първоинстанционното производство са направили възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение /което не е било обсъдено в решението с оглед направения извод, че на въззиваемата - ищца в първоинстанционното производство не се дължат разноски/.

Доколкото сторените от въззиваемата - ищца в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение не са разграничени – не е посочено каква част от възнаграждението се дължи за защита по предявената от нея жалба и каква част – за защита по предявената от ответниците в първоинстанционното производство жалба, както и каква част се дължи за защита по исковете, предявени срещу всеки отделен ответник, въззивният съд приема, че сумата от 1200 лв. е платена поравно за защита и по двете депозирани по делото жалби, т. е. за защита срещу жалбата на ответниците в първоинстанционното производство сторените разноски за адвокатско възнаграждение са в общ размер от 600 лв. Това възнаграждение обаче е прекомерно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, съответно основателно е възражението на въззиваемите - ответници в първоинстанционното производство в този смисъл, поради което възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер съгласно действалата към датата на сключване на договора за процесуално представителство и защита Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този минимален размер в случай на отхвърляне на жалбата на ответниците в първоинстанционното производство изцяло би бил 460 лв., съответно съразмерно с отхвърлената част от тяхната жалба /т. е. за материален интерес по главните искове от общо 216 лв.; за акцесорните искове за обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба не се дължи отделно възнаграждение/ на въззиваемата - ищца в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 178.90 лв. с ДДС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 38 от 24.01.2025 г. по в. гр. д. № 328/2024 г. по описа на СОС в частта за разноските, КАТО

ОСЪЖДА В. Д. Г. с ЕГН **********, Н. В. Г. с ЕГН ********** и Д. В.

Д. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Д., Софийска област, ул. „М.Ш.“ № 30 да платят на Л. Д. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул.

„Х.Б.“ № 41, ет. 5, ап. 16 сумата от 178.90 лв. /сто седемдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени във въззивното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС 2 съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на В. Д. Г., Н. В. Г. и Д.

В. Д..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3