Определение № 21544 от 03.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21544 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 връзка чл. 130 ГПК.

Образувано е по повод на подадени от Р. Ж. Б., с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адвокат П. две частни жалби, както следва :

1./ частна жалба с вх. № 205777/21.06.2024 г., която има за предмет обжалване на определение № 21190 от 22.05.2024 г., което е постановено по гр.д. № 49016/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 167-ми състав, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по цитираното дело и е върната исковата молба с вх. № 186755 от 08.09.2022 г. на Р. Ж. Б., с ЕГН **********, която е послужила за образуване на производството по делото;

2./ частна жалба с вх. № 156049/05.05.2024 г., която има за предмет обжалване на определение № 14539 от 27.03.2024 г., което е постановено по гр.д. № 49016/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 167-ми състав, с което е допуснато изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по молба на ответника – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на определение № 21190 от 22.05.2024 г. постановено по същото гражданско дело, в частта му относно разноските, като същото е допълнено и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът - Р. Ж. Б., с ЕГН ********** е бил осъден да заплати в полза на ответника – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата в размер на 1 440 лв. разноски по делото, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

В първата жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение за прекратяване на делото е неправилно и трябва да се отмени. Жалбоподателят – Б. поддържа, че продължава да има правен интерес от предприетата искова защита и 1 спрямо нея не е осъществена хипотезата на чл. 130 ГПК. Посочва се, че действително Р. Б. се явява единствен наследник на ТЛП – В.А., съответно, че има качеството на длъжник по изпълнително дело № 1383/2014 г. водено по описа на ЧСИ-М. П., по което е била поискана, наложена и вписана възбраната, чието вписване е предмет на исковата защита осуетена с постановеното прекратяване, но същевременно трябвало да се отчита и обстоятелството, че правото на което се основава ответника – „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД ищецът да се негов длъжник, респективно да може да провежда изпълнение срещу имота с вписаната възбрана, след влизане в сила на решение по предявен и уважен иск по чл. 135 ЗЗД същото е изгубило действието си, а прогласената с него относителната недействителност на сделката за прехвърлянето му обвързваща само ищеца и ответника - „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД ще отпадне, като същия ще се счита за негова собственост по отношение на всички трети лица, респективно при липса на ипотечно право на другия ответник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД върху имота, то същия ще се яви несеквестируем по отношение този ответник. Трябвало да се има предвид и това, че към момента атакуваното с предявения иск вписване на възбраната не било заличено, като в тази насока по делото били ангажирани необходимите доказателства, съответно възбраната не е вдигната и продължава да обременява имота. Ако възбраната бъде заличена, то тогава без съмнение за ищеца ще отпадне интереса от водена на предявения иск за несъществуване на вписването й, но преди реализирането на подобно обстоятелство няма как този интерес да се смята за отпаднал. Изтъкват се и конкретни ограничения създавани пред ищеца от вписаната възбрана върху имота – липса на възможност да кандидатства за отпускане на социални помощи, добавки и пр. привилегии. Допълнено е и това, че трябва да се има предвид, че макар Я. Б. - брат на ищеца да е направил отказ от наследството оставено му от починалата – В.А., където попада и имота предмет на вписаната възбрана, то единствен титуляр на правото на собственост е станал - Р. Б.. Последният не е ограничен във времето откъм правото му да упражни отказ от наследство оставено му от починалата – В.А. и всеки един момент това може да бъде сторено, съответно няма как да се прави заключение, че той не е носител на правен интерес от водене на защита по предявен иск по чл. 88, във връзка с чл. 90, ал.

1, пр. 1 и пр. 2 ЗКИР. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщането му на СРС с указания за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.

Във втората частна жалба се правят оплаквания срещу правилността на позитивното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението за прекратяване на делото с допълване чрез присъждане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направени от ответната банка разноски за ползван адвокат. Въвеждат се аргументи за липса на надлежен документ за извършения разход за разноски, доколкото ангажираната по делото фактура била копие не от оригинал, а от друго копие на 2 документа, като същата е издадена не от ответната банка, а от адвокатско дружество.

Няма и представен договор за правна помощ, а от приложеното платежно нареждане не ставало ясно, дали сумата упомената в него е платена за покриване на разноски сторени от банката за участието й в прекратеното производство пред СРС. Напомня се, че разноски се присъжда само тогава, когато е доказано тяхното реално извършване, а именно в договора за правна помощ трябва да е указан вида на плащане, като ако този вид е чрез банков превод, то същото трябва да се удостовери с надлежен банков документ. Представяне на платежно нареждане от банката не е достатъчно за да се докаже, че сметката на получателя е заверена със съответната сума от 1 440 лв. Настоява се за отмяна на обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, като се приеме, че разноски не се дължат на ответника – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, защото не успешно доказано тяхното извършване.

С отговор на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от 31.03.2025 г. е взето отношение по подадената частна жалба с вх. № 205777/21.06.2024 г. срещу определението по чл.

130 ГПК за прекратяване на производството водено пред СРС по иск на Р. Ж. Б. за заличаване вписването на възбрана. Изтъква се, че това определение е правилно и трябва да се потвърди. От жалбоподателя се правели произволни тълкувания на законови разпоредби и приложени доказателства, като се правят собствени интерпретации, но същите не съответстват на закона и съдебната практика. Съвсем правилно от СРС било констатирано, че за ищеца – Б. липсва интерес от исковата защита упражнена посредством предявения за разглеждане иск, като за неговото съществуване съдът е длъжен да следи служебно и при констатиране, че такъв липсва, то трябва да прекрати инициираното производство, защото е налице пречка за неговото допустимо развитие. Обръща се внимание на първоначалните твърдения и искания на ищеца- Б. очертани в исковата молба, които са при съдържание, че ищеца не е собственик на имота, но вписаната по партидата му възбрана върху същия този имот създавала предпоставки трети лица да го считат за негов, а това не отговаря на истината, защото той не е титуляр на имота, а такъв е неговата майка. Именно при тези си твърдения е бил преценяван и правния интерес на ищеца от водене на предявения иск по чл. 88, във връзка с чл. 90, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗКИР. След настъпилата смърт на майка му обаче това фактическо положение се е променило и той вече не бил носител на изискуемия правен интерес обуславящ допустимостта на производството.

Изтъкнато е и това, че принципно за да има едно лице интерес от провеждане на искова защита по чл. 88, във връзка с чл. 90, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗКИР, то е необходимо да се изложат твърдения, че се засягат негови права, или пък не може да реализира свое право. В случая твърденията му, че е длъжник по изпълнително дело № 1383/2014 г. водено по описа на ЧСИ-М. П., както и че е собственик на имот с идентификатор *** не могат да обусловят за него правен интерес от водена на иск с посоченото правно основание.

3

С отговор на „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД подаден на 14.04.2025 г. се изтъква, че частна жалба с вх. № 205777/21.06.2024 г. е допустима, но неоснователна. Поддържа се, че към ищеца – Б. към момента не се извършват никакви ефективни изпълнителни действия по изпълнително дело № 1383/2014 г., защото същото е спряно в резултат на допуснато по негово искане обезпечение с такава мярка.

Жалбоподателят продължавал да бъде длъжник на

„ИНВЕСТИЦИОННА

КОМПАНИЯ“ АД, като същия е и собственик на имот с идентификатор ***, като за него е проведено производство по чл. 135 ЗЗД, като е налице влязъл в сила съдебен акт от м.11.2019 г. Прекратяването на производството с предмет предявен иск по чл. 88, във връзка с чл. 90, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗКИР било достатъчно добре аргументирано от СРС. Аргументите на Р. Б. имат еднотипен характер, а именно сочи се, че този имот единствено негово жилище и не може да бъде предмет на принудително изпълнение, респективно че е собственик на имота е трето лице и кредитор на Б. не може да извърши публична продан на същия.

С отговор на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от 13.06.2025 г. е взето отношение по подадената частна жалба с вх. № 156049/05.05.2024 г., като същата се оспорва и се иска тя да бъде оставена без уважение. Сочи се, че съвсем правилно СРС е допълнил с определението си по чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 21190 от 22.05.2024 г., като е присъдил разноски в полза на банката в размер на 1 440 лв. – адвокатски хонорар. С категоричност от представените по делото доказателства се установявало, че посочения хонорар е заплатен от страна на банката в полза на адвокатското дружество, чиито представител е осъществил процесуалното представителство по делото и правилно СРС ги е присъдил като разноски по смисъла на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Конкретизира се, че в ангажираната фактура бил цитиран номера на гр.д., по което е оказана адвокатската услуга, а така също и безспорни доказателства за заплащане на фактурираната услуга в размер на 1 440 лв. Аргументите срещу произнасянето по чл.

248 ГПК развити в частната жалба на Р. Б. били интерпретации и тълкувания по принципни въпроси свързани с ангажиране на отговорността за разноски, които не били подкрепени от никакви доказателства.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба с вх. № 205777/21.06.2024 г. е подадена в рамките на установения от ГПК срок за обжалване /на 21.06.2024 г. при започнал да тече седмичен такъв, считано от 14.06.2024 г./ по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице /ищец, чиято искова молба е върната, а производството инициирано с нея прекратено/ и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /преграждащо определение по чл. 130, ГПК/, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

4

СРС е сезиран с искова молба от 08.09.2022 г. от Р. Ж. Б., с ЕГН ********** срещу „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като е предявен иск с правно основание чл. 88 връзка чл. 90 ЗКИР връзка чл. 537, ал. 2 ГПК за установяване, че е извършено нищожно/недопустимо вписване на възбрана с рег. № 6052/10.02.2020 г. в СВ-София, тъй като не подлежи на вписване обстоятелството относно налагане на възбрана върху недвижим имот с идентификатор ***, собственост на В.Б.А., по персоналната партида на ищеца.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно наличието на пороци във връзка с наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ ½ идеална част от апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, с идентификатор ***, вписана в Служба по вписванията по персонална партида на ищеца с оглед изпълнително дело № 20148510401383 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 при КЧСИ. Сочи, че направеното от взискателя „Инвестиционна компания“ АД искане за налагане на възбрана е обусловено от влязло в сила решение, по силата на което извършеното от ищеца дарение на процесния недвижим имот е признато за относително недействително спрямо кредитора. Твърди, че към момента на образуване на изпълнителното дело процесната идеална част, върху която е вписана възбрана е собственост на В.Б.А.. Поддържа, че въпреки настъпилата относителна недействителност на извършените от него разпоредителни действия с процесния имот, същият не става обратно негова собственост, поради което вписаната възбрана по персоналната му партида върху недвижим имот, който не е негова собственост е недействително. Излага доводи, че от вписаната възбрана се ползва и ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД, в полза на когото е учредена договорна ипотека върху процесния имот, тъй като ответникът е присъединен кредитор в образуваното изпълнително производство. Поддържа, че доколкото имотът не е негова собственост, вписаната по партидата му възбрана няма да породи действие както спрямо него, така и спрямо действителния собственик на имота. Поддържа, че извършеното вписване е недопустимо, тъй като взискателят не е легитимирано лице да иска вписване на възбрана по персоналната партида на ищеца, както и че е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство, съответно че вписването е в противоречие с чл. 36 ПВп, доколкото не е извършено по персоналната партида на собственика на имота.