Решение № 20 от 24.01.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ловеч, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200098 по описа за 2024 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №6971803 издаден от ОД на МВР Ловеч на С. Х. Б., ЕГН ********** при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, в качеството му на законен представител на фирма ********, ЕИК *******, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 23.10.2022 год. в 13.14 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в землището на с. Микре, с АТСС СПУКС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС ******“, вид лек автомобил с рег. № *********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 63 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, първоначално е била подадена жалба от ********, ЕИК *******, представлявано от С. Б., която е оставена с Разпореждане №98/03.02.2024 г. без движение, като е прието, че ЕФ е издаден на името на С. Х. Б., ЕГН ********** при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП и следва да бъде подадена от него, а не от ЮЛ, като е даден 7 – мо дневен срок на последния да отстрани нередовностите на жалбата, като потвърди действията по подаване на жалбата. В дадения от съда срок, видно от молба с вх. №5240/14.05.2025 г., ведно с приложена жалба, С. Х. Б. е отстранил нередовностите на жалбата против процесния ЕФ, като с разпореждане от 31.05.2024 г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. С жалбата жалбоподателят Б. моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени 1 нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че е нарушен чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението се твърди, че е извършено на 23.10.2022 г., а ЕФ е издаден на 10.01.2024 г. Сочи, че в ЕФ не е направено пълно и подробно описание на нарушението, което АНО изтъква, че е извършено от него, както и че не ставало ясно къде е въведено соченото ограничение на скоростта с пътен знак В26, като излага, че в рамките на посочения географски регион, към посочената в ЕФ дата, пътен знак с ограничение на скоростта не е поставян.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.). Видно от отразеното в депозираното от АНО съпроводително писмо с рег.

№906000-1836/01.02.2024 г. /вх. №1379/02.02.2024 г./ на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, което е прието и вложено като доказателство по делото, в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ. По делото е представена от АНО извадка от АИС АНД, в която е въведена дата на връчване 11.01.2024 г. Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая единствените ангажирани такива са 1 бр. извадка от АИС АНД, от която е видно, че АНО приема за дата на връчване на процесния ЕФ дата 11.01.2024 г., но доказателства в тази насока не са ангажирани, съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е 2 допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че с процесното МПС е извършено административно нарушение, което е квалифицирано по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 63 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 13 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 81 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство. От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 66 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 63 км/ч, като тази скорост е отразена в обжалвания ЕФ, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост.

Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), като правилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в която е регламентирана забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място. Тази забрана е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата при които се твърди, че е извършено нарушението, се установява, че същото е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч), като е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д – 11, което те се споделя от настоящата инстанция. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл.21, 3 ал.2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на обжалвания ЕФ. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата.

При положение, обаче, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока, още повече, че изрично АНО е квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна водача на процесното МПС е управлявал моторното превозно средство, със скорост от 63 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управлението на процесния автомобил е било засечено с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГИСИС от 17.05.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №120CD3D, поради което направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателят се явяват неоснователни. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, 4 записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.