Определение № 189 от 07.04.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 06.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20223000500138 по описа за 2022 година намира следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба, подадена от А.Я.А. от с. Тутраканци, общ. Провадия чрез адв. Кр. К. от АКВарна, против определение № 260070/17.02.2022г., постановено по гр. д. № 482/19г. по описа на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 260530/27.01.22г., в частта й, в която е обективирано искане за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 260401/03.12.21г. по делото, и е оставена без разглеждане същата молба, в частта й, с която е направено искане за допълване на определение № 260401/03.12.21г. по делото, в частта му за разноските. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и в двете му части, поради което се претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне.

Изложено е, че по първоинстанционното дело съдът в свои определения допуска една и съща очевидна фактическа грешка като вместо имената на ответника А. и действителната цена на предявения иск, са посочвани имената на друго лице и друга цена на иска – така в определение № 260071/02.07.21г., с което производството по делото е било спряно и с определение от 03.12.21г., с което производството по делото е било прекратено. По молба на ответника А. очевидната фактическа грешка в първото от двете определения е била поправена с определение № 260273/27.07.21г. Изложено е, че в средата на м. 12.21г. адв. К. е бил посетен от призовкар на съда със съобщение с приложен препис от определение от 03.12.21г. за прекратяване на производството по делото, но поради обстоятелството, че в същото вместо имената на неговия доверител А., неговият ЕГН и точен адрес, както и действителната цена на иска, са били посочени други данни. Поради това адв.

К. не е получил това определение. На 26.01.22г. същият се явил в деловодството на съда, за да прегледа материалите по делото с оглед 1 определената от съда дата за открито с.з. на 16.02.22г. и тогава установил, че въз основа на направен отказ от иска от ищеца, е било постановено определението от 03.12.21г., което той не е получил редовно. Поради това се поддържат като допустими и основателни и двете искания – за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските. Счита се, че молбата по чл. 248 от ГПК е била своевременно депозирана, тъй като определението, чието допълване в частта за разноските се претендира, не е получено от страната. Счита се, че нормата на чл. 51, ал. 3 от ГПК е неприложима в случая, тъй като адв. К. не е отказал да получи съобщението, а го е върнал в цялост поради изложените мотиви.

Освен това във върнатото в цялост съобщение не е била отбелязвана дата от адв. К., за да не текат законните срокове за обжалване и предприемане на други процесуални действия.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна КПКОНПИ, гр. София чрез надлежен процесуален представител, с който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че съобразно отбелязването във върнатото в цялост съобщение, адв. К. не е приел, т.е. е отказал да получи съобщението, ведно с преписа от определението с мотива, че последното е грешно. Отказът е надлежно удостоверен на 14.12.21г. Поради това и на осн. чл. 51, ал. 3 от ГПК се оспорват като неоснователни твърденията, че определението не е било връчено. В условията на алтернативност се поддържа, че е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка в прекратителното определение по делото, която следва да се отстрани. Освен това по искането за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, се поддържа направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, тъй като последното е било прекратено, не са събрани всички доказателства по делото и спорът не е бил разгледан по същество.

Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем и в двете му части съдебен акт. Същата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното дело е приключило с постановяването на определение № 260401/03.12.21г., с което „прекратява производството по гр.д. № 482/19г. на ВОС поради отказ от иска и на осн. чл. 233 от ГПК“.Указано е на страните, че определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред ВАпС. В мотивите на този съдебен акт неточно е било посочено, че производството е било образувано по искане на КПКОНПИ против П.С.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.

Провадия, ул. „Измътец“ с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ и цена на иска от 2 196 843.36 лв., вместо верните обстоятелства – че искът на КПКОНПИ е против А.Я.А., с друг ЕГН и адрес, и с цена на иска от 387 472.90 лв. (подобна грешка е била направена от съда и в предходното му 2 определение от 02.07.20, с което производството по делото е било спряно на осн. чл. 631 вр. чл. 633 от ГПК, но която по молба на страните е било отстранена с определение от 27.07.20г.).

Изпратеното до ответника А. чрез процесуалния му представител адв.

К. съобщение, ведно с приложено препис от определението от 03.12.21г., е върнато в цялост в съда със саморъчното отбелязване и подпис на адв. Кр. К., че „Приложеното определение е грешно“ (л. 447). Призовкарят Д.Д.И. е удостоверила, че горното е станало на 14.12.21г. На 16.12.21г. окръжният съдия е постановил разпореждане върнатото в цялост съобщение с определението да се приложат към делото и да се считат за редовно връчени.

На 27.01.22г. адв. К. като процесуален представител на ответника А. е посочил, че на 26.01.22г.е направил справка по делото и установил наличието на определение от 03.12.21г. за прекратяване на производството по делото, в което имената и други данни за ответника и цената на иска са били сгрешени и поради това същото не е било надлежно получено чрез върнатото в цялост съобщение. Представен е бил списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването на разноски по делото. Отправени са били искания за поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 03.12.21г. с изписване в мотивите на верните данни за ответника и цената на иска, както и за присъждане на разноските по делото съобразно представения списък. С обжалваното определение от 17.02.22г. съдът е оставил без уважение първото искане и е оставил без разглеждане второто (поради подаването на молбата по чл. 248 от ГПК след изтичане на преклузивния срок).

От изложените по-горе е видно, че е отправено искане за извършването на поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в мотивите към определението № 260401/03.12.21г., които се изразяват в това, че неправилно са били посочени имената и другите лични данни на ответника, както и цената на предявения иск, по отношение на който е бил извършен надлежен отказ от ищеца, като не са изложени твърдения , тези грешки в мотивите да са намерили отражение и в диспозитива на постановеното по делото определение. А и видно от самото определение, че диспозитивът му отразява надлежно формираната воля на съда да бъде прекратено производството по делото поради надлежно извършен отказ от иска от ищеца. С оглед на това молбата действително се явява неоснователна по следните правни съображения: съдебният акт (решение или определение), с който съдът се произнася по повдигнатия пред него спор, има съдържанието посочено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК , съответно чл. 254, ал. 2 от ГПК. По силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК , съответно чл. 254, ал. 1 от ГПК съдът е задължен да изложи мотиви към постановения от него акт, в които да отрази начина на формиране на волята си така както тя е намерила външен израз в постановения акт. Мотивите обаче не са част от акта, а са приложение към него. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК , касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК , но не и в мотивите към тази част.

3

Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на съда. Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля. В случаите, когато съдебният акт подлежи на обжалване, при несъгласие с него всяка една от страните би могла да го обжалва като същевременно с това поиска постановяването на нов акт със същите, различни или изменени мотиви. Страната обаче не може да обжалва само мотивите, когато произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен интерес от това. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество и затова не представляват част от него, а само както се посочи по-горе отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК , представлява изрично изразената воля.

Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята. При това разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи без каквито и да са допълнителни преценки.

Затова мотивите към постановения съдебен акт не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите само в тях очевидни фактически грешки са без правно значение. Наистина в определени случаи, когато допуснатата в мотивите на съдебния акт очевидна фактическа грешка намира отражение и в диспозитива на същия е допустимо да бъде извършена поправка и на мотивите на акта. В случая обаче се иска поправка на очевидни фактически грешка в мотивите към постановеното по делото определение от 03.12.21г., която обаче не е намерила отражение в диспозитива на определението и затова не подлежи на поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК (в този смисъл са изцяло мотивите към Определение № 77 от 28.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3469/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д.).

Определението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Законосъобразно се явява обжалваното определение и в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата от 27.01.22г. на ответника за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските. Това е така, защото молбата е подадена след изтичането на срока за обжалване на определението от 03.12.21г., който срок съдът приема, че е започнал да тече от момента на оформянето на отказа на адв. К. да получи съдебният акт – от 14.12.21г. Налице е фикцията на чл. 51, ал. 3, изр. посл. от ГПК, тъй като не е било налице нито едно от условията, посочени в ал. 3, при които надлежно упълномощеният адвокат на ответника е могъл да откаже получаването на съобщението, ведно с приложения съдебен акт, адресиран до доверителя му.

Същевременно е налице и надлежно оформяне на отказа от страна на връчителя. Дори и адвокатът да е считал, че е налице допусната очевидна 4 фактическа грешка в приложения към съобщението съдебен акт, то е налице отделно производство за нейното отстраняване, а не основание за отказ да бъде получен този съдебен акт. При редовност на връчването на 14.12.21г., срокът за отправяне на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 21.12.21г., а молбата е била подадена едва на 27.01.22г. Определението и в тази му част следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 260070/17.02.2022г., постановено по гр. д. № 482/19г. по описа на ОС-Варна.