Решение № 4930 от 23.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4930 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100511536 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 30409/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 45 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ж. Я. К.

/ЕГН **********/ срещу И. К. Г. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди във връзка с инцидент на 28.03.2019 г. около 09:30 часа в сградата на СД „И.- Г., К.И С.“, където по твърдения на ищцата ответникът проявил агресивно и заплашително поведение спрямо нея, което предизвикало нарушение в психическото й състояние, изразяващо се в преживян страх, стрес, ступор. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Ж. Я. К. е осъдена да заплати на ответника И. К. Г. сумата 2 130 лева- разноски по делото.

С определение от 24.08.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е отхвърлена молба на ответника И. К. Г. за изменение на цитираното решение в частта за разноските- чрез присъждане на останалата част от претендираните от същия разноски за адвокатско възнаграждение, намалено по възражението на насрещната страна за прекомерност.

Постъпила е въззивна жалба от Ж. Я. К. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното деликтно обезщетение, ведно с разноски по делото.

Въззиваемата страна И. К. Г. /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищцата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като несонователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е и частна жалба от ответника И. К. Г. срещу определението по 1 чл.248 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му и да му бъдат присъдени разноски в пълния претендиран по делото размер.

Ответницата по частната жалба Ж. Я. К. моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Ж. К. осъдителен иск по чл.45 ЗЗДза присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за липса на кумулативно изискуемите от закона материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД.

Непозволеното увреждане- чл.45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, включващ следните елементи: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ вреда; 3/ противоправност на деянието /в случая бездействие/; 4/ вина; и 5/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното- съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

Противоправността при деликтите- като нарушение на правилото да не се вреди другиму, се изразява в противоречие между поведението на делинквента и правни норми от действащото обективно право, които по императивен начин уреждат правомощията на титулярите на абсолютни субективни права и съдържанието на тези права. Правото на защита на здравето на гражданите, каквото според фактическите твърдения на ищцата, е накърнено в настоящия случай, е право от категорията на абсолютните и изрично е прогласено в нормата на чл.52, ал.3 от Конституцията на Република България.

В настоящия случай, независимо от наличните данни и доказателства за засягането на това субективно право на ищцата, не може да се приеме, че това е станало поради проявено от страна на ответника спрямо нея противоправно поведение.

Понятието „вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл- като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл.45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца. Тъй като в случая въз основа на събраните в процеса доказателства не се установява на посочената от 2 ищцата дата- 28.03.2019 г., ответникът Г. да е реализирал спрямо нея противоправно поведение, намиращо се в причинна връзка с понесени от нея неимуществени вредиболки и страдания от психическо естество, не може да бъде обоснован извод за наличие на предвидените в чл.45 ЗЗД материално- правни предпоставки, дадени кумулативно, поради което и ответникът не дължи плащането на обезщетение за обезвреда- за претърпени от ищцата неимуществени вреди, в какъвто смисъл е и приетият от първоинстанционния съд извод.

По делото не е спорно, че Събирателното дружество /СД/ „И.- Г., К.И С.“, чийто офис се намира в сградата на ул.“******* в гр. София, където се твърди, че е осъществен процесният деликт, е било учредено през 1995 г. от Я.К.- баща на ищцата, и К. Г.- баща на ответника, който починал през м.04.2018 г. Ищцата и ответникът са били служители в дружеството, като към датата на инцидента първата все още е била негов служител, а последният бил освободен няколко месеца преди това.

Същевременно от доказателствата се установява, че между съдружника К. и наследниците на починалия съдружник Г., между които и ответникът, са водени спорове във връзка с членственото правоотношение на последните в събирателното дружество /Протокол от 19.08.2020 г. по гр.д.№ 22401/ 2019 г. на СРС, 154 състав, Определение № 811/ 13.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 5910/ 2019 г. на САС, ТО, гласни доказателства и експертно заключение на съдебно- психологична експертиза/, които са провокирали множество инциденти с характеристиките на процесния, реализирани между съдружника К. и членове на неговото семейство- от една страна, и членове на семейството на починалия съдружник Г., от друга страна.

Въз основа на събраните в процеса гласни доказателства се установява следното:

Свидетелката Г. Д.- служител в СД „И.- Г., К.И С.“, заемаща позиция „охрана“, изпратена от фирма „Ю.“, сочи, че през м. юни 2019 г. /твърденият от ищцата инцидент е с дата 28.03.2019 г./, имало инцидент, при който в 07:30 часа ответникът Г. влязъл в сграда и казал: „Аз съм собственик в тази фирма, къде е К., къде е К.?“. След това изтичал по стълбите и се качил по етажите. Свидетелката се обадила на г-н К., на СОТ и на ищцата Ж. К.. Последната дошла и се качила по стълбите, свидетелката се качила след нея и чула, че Г. започнал да крещи на К. с думите: „Къде са ключовете, къде е баща ти?“. Свидетелката не възприела случващото се визуално, а само чувала разговора между Г. и К.. Впоследствие дошъл бащата на К. и СОТ и започнали разправии, Г. не искал да излезе, но впоследствие бил изведен от служители на СОТ.

По данни на свидетелката имало много други такива случаи, като тя била свидетел и на друг инцидент срещу жената на Г., свързан с другата дъщеря на г-н К., за какъвто се съдържат данни в приетия като доказателство по делото Протокол от о.с.з. от 03.12.2020 г. по гр.д. № 27554/ 2020 г. на СРС, 27 състав.

Свидетелката К. Г.- позната на ищцата от над 20 години, бивш училищен преподавател на ищцата и сестра й, приятел на семейството на К.и, сочи, че при проведен между нея и Ж. К. преди 16.04.2019 г. разговор последната й споделила, че поведението на ответника я стресира, за пръв път говорила за ръста му, колко е голям.

Свидетелката не била очевидец на инцидента /не посочва дата, кореспондираща на посочената в исковата молба/, а К. й разказала, че И. /ответникът/ й крещял и че се чувствала много изплашена. По данни на свидетелката К. станала различен човек, станала плаха в поведението си, започнала да се оглежда непрекъснато, да избягва срещите с нея, като това състояние продължило повече от година.

Свидетелката А. П., живееща във фактическо съжителство с ответника от 24 години, познаваща от 15 години и ищцата, с която били близки приятелки, сочи, че след смъртта на бащата на ответника започнал конфликт в събирателното дружество, тъй като бащата на ищцата не искал да приеме наследниците му за съдружници. През 3 м. март 2019 г. имало случай, при който ответникът се обадил на свидетелката да слезе /двамата живеели в същата сграда/ и да му донесе личната карта, тъй като пред фирмата имало полиция. Св. П. се представила на служителите на МВР, които сН. самоличността й, след което останала при Г.. В този момент по витото стълбище слязла ищцата във видимо спокойно и уравновесено състояние, полицаите я попитали дали има нещо счупено, а тя отговорила, че няма. Полицаите казали: „Защо тогава викате полиция?“, а тя отговорила, че се чувства стресирана заради Г.. Полицаите попитали дали той й е направил нещо, а тя отговорила: „Да, направи ми, заплаши ме, че ще викне полиция“, което предизвикало смях у тях. Свидетелката не присъствала на самата случка, а на разговора с полицаите.

Въз основа на така събраните гласни доказателства не може да бъде обоснован извод от въззивния съд, че на твърдяната от ищцата дата- 28.03.2019 г., действително е станал инцидент, при който ответникът Г. е имал соченото от ищцата противоправно поведение, в резултат на което именно тя е преживяла сочените болки и страдания от психическо естество- уплаха и изпадане в състояние на депресия, за наличието на каквито са представени по делото писмени доказателства- амбулаторни листа, болнични листа, и са приети експертни заключения на изслушани в първоинстанционното производство съдебно- психологична и съдебно- психиатрична експертизи.

На първо място- не се установява въз основа на доказателствата на посочената в исковата молба дата- 28.03.2019 г., да е станал описаният от ищцата инцидент, от който тя претърпяла вреди. Свидетелката Г. Д., чиито показания единствено имат непосредствен характер на възприета от очевидец фактическа обстановка, описва инцидент от м. юни 2019 г., а не от м. март 2019 г. Показанията на свидетелката К. Г. са за опосредено от разказ на ищцата възприятие за инцидент, като освен това са твърде общи, не съдържат данни нито за дата на инцидента, нито за конкретно поведение на ответника. Показанията на свидетелката А. П. касаят фактическа обстановка след събитие на процесната дата, в което ответникът е участвал, но опровергават твърденията на ищцата за деликтно поведение на същия и за настъпили за нея от такова поведение вреди.

Второ- липсва изискуемата от закона- чл.45 ЗЗД, противоправност в поведението на ответника, за когото не се установява да е действал в разрез с общото правило да не се вреди другиму. Дори да се приеме, че описаният от св. Г. Д. инцидент датира от посочената от ищцата дата- 28.03.2019 г., не може да се приеме, че използването на изразите: „Аз съм собственик в тази фирма, къде е К., къде е К.?“, „Къде са ключовете, къде е баща ти?“, включително и изречени на висок тон, както и тичането по стълбите от страна на ответника Г., изпълват съдържанието на изискуемото от закона противоправно поведение и съответно реализирането на непозволено увреждане спрямо ищцата. Разправиите и крещенето, макар и укорими от морална и етична гледна точка, не могат да се определят като противоправни, щом в тях не са използвани изрази, насочени към смущаването, накърняването или засягането на принадлежащи на ищцата човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.