Решение № 971 от 12.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330201867 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-000722/15.02.2024 г., издадено от Началник група ОД МВР Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на МВР, с което на Е. Д. З., ЛНЧ ********** е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т.

2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва НП като в жалбата си сочи процесуални недостатъци на оспорвания акт, твърди, че е неясна фактическата обстановка и сочи, че не са налице императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното НП.

Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, изпраща процесуален представител адв. Б. У.. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване, поради, което се явява процесуално допустима, подлежи на разглеждане по същество и е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 21.01.2024 г. около 03:05 часа в гр. Пловдив, ул.“Люсиен Шевалас“ до № 49 с посока на движение от юг на север жалбоподателят управлява собствен лек автомобил „Ауди“ модел РС К8, черен на цвят с рег. № *** след употреба на алкохол от 1.00 промила, установено по надлежния ред, след извършено медицинско химическо изследване на кръвна проба от Сектор Базова научно-техническа лаборатория ОД МВР - Пловдив. Издаден е протокол № 151/22.01.2024г. Първоначално водачът отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM – 0728 в 03,05 часа на 21.01.2024г., за което му е съставен Акт GA – 900515/21.01.2024г. и му е издаден и връчен талон за медицинско изследване с № 0157107. З. е дал кръвна проба в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив.

Предвид установеното на жалбоподателя З. е съставен от свидетеля В. акт за установяване на административно нарушение от 23.01.2024 г. – акт серия GA-№ 900516, за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Актът е връчен на водача.

Във връзка с установеното било издадено наказателното постановление и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на З. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с алкохол в кръвта.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, приложените по преписката писмени доказателства, както и гласните доказателства - показанията на свидетеля С.

В..

Съдът кредитира отчасти показанията на свидетеля В.. В тях той сочи, че 2 този акт е съставен на база предишен, предходен такъв акт, в който водачът е отказал да даде кръвна проба с техническо средство. Втори акт е съставен на базата на кръвната проба. Смътно си спомня, че резултатът от кръвната проба е бил 1 промил. Също така сочи, че при съставянето на акта е призовал лично нарушителя и му го е връчил, като е присъствал и адвокатът на нарушителя.

От изложеното от свидетеля не става ясно дали АУАН е бил връчен на защитника на нарушителя или на самия нарушител. При извършена справка от съда с приобщеното в административната преписка фотокопие на документа за самоличност на З. се забелязва прилика между двата положени подписа на АУАН и този от ЛНЧ. Но пък от разпита на актосъставителя не се изяснява на кого е бил прочетен АУАН и кой се е запознал със съдържанието му при условие, че са приствали двама души на връчването.

На следващо място, в мотивната част на АУАН Серия GA-№ 900516 подробно са описани две нарушения и посочени два АУАН-а. Освен този и АУАН GA – 900515, описващи две отделни нарушения – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 1 промил и отказ за даване на проба за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM – 0728.

Посочената като нарушена норма чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП е цитирана с известни корекции от страна на актосъставителя: „управлява МПС трамвай или самоходна машина с концентрация на кръвта 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително от ЗДвП“. При справка в закона обаче, текстът на предложение 1-во от ал.3 на чл.5 от ЗДвП гласи:“ДА УПРАВЛЯВА ПЪТНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА

НАД 0,5 НА ХИЛЯДА И/ИЛИ СЛЕД УПОТРЕБА НА НАРКОТИЧНИ

ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИТЕ АНАЛОЗИ“.

Горното е пренесено без поправки в обжалваното Наказателно постановление.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На 21.01.2024г. З. е бил спрян за проверка около 03,05 часа и е отказал да даде проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM – 0728, след което му е бил издаден талон за кръвна проба и му е бил съставен АУАН, за това, че е отказал да бъде проверен с техническо средство. След 3 излизане на резултата от изследването бу е бил съставен и АУАН на 23.01.2024г. за управление на МПС с алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 на хиляда. Такова нарушение в ЗДвП няма описано. нормата на ЗДвП е категорична, че се забранява управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

В мотивната част на АУАН Серия GA-№ 900516 от 23.01.2024г., станал повод за издаване на обжалваното НП, подробно са описани две нарушения, като вероятно само едното касае и е относимо към нормата на чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во от ЗДвП. Другото касае друга административно наказателна преписка и не би следвало да фигурират такива подробности в мотивната част на АУАН, в която се описва с административна конкретност и екзактност действията, които са извършени от нарушителя и конкретната правна норма, която е нарушена в случая. С описаното в АУАН като нарушена норма актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган в НП са посочили текст, който не съществува в закона.

Горното е явно процесуално нарушение, защото обърква и не дава възможност на нарушителя да знае срещу кое точно деяние и за какво точно нарушение следва да се защитава в хода на административния процес.

Изложените във формата на писмени доказателства данни в административната преписка изясняват една фактическа обстановка, която в АУАН е объркана с друга такава, касаеща друго нарушение, друго деяние, макар и двете да са свързани, и друга санкция със съвсем различно наказателно постановление. Следва да се отбележи, че макар цифрово нарушените норми на закона да са посочени правилно, и проверяващият, и впоследствие наказващият орган са посочили законов текст, който въвежда различни параметри от посочените в действащото законодателство към момента на нарушението.

Според съда в конкретния казус на първо място в АУАН, а впоследствие и в НП са допуснати груби процесуални нарушения – за АУАН на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, съответно за обжалваното НП – чл.57, ал.1, т.5 и т.6, които съществено засягат правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере точно в кое от двете посочени деяния е обвинен и за нарушение на кой текст от закона е санкциониран.

4

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски, но не е представен договор за правна защита. Претендира се сумата от 400 лева.

Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Последното не се явява основателно, предвид основанието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и предвиденият минимален размер.

След като не е представен договор за правна помощ няма как съдът да провери дали действително има направени разноски и макар да има представен списък с разноски от страна на адв. У., такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-000722/15.02.2024 г., издадено от Началник група ОД МВР Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на МВР, с което на Е. Д. З., ЛНЧ ********** е наложено наказание ГЛОБА в размер на 1000 ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 МЕСЕЦА на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5