Решение № 6351 от 19.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6351 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100512815 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „АПС Б.Б.” ЕООД с вх. № 49629/02.07.2024 г. по изп. дело № 20248600401572 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие СГС. Обжалва се постановление за отказ по изпълнително дело № 20248600401572 на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано да бъдат намалени приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. до минималния размер от 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно.

Поддържа, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа сложност, а длъжникът е финансова институция от която взискателят може безпрепятствено да удовлетвори претенцията си. Сочи, че правната защита и съдействие от адвоката на взискателя се състои единствено по подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, в която са инкорпорирани и съответните искания за извършване на изпълнителни действия. Счита, че не се налагат никакви допълнителни правни или фактически действия от страна на взискателя, които да налагат присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, който да е по-голям от минимума. Поддържа, че определянето на по-висок от минималния размер би довело до прекомерност на адвокатско възнаграждение. Позовава се на приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Иска да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъде намалено адвокатското възнаграждение 1 до минималния размер - 200 лева съгласно Наредба № 1 от 2004 г., поради прекомерност. Не претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК от взискателя В.И.Р. е депозирано възражение, чрез упълномощения адв. Б.Б. от АК - Видин. Поддържа, че длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си след получаване поканата за доброволно изпълнение, а определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. Моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ В.М. е изложила мотиви за допустимост и неоснователност на жалбата. Иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20248600401572 на ЧСИ В.М. се установява, че то е образувано по молба на взискателя В.И.Р., чрез адв. Б.Б. – АК Видин, срещу „АПС Б.Б.” ЕООД, за събиране на сума по изпълнителен лист, издаден на 14.05.2024 г. от Районен съд - Кюстендил по гр. д. № 20231520102436/2023 г., с който на взискателя са присъдени 800.00 лв. направени разноски в исковото и заповедното производство. С молбата за образуване взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Претендира събирането на направените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По изпълнителното дело е представено пълномощно от взискателя за представителна власт на адв. Б.Б. и договор за правна защита и съдействие от 20.05.2024 г. От договора за правна помощ е видно, че правната помощ и съдействие се предоставя срещу договореното възнаграждение в размер на 400 лв. за образуване и процесуално представителство по изп. дело във връзка с издадения изп. лист п огр. Д.

№ 2436/2023г. на РС – Кюстендил. В договора е отразено, че сумата е платима в брой при подписването на договора, който служи като разписка за получаването на договореното възнаграждение от страна на адвоката.

С разпореждане от 21.05.2024 г. съдебният изпълнител е постановил образуване на изпълнителното дело. Постановено е изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, налагане на запор върху банкови сметки и приемане на съответните разноски.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 27.05.2024 г., както и съобщението за наложените му запори, а на 29.05.2024 г. е постъпила сума в размер на 1586.20 лева по изпълнение на запор от „Банка ДСК“ АД по запорно съобщение от 21.05.2024 г., получено от „Банка ДСК“ АД на 28.05.2024г.

Длъжникът също е направил превод на посочената в поканата сума на 30.05.2024г. Същевременно още на 27.05.2024 г. длъжникът е подал възражение с вх.

№ 39296/27.05.2024г. по описа на ЧСИ, за намаляване на приетото по делото адвокатското възнаграждение.

Постъпило е писмено становище с вх. № 42949/03.06.2024г. по описа на ЧСИ, във връзка с постъпилото от длъжника възражение.

С обжалваното постановление с изх. № 131834/03.06.2024г., възражението на длъжника е оставено „без уважение“. Длъжникът е получил процесното постановление на 27.06.2024г., чрез упълномощен представител.

На 11.06.2024г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение, ЧСИ е направил разпределение на постъпилите суми по изпълнително дело № 2

20248600401572 на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Внесена е и държавната такса по сметка на СГС. Следва, че жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I „Общи правила”. Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 от ГПК. Съгласно чл.

79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай.

От копието на изпълнителното дело е видно, че извършените от представителя на взискателя действия се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с приложен към нея изпълнителен титул. В молбата е посочен изпълнителен способ, а именно запор върху банковите сметки на длъжника.

Изпълнителният способ е приложен, доколкото запорното съобщение до банката е изпратено на една и същата дата с поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

Запорното съобщение е получено от банката на 28.05.2024 г., а поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 27.05.2024 г. След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е изпълнил цялото задължение, осчетоводено на 30.05.2024 г. (лист 36 от изп. дело).

В разглеждания случай по делото няма данни процесното изпълняемо право с взискател В.И.Р. да е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Следва, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство по издадения срещу него изпълнителен лист. Няма основание за отпадане отговорността на длъжника за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и 3 фактическа сложност на делото.

Въззивният съдебен състав приема, че случаят не се отличава с фактическа и правна сложност. Пълното изпълнение на задължението е станало в срока за доброволно изпълнение и не е било наложително прилагане на сочения от взискателя изпълнителен способ. Когато дължимата сума - предмет на изпълнителното дело, е в големи размери, при сложност за събиране на сумата и необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършване на допълнителни действия от пълномощника на взискателя и би обосновало начисляването и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 година от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НАМВ). В случая е неоснователно да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания извън възнаграждението за образуване на изпълнителното производство, тъй като не е било необходимо извършването на такива действия, доколкото длъжникът е платил цялата сума в срока за доброволно изпълнение. Следва да се отрази, че посочването на изпълнителен способ е задължителен реквизит за редовност на молбата за образуване на изпълнително дело, а прилагането на способа е необходимо само при липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника.

По изложените съображения адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя следва да бъде начислено единствено при спазване разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, касаеща дължимо възнаграждение за съдействие за образуване на изпълнително производство, поради което същото следва да бъде намалено до сумата от 200 лева, а отказът на частния съдебен изпълнител – отменен. Съдът констатира, че договореното възнаграждение е с включен ДДС, която сума е 20 % от адвокатското възнаграждение. Процесуалният представител на взискателя не е регистриран по ЗДДС – доказателства в тази насока не са ангажирани. Съгласно § 2а от ДР към НМАВ, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, поради което и такъв в настоящия случай не се дължи от длъжника.

В настоящото производство не се претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 437, ал.4, вр. чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ЧЖ-I-Н състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *******, постановление с изх. № 131834 от 03.06.2024г. по изпълнително дело № 20248600401572 на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано намаляването на адвокатския хонорар за разликата над 200 (двеста) до 400 (четиристотин) лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

4

НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя В.И.Р., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20248600401572 на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд, до размера на сумата от 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5