Определение № 10632 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10632 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100504046 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба от „ЛУКС ПАРКЕТ“ЕООД /н/ срещу протоколно определение от открито съдебно заседание от 25.02.2026 г., постановено по гр. дело № 33853/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, с което е спряно производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като в тази връзка сочи, че поцедурата по заличаване на едно дружество не е изпълнена докрай, с оглед педвидената в чл. 756 ТЗ възможност за възстановяване дейността на дружеството. Излага, че с постановяване на атакуваното определение се възпрепятства попълване масата на несъстоятелността и справедливото удовлетворяване на кредитори. Излага твърдения, че с оглед прехвърляне предприятието на търговското дружество, неговият приобретател разполага с правото да встъпи в производството в качеството си на главна страна при предпоставките на чл. 226, ал. 2 ГПК, в случай че дружеството бъде заличено. Моли обжалваното определение да бъде отменено с изрични указания за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – СС.Д.И. и В.В.В. – ответници в исковото производство, в който се оспорва нейната основателност.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в частните жалби доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава лимитативно кръга от обжалваеми определения на съда, като ги разграничава в две категории, както следва: 1/ преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и 2/ изрично посочени от процесуалния закон. Обжалваното определение от 25.02.2026 г. за спиране на производството по делото попада във визираните категории, с оглед на което представлява акт, подлежащ на съдебен контрол.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез 1 постановилия атакувания акт първостепенен съд, но намира същата за неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от „ЛУКС ПАРКЕТ“ЕООД /н/ против СС.Д.И. и В.В.В. при солидарна отговорност осъдителни искове за сумата от 1000 лв. – главница за неустойка, дължима на основание сключен Анекс № 1 от 26.11.2019 г. към Спогодба от същата дата и споразумение от 02.02.2014 г., сключено между дружеството и втория ответник.

С протоколно определение от о.с.з. от 25.02.2026 г. е постановено спиране на производството по гр. дело № 33853/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като са изложени доводи, че при заличаване на търговското дружество, независимо че е налице възможност за продължаване на дейността му, съществува потенциална възможност за недопустимост на постановеното решение по съществото на спора, като за наличието на процесуална легитимация на страните съдът следи във всяко положение на делото.

При служебно изготвена справка съдебният състав установи постановено решение № 17/07.01.2026 г. по т.д. № 212/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, с което на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по делото и е заличено от ТРРЮЛНЦ дружеството – „ЛУКС ПАРКЕТ“ЕООД – в несъстоятелност.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 4901/15.01.2026 г., като към момента не е налице произнасяне от въззивния съд.

В процесуалната норма на чл. 229 ГПК са посочени основанията за спиране на производството, като съгласно ал. 1, т. 4 – когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В случая, като преюдициално се сочи производството, в хода на което е постановено решението за заличаване на търговското дружество – ищец в исковото производство, по което е постановено обжалваното определение.

Заличаването на търговското дружество е свързано с факта на преустановяване съществуването му като правен субект и в този смисъл засяга процесуалната му легитимация като страна в исковото производство. От своя страна, липсата на просецуално-правна легитимация на ищеца в производството води до недопустимост на иска.

При това положение, за да бъде извършена преценка дали съдът е надлежно сезиран от страна, разполагаща с правото на съдебна защита по предявената искова претенция, производството относно заличаването й изобщо като правен субект, следва да бъде приключило с влязъл в сила краен съдебен акт, в който този въпрос да бъде разрешен. В тази връзка, следва да се има предвид, че за допустимостта на иска съдът следи във всяко положение на делото, като при възникнало съмнение за промяна в съществуващото до момента правно положение относно легитимацията на страната, съдът е длъжен да извърши преценка в този смисъл, а в случай, че въпросът се разглежда в друго производство, да се съобрази с обвързващата сила на постановения в хода му краен съдебен акт.

Съдебният състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно съществуващата възможност за възстановяване дейността на дружеството при предпоставките на чл. 750 и сл. ТЗ, доколкото действието на решението в този смисъл има действие занапред и след разрешаване на спора относно основателното заличаване на търговеца, който е посочен в основанието за постановяване на обжалваното определение.

В тази насока съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя срещу правилността на атакуваното определение и отнасящи се до възможността за встъпване като главна страна в процеса на мястото на ищеца на приобретателя на 2 търговското му предприятие, като предпоставките за наличието на такава възможност би могло да бъдат преценени едва след разрешаване на въпроса по преюдициалния спор относно правосубектността на съществуващата към момента страна в производството.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от открито съдебно заседание от 25.02.2026 г., постановено по гр. дело № 33853/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3