Решение № 516 от 07.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Бургас, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500870 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „ЮтеКредит „ ЕООДгр.София-ответник по гр.д. № 7001 /2025 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 549/06.03.2026 год.постановено по същото дело ,с което е прогласен за нищожен на осн.чл.26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр.чл. 22 вр.чл.11 ал. т.9 ЗПКдоговора за кредит № 364285/04.09.2024 г. ,сключен между ищеца И. М. Й. и ответното дружество ,поради неточно посочване в договора на годишен лихвен процент ,като решението се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно и неправилно .

На първо място се сочи ,че в преамбюла на договора за кредит са очертани неговите основни условия и параметри ,включително е посочен ГЛП,ГПР,допълнителни такси и общата дължима сума от потребителя ,при което потребителят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора.Съдържанието на договора и неговата неразделна част – рамковото споразумение ,спазват законовите изисквания ,въведени с 1 разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК.

Неправилно съдът е стигнал до извода ,че такса за разглеждане не може да се уговори отделно и следва да се калкулира като част от договорната лихва .Таксата за разглеждане и възнаградителната лихва са отделни вземания на кредитора,като дори и таксата да попада в приложното поле на чл.10а ал. 2 от ЗПК ,то нейната недействителност не води до недействителност на целия договор –чл.10а ал. 2 ЗПК не е след изчерпателно изброените в чл. 22 ЗПК.

Излагат се подробни съображения ,че възнаградителната лихва ,предвидена в процесния договор е правилно посочена и изчислена ,а договорната лихва и договорното възнаграждение са различни опции ,които могат да се уговорят между страните по договора като възнаграждение за кредитора .Двете възнаграждения са алтернативни и страните индивидуално уговарят едно от двете .

Затова се счита искът за нищожност на целия договор за неоснователен .Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски в настоящото производство .

В отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК представителят на ищеца я оспорва и счита ,че при постановяване на атакуваното определение не са допуснати визираните нарушения .

В случая е използвана конструкция на скрито оскъпяване чрез такса за експресно разглеждане ,която противоречи на чл. 10 а ал. 2 ЗПК .В действителност посоченият лихвен процент не отговаря на действителния,което е достатъчно основание да бъде прогласен договорът за нищожен .Неточното посочване на ГПР не е единственото основание за прогласяване договора за нищожен.

Разходите по разглеждане на искането и отпускането на искания кредит са част от дейността по кредитиране и следва да бъдат включени в цената на възнаградителната лихва .Таксата за разглеждане на договора практически представлява прикрита възнаградителна лихва –печалба за кредитора ,която не е обявена като такава ,а й е предаден вид на такса за услуга ,каквато кредиторът всъщност не извършва отделно ,защото именн това е предметът му на дейност .Основание за този извод е начинът на убудбата й в договора – таксата се дължи еднокртно и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план .Според този план 2 месечната погасителна вноска се образува от три компонента –за погасаване на главница ,на лихвата и таксата .На практиката таксата се изплаща на 23 вноски от по 41,89 лв. към останалите съставки на общата погасителна вноска по кредита .Така се получава при отпуснат заем от 3000 лв. за срок от 23 месеца ,при вноска 207,39 лв. лихвеният процент по кредита е в размер на 51,26 %,а не описания в договора 25%.След като в договора не е записан действителния размер на възнаградителната лихва ,то договорът изначално е недействителен само на това основание .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на адвокатски хонорар при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството е образувано по повод искова молба от И. М. Й. против „ЮтеКредит България“ ЕООД, с която са предявени два установителни иска в условията на евентуалност – за обявяване на договор за кредит за нищожен поради неточно посочен лихвен процент, а в условията на евентуалност – за обявяване на клауза от същия договор досежно такса за разглеждане като нищожна поради противоречие на закона. Предявен е главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за кредит поради неточно посочен лихвен процент, както и евентуален иск по чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клауза от договор за заем, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, като нищожна поради противоречие със закона

Установено е по делото ,че на 04.09.2024 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, в качеството на кредитор, и И. М. Й., в качеството на потребител, е сключен договор за кредит № L364285 , по силата на който на Й. е отпуснат кредит в размер на 3000 лева, който следва да бъде погасен на 23 месечни погасителни вноски, като първата е платима на 20.09.2024 г., а последната на 20.07.2026 г. Според договора ГПР е в размер на 68,15 %, а лихвеният процент е фиксиран – 25 %. Потребителят дължи и такса за разглеждане, която е в размер на 963,32 лева. Тя се дължи в деня на подписване на договора, но се възстановява от потребителя с дължимите месечни погасителни вноски.

Общият размер на всички плащания е 4721,68 лева. Неразделна част от 3 договора е погасителен план, като видно от същия всяка погасителна вноска включва: част от главницата; договорна лихва и част от такса за разглеждане.

Неразделна част от договора е и рамково споразумение за потребителски кредити № 880589877 .

За да уважи главния иск по чл. 26 ал. 1 ЗЗД ,първоинстанционният съд е посочил ,че видно е от погасителния план, че таксата за разглеждане е част от месечната вноска, заедно с главницата и лихвата. По същество таксата представлява добавка към печалбата, т. е . скрита възнаградителна лихва, дължима наравно с договорената лихва. При справка в общодостъпен кредитен калкулатор при зададени параметри 3000 лева отпуснат заем, 23 месечни погасителни вноски и размер на вноска от 207,39 лева, лихвеният процент по кредит е 51,26 %, т.е. много по-висок от посочения в договора. На следващо място, заблуждаващо в договора е записано, че когато клиентът избере плащането на договорно възнаграждение, той не е длъжен да заплати таксата за разглеждане. Това изречение противоречи на уговореното, че таксата трябва да се плати с дължимите месечни вноски и се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. След като таксата за разглеждане представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита, то неправилно в договора е посочен годишен лихвен процент. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Неточното посочване на лихвен процент лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Ето защо и на основание чл. 22, ал.2 от ЗПК договорът е недействителен, поради противоречие със закона – неточно посочване в договора на годишен лихвен процент. Затова главният иск е основателен и следва да бъде уважен, поради което не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск Решението е правилно :

Доколкото спорните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи. Този извод намира опора и в практика на Съда на 4

Европейския съюз и конкретно – в решението по дело С-448/17. В настоящия случай процесният договор за паричен заем, който е основанието за претендиране на обективираните в заявлението вземания, е потребителски , съобразно легалната дефиниция на чл.9 от ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

В процесния договор за кредит е посочен фиксиран годишен лихвен процент 25% ,т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК,а ГПР - в размер на 68,15%.,който надвишава максималния по чл. 19 ал.

4 ЗПК .Този размер не е правилно определен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно- такса за разглеждане като задължително условие за одобряване на заявлението за отпускане на кредит и което задължение потребителят е длъжен да заплаща на всяка падежна дата на кредита, с дължимите месечни погасителни вноски . Макар и да е записано в договора за потребителски кредит, че това не е задължително условия за сключването му , уговорката ,че таксата следва да се плати изцяло с дължимите месечни вноски ,дори и предсрочно погасяване на кредита или предсрочно прекратяване на договора , води до обратния извод. Именно поради това възнаграждението според съда се включва в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

В цитираната разпоредба е дадена следната дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя": всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, възнаграждението по договора,наречено „такса за 5 разглеждане „ следва да бъде включено в ГПР по процесния договор за потребителски кредит, тъй като представлява косвен разход по кредита. В процесния случай,както е заключил първостепенният съд , по същество таксата представлява добавка към печалбата, т. е . скрита възнаградителна лихва, дължима наравно с договорената лихва./Затова съдът е посочил ,че при справка в общодостъпен кредитен калкулатор при зададени параметри 3000 лева отпуснат заем, 23 месечни погасителни вноски и размер на вноска от 207,39 лева, лихвеният процент по кредит е 51,26 %, т.е. много по-висок от посочения в договора/. Това очевидно не е сторено, поради което посочения размер на годишния лихвен процент и ГПР в договора за потребителски кредит не е определен правилно.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния годишен лихвен процент за кредита . Очевидно е, че текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именнопри посочен, макар и неправилно определен годишен лихвен процент , да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.

Годишният лихвен процент е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит /и въобще на договорите за кредит/, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. С други думи следва да се приеме, че посочването на лихвен процент , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент / в този смисъл вж т.55 и т.56 от решение по дело С-714-22/.