Определение № 472 от 31.07.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. Габрово, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Балеви груп 97 " ООД против Разпореждане №1203/12.06.2023г. по ч.гр.д.№876/2023г. на РС Габрово, з което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против „Гама проект“ АД за сумата от 24000лв., представляваща частична неустойка на договорно задължение, произтичащо от чл.2 от Анекс №1/01.02.2023г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 1.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2023г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато от заповедния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилни били изводите на съда, че искането противоречало на добрите нрави доколкото почивало на несправедлива договореност, която била в съществен разрез с установените в обществото нрави, както и че липсвала еквивалентност на насрещните престации. Жалбоподателя счита, че в заповедното производство не се проверявало дали вземането съществува, а само дали е спорно.

Преценката на съда в производството по чл.410 ГПК се ограничавала единствено до изложените от заявителя факти. Като се произнесъл по валидността на процесните клаузи съдът бил превишил своите права. счита, че нищожността на договорни клаузи поради неравноправния им за търговец характер, тъй като противоречат на добрите нрави е особен вид недействителност, която непопада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави. В разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 ГПК било предвидено, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато незаконно или неорално е самото искане. Първоинстанционният съд несе бил съобразил с императивната норма на чл.309 ТЗ, съгласно която не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Поради изложеното следвало да бъде прието, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права. Подобно произнасяне би означавало да се извърши преценка по същество относно съществуването на материалното право само въз основа на твърдения в заявлението и да с е формира извод за противоречие с добрите нрави и неравноправност в условията на едностранно и формално производство водело до пререшаване на спора. В рамките на заповедното производство липсвала възможност за провеждане на квази процес относно процеса.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде 1 исканата заповед за изпълнение.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице и против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.

Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 24000лв., представляваща частична неустойка на договорно задължение, произтичащо от чл.2 от Анекс №1/01.02.2023г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 1.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2023г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски.

С обжалваното разпореждане РС Габрово съдът приел, че между страните е сключен Предварителен договор за продажба от 01.11.2022г. , по силата на който „Гама Проект” АД поело задължение да прехвърли собствеността върху изрично посочени недвижими имоти срещу сумата от 31000лв., поето е и някакво задължение по две изпълнителни дела. В чл.2 от Анекс №1 от 01.02.2023г. към този предварителен договор е уговорено, че ако един или няколко от процесните имоти бъде отчужден, „Гама Проект” АД дължи на “Балеви Груп 97” ООД неустойка в размер на 20 % от 1314114лв, явяваща се равностойността на данъчната им оценка. Според елементарното изчисление предвидената неустойка възлизала на 262822лева, около 800 % над уговорената продажна стойност на всички имоти. В случая била налице абсурдна и недопустима нееквивалентност между уговорената неустойка и цялостната себестойност на всички недвижими имоти, предмет на разглеждания предварителен договор. Липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори категорично можела да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те били определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД. Съдът приел, че въпреки, че се касае за търговска сделка, институтите на този отрасъл не могат да противоречат на основните принципи на гражданския оборот и да водят до незащитим правен интерес, в случая настъпване на особено висока облага дори при минимално отклонение от уговореното, тъй като дори отчуждаването дори на един от процесните имоти ще доведе до активиране на цитираната клауза за неустойка. Конкретният размер на неустойка, сравнен с размера на главното задължение бил абсолютно необоснован и в никакъв случай не му съответствал, като налице била явна нееквивалентност на престациите. Поради изложеното заповедния съд приел, че чл.2 от Анекс №1 от 01.02.2023г. води до неравностойни престации и влиза в разрез с добрите нрави, поради което не може да е основа за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Въззивният съд намира следното :

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедния съд няма правомощия да се произнася относно действителността на клаузата за заплащане на неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК в рамките на проверката извършвана от съда е и противоречие със закона и добрите нрави, не само на искането, а и на основанието въз основа на което се претендира то.

Настоящата инстанция споделя извода на заповедния съд, че уговорения размер на неустойката по процесния предварителен договор сравнен с размера на главното задължение е несъответен и води до нееквивалентност на престациите.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата н а чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави. Ако единствената цел, за която е уговорена неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

Уговорената в процесния предварителен договор неустоечна клауза създава условия за неоснователно обогатяване на заявителя, който би получил по договора имуществена облага в размер, надхвърлящ неколкократно размера на договорената цена.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за сключен договор между търговци, поради което при преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се съобрази нормата на чл.309 ТЗ, според която не може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В 2 случая заповедният съд не е приел, че неустойката е прекомерна, а че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Въззивният съд също приема, тъй като уговорената неустойка е в размер надхвърлящ неколкократно цената по договора, то същата очевидно не е уговорена с обезпечителна, обезщетителна или санкционна цел, а с цел получаване на имуществена облага, което е в разрез с добрите нрави, поради което неустоечната клауза е недействителна.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че е налице предвиденото в чл.411, ал.2, т.2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане – да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1203/12.06.2023г. по ч.гр.д.№876/2023г. на РС Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3