Решение № 894 от 17.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Плевен, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Дарина В. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430101875 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Т. К. Б. против ЕОС Матрикс ЕООД (взискател по изп.д.№480/2025г.) седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, бул./ул.Бизнес Парк София № 1, бл.

15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р.И.М.-Т. и Т.И.В. (заедно и поотделно като ***и), с правно основание : чл. 124, чл. 439 ГПК (отрицателен установителен иск).

Съдът е сезиран с искане да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че посочените суми по изп.д.№480/2025г. не се дължат като погасени по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, като неоснователен и недоказан. В отговора се посочва следното: Депозираната искова молба е недопустима, тъй като е предявена пред некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в ГПК. Ответникът възразява и против размерите на предявения иск, като го счита за недопустим за сумите, 1 индивидуализирани като главница в исковата молба над 7 945,34 лв., която представлява текущата непогасена главница по изпълнителния лист от 01.11.2010г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. От приложените към исковата молба Покана за доброволно изпълнение с изх.№ *****/06.03.2025г. по изп. дело № 480/2025г. по описа на *** Ц.Н. е видно, че непогасеният размер на вземането по изпълнителното дело и изпълнителният лист възлиза на главница от 7945,34 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, която към момента е 12 237, 61 лв.

Налице е неправилно формиран размер на иска в исковата молба на ищеца, досежно главницата, като същият претендира недължимост на главница в размер на 12237,61 лв., която не кореспондира с присъдените суми предмет на изпълнение по делото. Предявеният иск се явява недопустим за сумата от 1845,21 лв., тъй като в нея са включени и всички разноски и такси, начислени по ТТР към З*** по изпълнителното дело, вкл. таксата по т.26 от ТТР към З*** изчислена на база непогасеният размер на вземането по изпълнителния лист, както и присъединени публични държавни вземания в размер на 8,81 лв.

Иск по чл.439 ГПК за разноски по изпълнителното дело е процесуално недопустим, тъй като тези разноски не са предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Въпросът за това за чия сметка са разноските по принудителното изпълнение се решава по правилата на чл.79 ГПК в хода на самото изпълнително производство в зависимост от изхода на спора по чл.439 ГПК за вземанията по изпълнителния лист. В тази част искът е частично недопустим, с оглед което производството следва да бъде прекратено в частта за разноските по изпълнителното дело. Искът следва да се отхвърли като недопустим и неоснователен и за посочената в исковата молба главница над сумата от 7 945,34 лв. и законната лихва върху нея.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Погасителната давност за изпълнителни дела в България е периодът, след изтичането на който, задължението по изпълнителния лист се погасява, т.е. изпълнението му става невъзможно по давност. Обикновено този срок е 5 години, но за някои вземания, като периодични плащания, той е 3 години. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, 2 извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

На 12.03.2025г., чрез ТЗЛ работодател "Т.” ООД, Б. е получил лично в оригинал ПДИ по изп.д.№480/2025г., от *** Ц.Н., рег.№*** с район на действие ОС - Плевен с посочени в нея наложени запори на трудово възнаграждение и налични банкови сметки. Към поканата са прикрепени изпълнителен лист от 01.11.2010г.. сметка по чл.79 З*** и уведомление за извършено прехвърляне на вземания. Посоченият като последен взискател и цесионер е "ЕОС Матрикс" ЕООД след извършено прехвърляне на вземания(цесия) от 28.09.2018г. (предишен "ОТП Факторинг България" ЕАД).

В ПДИ са обективирани като дължими следните суми: главница в размер на 12237,61 лв., неолихвяема сума 2190,18 лв., която към момента била 1845,21 лв.(посочени като дължими съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси и разноски, вкл. следваща се такса по т.26 от ТТР по З*** с включен ДДС) и присъединени публични държавни вземания 8,81 лв. Общо всички дължими суми възлизат на14091,63 лв. към датата на получаване на ПДИ.

От особена важност за настоящето производство е отбелязаното на гърба на изпълнителния лист с печат на ***. Първоначално е образувано изп.д.№961/2010г., от дата 27.12.2010г, с връчена ПДИ на 13.01.2011 г.

Последното предприето валидно изпълнително действие е на 29.06.2016г.. респ. перемпция има от 29.06.2018г./чл.433.(1), т.8 ГПК/, а самото изпълнително дело е прекратено на 04.02.2019г.

Съгласно действащото законодателство, общата погасителна давност за парични вземания(главница) е 5 годишна(чл.110 ЗЗД) и е изтекла, а вече изтекла ПД не може да се спира или прекъсва с предприемането на каквито и да е действия от страна на *** или съответния взискател. С кратката 3 годишна ПД се погасяват лихвите като периодични плащания(чл.111, б."в" ЗЗД, също и ТР№3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС). Действително, в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че по време на изпълнителното производство давността тече, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност. Изключение от това правило е застъпено в Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според 3 което погасителната давност не е текла докато трае изпълнителният процес до 26 юни 2015 г. Както и да бъдат пресмятани сроковете в случая, дали от датата на последното валидно изпълнително действие(29.06.2016г.), или от датата на настъпилата перемпция(29.06.2018г.), а дори да се приеме датата на прекратяване на изпълнителното дело, посочена от ***(04.02.2019г.), то ПД е отдавна изтекла. Още повече е изтекла кратката 3-годишна ПД за лихвите като периодични плащания. Тук очевидно става въпрос за изтеглен стар ИЛ и новообразувано изпълнително дело.

По гореизложените съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, вр. чл.

439 ГПК , че Т. К. Б., ЕГН **********, ***, не дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.

Младост 4, бул./ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 представлявано от: Р.И.М.-Т. и Т.И.В. (заедно и поотделно като ***и), сумите по изп.д.

№480/2025г. в общ размер на 24 227, 15 лв. като погасени по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, ЕОС Матрикс ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, бул./ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 представлявано от: Р.И.М.-Т. и Т.И.В., ДА ЗАПЛАТИ НА Т. К. Б., ЕГН **********, ***, направените разноски по делото в размер на 2670 лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4