Решение № 1976 от 15.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1976 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330204754 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7576184, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Е. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Д., в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, оспорва твърдяното нарушение на ЗДвП и моли съда да отмени процесния eлектронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и неправилен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение и моли за неговото намаляване до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От ОДМВР Пловдив е издаден eлектронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система срещу жалбоподателя Е. Д. Д. за това, че на 30.01.2023г. в 14:08 часа в с.Михилци, община Хисаря, област Пловдив, ул.“1-ва“ до дом № 6, посока на движение от с.Михилци към гр.Хисаря, извършил нарушение за скорост при управление на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ ****, като при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 40 км/ч, била установена скорост от 60 км/ч или превишение от 20 км/ч. Нарушението за скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №511.

Установено било, че процесното МПС е собственост на С. Ж. П., който с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП декларирал, че на процесните дата, час и място лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя Е. Д. Д.. Именно на последния е ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства: снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835, Протокол № 2-33-22/02.06.2022г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1M, Протокол за използване на АТСС, справка от база данни КАТ за служебна промяна на регистрацията на МПС и собственици на превозното средство, справка за нарушител/водач, ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия К, № 7369795, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, Свидетелство за управление на МПС, писмо изх.№ 11-00-528(1) от

25.10.2023г. на Общинска администрация Хисаря.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП за превишение на разрешената в населено място скорост на движение не се доказа по безспорен и категоричен начин, поради което следва да отмени обжалвания електронен фиш.

Срещу жалбоподателя е издаден обжалвания ЕФ, в който е залегнала обвинителната теза за извършено от него нарушение за скорост, ограничена с пътен знак В26 при управление на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ ****. За да подкрепи обвинението, въззиваемата страна е приложила в 2 административната преписка снимков материал на клип № 33116, TFR1-M № 511, от който обаче не се установява регистрационния номер на МПС, с което се твърди да е извършено нарушение за скорост. На нито една от общо пет представени снимки, включително и от тази с увеличено изображение, не се разчита с категоричност държавния контролен номер на лекия автомобил, включително и от текстовото съдържание на снимковия материал. Снимките са неясни и не дават информация какъв е регистрационния номер на изобразеното на тях МПС. Регистрационния номер на МПС е система за идентификация на моторните превозни средства, администрирана от органите на полицията. В случая посоченото в електронния фиш превозно средство не се установява от изготвените с техническото средство снимки, които съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Същевременно посочения в снимковия материал клип № 33116, TFR1M № 511 не се съдържа като номер на статично изображение и в представения протокол за използване на АТСС, където са посочени номерата на първо и последно статични изображения и броя на установените с техническото средство нарушения. Това допълнително разколебава отразеното в разглеждания електронен фиш нарушение на скорост при управление именно на посоченото МПС с рег.№ ****.

Невъзможността да бъде идентифицирано превозното средство по представените доказателства води до липса на категорични и безспорни доказателства за извършено нарушение именно с посочения в електронния фиш лек автомобил, а оттам и не доказва вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, което води до отмяна на електронния фиш.

Наред с горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е неотносим към разглеждания случай, доколкото същият удостоверява използване на процесното измервателно техническо средство – TFR1-M № 511 и посоченото в ЕФ място на контрол, но не на датата, посочена в ЕФ като дата на нарушението /30.01.2023г./, а на следващия ден – 31.01.2023г. В този смисъл съдържащите се в Протокола данни не подкрепят описаната в ЕФ фактическа обстановка и обстоятелствата по твърдяното за извършено нарушение, доколкото освен дата на използване на АТСС, не могат да бъдат отнесени към разглеждания казус и вписаните в Протокола данни относно времевия период на работа на техническото средство и номерата на изведените статистически изображения. Протоколът се явява доказателство в административнонаказателния процес, което подлежи на оценка наред с останалия доказателствен материал.

Несъответствието между данните в този протокол и издадения въз основа на него електронен фиш води до недоказаност на извършването на деянието и обстоятелствата по неговото извършване.

3

Несъответствието на приложения Протокол от 31.01.2023г. към твърдяното нарушение е довело и до противоречие между същия протокол и останалия доказателствен материал по делото, а именно – снимковия материал от клип № 33116, TFR1-M № 511, изготвен от техническото средство, с посочена дата и час на нарушението - 30.01.2023 г. 14:08:44 ч.

Това потвърждава извода за неотносимост на представения от контролния орган Протокол за използване на АТСС към вмененото на жалбоподателя нарушение, а оттам и до липсата на протокол. Доколкото Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е официален свидетелстващ документ и неговото коректно, пълно и точно попълване е гаранция за законосъобразност и прозрачност на процедурата по измерване скоростта на придвижване на водачите на МПС, то в случая последното не се доказа.

Предвид това, твърдяното нарушение остава по същество недоказано.

Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400 лева, което е било изплатено в брой. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7576184, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Е. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив, да заплати на Е. Д. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5