Решение № 1316 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330206397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.

„*“ № * срещу Наказателно постановление № 25-0432-001020/19.08.2025 г., издадено от К.К.К. – Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ * Пловдив в частта му, с която на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Съгласно изричното изявление на жалбоподателя, направено в съдебно заседание, в останалата му част, в която са наложени, както следва:

- на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП;

- на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП;

- на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и - на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, наказателното постановление не е обжалвано и съгласно чл. 64, б. „б“ от ЗАНН е влязло в сила.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да не е спазен едномесечен срок за издаване на наказателното постановление, 1 считано от съставянето на акта за установяване на нарушението. Оспорва приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Й. Б., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира неправилно да е определено мястото на извършване на нарушението. Взема становище за недоказаност на деянието поради непредставянето по делото на записи от персоналните полицейски камери на служителите – актосъставителя и свидетеля по акта, от автопатрула, установил нарушението. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в писмо становище на лист 3 от делото поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Мястото на извършване на нарушението намира за правилно определено, а направеното описание на деянието за пълно и точно. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Т. Н. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена по електронен път на 28.10.2025 г. съгласно справката на лист 7 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в обжалваната му част по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 24.06.2025 г. в 11:10 часа в гр. Пловдив, по ул. „Бяло море“ до № 5 жалбоподателят Т. Н. Д. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** **** ** в посока от запад към изток, като по време на движение използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат с ръка до ухото си. По този начин жалбоподателят си служил с мобилния телефон, без да използва устройство, позволяващо му боравенето с телефона без участие на ръцете му.

По същото време служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движения изпълнявали свидетелите Д. П. К. и Б. Ш. Т. – младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Двамата били назначени в състава на автопатрул, като задълженията си изпълнявали със служебен автомобил на МВР, който бил паркиран до магазин за 2 строителни материали и плочки, находящ се на кръстовището на ул. „Димитър Талев“ с ул. „Бяло море“. Свидетелите К. и Т. забелязали, че жалбоподателят държал с ръка мобилен телефон, допрян до ухото си, по време на движение, поради което му подали сигнал за спиране. Жалбоподателят изпълнил разпореждането, като спрял до № 5 на ул. „Бяло море“, което място се намирало на разстояние от около 20 метра спрямо паркирания служебен автомобил, ползван от полицейските служители. След това те пристъпили към извършването на проверка, в хода на която установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил не бил оборудван с обезопасителен триъгълник, с аптечка, с пожарогасител и със светлоотразителна жилетка.

На място за така констатираните нарушения свид. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4174048 от 24.06.2025 г. срещу жалбоподателя Д., в негово присъствието и в присъствието на свид. Т.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От писмо с вх. № 5125/19.01.2026 г. от директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР (лист 21-22 от делото) се изяснява, че на дата 24.06.2025 г. свидетелите К. и Т. са назначени в наряд за дневна смяна, като са изпълнявали служебните си задължения с автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ** **** **Изяснява се още, че в Системата за работа на полицейските служители с персонална полицейска камера не са открити съхранени видеофайлове от дейността на автопатрула.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Спазени са реквизитите по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното съдържание на акта. Той е съставен от оправомощено лице, предявен е на нарушителя за запознаване със съдържанието му и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП. Спазени са 3 давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението по жалбата за пропуснат срок за издаване на наказателното постановление. В жалбата се твърди да е пропуснат срок с продължителност от един месец, без да е конкретизирано нормативното му основание. Може да се предположи, че жалбоподателят е имал предвид едномесечния срок, предвиден в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за произнасянето от административнонаказващия орган по получената преписка. Съдебната практика е категорична, че този срок е инструктивен и пропускането му няма последици относно законосъобразността на наказателното постановление така Решение от 18.11.2010 г. по к.а.н.д. № 1457/2010 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1020 от 18.05.2016 г. по к.а.н.д. № 632/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1527 от 27.07.2016 г. по к.а.н.д.

№ 1205/2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2339 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2704/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. В темпорално отношение дейността на наказващия орган по произнасяне по преписката с издаването на санкционен акт е регулирана от правилото на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, което установява задължение наказателното постановление да бъде издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 24.06.2025 г., а наказателното постановление е издадено на 19.08.2025 г., поради което срокът е спазен.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП. От обективна страна на 24.06.2025 г. около 11:10 часа в гр. Пловдив, на ул. „Бяло море“ до № 5 в посока от запад към изток жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** **** **, като е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

За да е съставомерно деянието от обективна страна, то трябва да е осъществено при определена обстановка, а именно по време на управление на моторно превозно средство. От показанията на свидетелите Б. Ш. Т. и Д. П. К. се установява, че те са забелязали жалбоподателя да държи в ръката си мобилния телефон, докато автомобилът му е бил още в движение, поради което този съставомерен признак е доказан. Установено е и авторството на деянието, като самоличността на водача е проверена от контролните органи на място и по време на проверка. Жалбоподателят не оспорва той да е управлявал процесния автомобил към момента на деянието. Следователно той е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на административното нарушение.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в поведението на жалбоподателя Д. по време на движение да държи в едната си ръка мобилен телефон, като го е допрял до ухото си, без да използва 4 устройство, позволяващо служенето с телефона без участието на ръцете.

Използването на мобилен телефон по смисъла на чл. 104а от ЗДвП като форма на изпълнителното деяние се осъществява винаги чрез действие, но може да приеме различни проявни форми. Щом конкретно извършеното действие с мобилния телефон създава риск от разсейване на водача, отвличане на вниманието му от задължението да наблюдава пътната обстановка и непрекъснато да контролира управляваното МПС, то съдът намира, че е налице съставомерно деяние по използване на мобилен телефон, тъй като се поставят в опасност от увреждане защитаваните обществени отношения по безопасното осъществяване на транспортната дейност. Нарушението може да бъде извършено и чрез други действия освен осъществяването на телефонно повикване или разговор, като деянието ще е съставомерно и ако се пишат съобщения или използват други приложения на мобилния телефон. В случая по делото се доказа, че в определен момент жалбоподателят е държал мобилен телефон в едната си ръка и го е допрял до ухото си, като така е продължил да управлява автомобила. Това поведение представлява годно изпълнително деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Спазени са специфичните изисквания към времето и начина на осъществяването на деянието, а именно мобилният телефон е използван по време на движение и без устройство, позволяващо на водача да си служи с него без участието на ръцете му, което се доказва от показанията на свидетелите очевидци. Нарушението е формално, поради което с осъществяването на изпълнителното му деяние то е довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.